"Обществен контрол" пред ФАКТИ: Има хора, които бягат от въпроси - хора, които има какво да крият

Иво Дошев е протестър, който - освен на Орлов мост, често можете да видите в интернет пространството. Дори и да не сте видели официалната страница на платформата му „Обществен контрол”, със сигурност сте попадали на неговите видеа с Мая Манолова или Даниела Дариткова.

От ФАКТИ се свързахме с Иво Дошев, за да ни разкаже повече какво представлява и какво цели „Обществен контрол”. Разговорът ни четете в следващите редове:

- Г-н Дошев, какво е „Обществен контрол”?

- Това е платформа, която възникна спонтанно. Тя съдържа гражданско съдържание с въпроси, които да бъдат задавани на интересни лица от политически аспект. Едно от тези лица беше Мая Манолова, друго – Даниела Дариткова, части от „Отровното трио” – различни хора, до които аз съм успял да се добера. Това се превърна в някаква възможност, която да помогне за създаването на гражданското общество в Българи, а гражданско общество може да съществува само в хипотеза на налични въпроси.

- Това ли целите с „Обществен контрол” – гражданско общество?

- Да, идеята на платформата е да обедини граждани, които да задават въпроси, да се упражнява обществен контрол и на база на тези въпроси да се създаде предпоставка да бъдат получавани отговори от политическите лица.

- Платформата обвързана ли е с политически мнения и пристрастия?

- Това става ясно от самото лого – синьо и червено. Няма сини, няма червени, няма други цветове. Целта е бъдат задавани въпроси към всички политически партии и на тяхната база да се създаде предпоставка за реален граждански контрол, за обществен контрол върху институциите и представителите на институциите.

Това, което ме провокира беше 111-тото място по медийна свобода, което заема България. В крайна сметка, всеки един от нас има до камера и микрофон чрез смартфоните. Единственото, което е нужно е тези смартфони да влязат в употреба – те са нашите малки оръжия за извоюването на медийната свобода на България.

- В момента колко души сте в „Обществен контрол”?

- В момента сме малка група, броим се на пръсти. Хубавото е, че са фрийланс хора, пръснати по различни градове, всеки дава нещо от себе си. Платформата е облечена в идеология по отношение на търсенето на обратна връзка и търсенето на сметка за действия или бездействия.

- Как смятате за антиправителствените протести?

- Участвам всяка вечер. Смятам, че са справедливи. Смятам, че е справедливо заради това, което видяхме като начин на управление на държавата последните години. Арогантността, цинизмът не са добродетели. Хората, които имат цинично отношение към гражданите не са достойни да ни управляват.

- Как трябва да се управлява България?

- Можем да започнем от структурата на политическите партии. Самата структура на партиите е базирана на болшевишко-фашистки модел на управление. Всяка една партия повтаря структурата на Българската комунистическа партия. Тоест нищо ново не е измислено в последните 30 години. И това е предпоставка за един конфликт на интереси, които се случва във всяка една партия – председателят на партията е водещия политик в тази партия. Получава се така, че водещият играч е едновременно и треньора, а това е недобра концепция по отношение на оперативната работа и най-вече демократизацията на тази партия.

Без значение дали председателят се казва Христо, Атанас, Корнелия, Волен, Валери, Бойко и т.н., този начин на работа е обречен. Например партиите в САЩ – те работят на принципа, че водещият политик не е председател, той няма административна функция в партията. Принципът на демократичното общество е да бъдат издигани кандидати от симпатизантите.

В САЩ има най-ясно разделение за властите, затова ги давам като пример. Там се провеждат избори за всяка от властите по отделно, няма никакво функционално обвързване, както е в България. Политическите партии там имат ядро симпатизанти, явно членове, политици и администрация. Много е важно да се спомене, че администрацията на партията е нещо като администрацията на футболен отбор – те подпомагат работата на футболния отбор, а работата на политиците е всъщност да защитават политиките на партията, които са облечени в идеали и концепции – има някаква етична норма, около която те се обединяват.

- Освен оставките на Борисов, на неговия кабинет и на Гешев, имате ли други Ваши лични искания на протестите?

- Да, най-малкото трябва да се промени Законът за съдебната власт – структурата на Прокуратурата, и по възможност – структурата на политическите партии, като това не е искане към държавата, а към самите политически партии. Нека да излезе лидер на партия и да каже: „Аз ще направя една истински демократична структура”.

Въпреки това основно искане е тези две оставки на функционалните лица, които изпълняват длъжностите и след това промяна на Закона за съдебната власт, защото без значение как ще се казва главния прокурор – дали ще се казва Гешев, Цацаров или Филчев, самата му роля е компрометирана по начина, по който се изпълнява. Най-малко Прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, защото Прокуратурата е част от съдебния спор по същия начин, по който част е защитата на обвиняемите.

Съвсем нормално е главният прокурор да бъде избираема длъжност, а не назначаема.

- Днес се проведе дискусия в Европейския парламент, в мoнитoрингoвaтa групa зa дeмoкрaция, върхoвeнcтвo нa зaкoнa и ocнoвни прaвa към Кoмиcиятa пo грaждaнcки cвoбoди, прaвocъдиe и вътрeшни рaбoти. Според Вас, какво говори това привикване на Борисов от тази група?

- Добра поръчка, за търсене на сметка. А реакциите са срам. Това, което отличава доблестните хора от тези, които са страхливи е, че доблестните хора застават с лицето си и поемат отговорност, застават срещу  въпроси.

В моите интервюта има хора, които бягат от въпроси. Това са хора, които има какво да крият. Има хора, които загърбват въпросите и се обръщат, странят от задаването на контролни питания по отношение на техните действия или ситуацията, която се е развила с или без тяхното участие. Това е ключово, за да разберем съучастието им и наличието на нещо, което те имат да крият.

Слоганът на платформата „Обществен контрол” е: „Истината е на един въпрос разстояние". Независимо дали въпросите се задават от Европейската комисия или от една гражданска платформа като нашата, на тези въпроси трябва да се отговаря. Затова призовавам господа политиците, а също така и господата, които искат да станат политици да не бягат от граждански въпроси.

- Откъде трябва да дойде решението на ситуацията в момента – от нас или от Европа?

- От нас, разбира се. Европейският съюз не се занимава с вътрешнополитически кризи. Ние се занимаваме с решаването на нашата криза и трябва много внимателно да следваме насоката и да следим за европейските ценности, ако искаме да променим нещо. Има много уклони в протестиращите, които са проруски ориентирани, проевразийски. Не, ние сме част от европейското семейство и трябва да останем част от него, но в никакъв случай не трябва да толерираме начина, по който се управлява държавата.

Прочети цялата публикация