Сънят на премиера

Аз им го казах на обикновените хора в прав текст: аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме“. Но те като, че ли не могат да го схванат това. Пък после започвам да ги оправдавам. Викам си, нали са прости, как да го разберат? И точно това не мога да го проумея. Сигурно защото и аз съм прост. Стана много сложно за разбиране и главата ме удари. Пък после някои от моите ми се чудят от какво съм преуморен. Но същите тези не знаят, че умствената умора е много по-тежка от физическата. Но аз не им се сърдя, нали са прости, как да го разберат.

Същите тези хора непрекъснато се оплакват от какво ли не – бедни били, нямали медийна свобода, имало корупция, имало някакъв си двоен аршин и не знам си още от какво ли не. Да се чудиш ли, да се смееш ли? Като казах да се смееш, та се сетих. Най-смешни са ми тези, които се оплакват от безсъние. Въртели се били в леглото, ставали, разхождали се, пиели горещо мляко, пак лягали и не можели, и не можели да заспят. И нали са прости, не могат въобще да проумеят какви щастливци са. Не разбират, че това е нищо, в сравнение с това да сънуваш кошмари. И за да им докажа това мое твърдение, ще го онагледя с един почти постоянен мой кошмар. Сънувам аз, че: „ситуацията в страната става много напрегната, абе направо изключително напрегната. Започват едни хора да излизат по улиците с искане на моята оставка. Ама хора от цялата страна. На всичкото отгоре започват протести и в чужбина. Ама протести, ви казвам, не срещу местните им премиери, а срещу мен - българския премиер. Викам си – и този мандат няма да изкарам докрай. И това съвсем ще ме изложи пред колегите от Европейския съюз. И без това ми се смеят, че на срещите от размера на най-високо ниво, се разхождам като глухоням сред тях, ами и това сега отгоре. Ама и аз съм си виновен. Десет години властвам пък как не го понаучих пустия му английски? Да бях поне в морския му вариант го научил. По две думи на ден да бях учил, щях към днешна дата да съм научил... чакай да взема елката ... абе около седем хиляди думи. И малко граматийка да бях пипнал, сигурно и преводач можех да стана. И пак си се успокоявам с това, че съм прост и не съм се сетил.

Главният прокурор и той завърши школата в Симеоново, ама по-тарикат от мене излезе. Обгради си се с едни преторианци и ходи където си поиска. Направи някоя и друга менте операцийка, вдигне малко журналистически шум, събере си хората от цялата страна на спявка на някоя полянка и пей сърце, долче вита. А аз на улицата не смея да изляза. Страх ме е, бе! Страх ме е от среща с хората. Но не с тези моите простите, а с тези умните. Вярно, че аз съм прост, но и аз схващам, че тези от новите протести са друг чешит хора. Хем са умни, хем са млади, пък и постоянство прояват. Защото даже и аз простият разбирам, че с постоянство всичко се постига. Изобщо много е кошмарно да те е страх от народната любов. Докъде само се докарах. До работното си място не мога да се добера. И как да отида, като там отпред трябва да се срещна с протеста. Петдесет и кусур дни са там и така ще ми се зарадват, като ме видят, че не ми се мисли даже. Добре че Севда измисли клипчетата от джипа. Но и този вариант се изчерпа, защото се оказа, че нямало толкоз много работещи заводи и предприятия за показване. Къде изчезнаха просто нямам обяснение. Същото е и с новите магистрални участъци. Не са чак толкоз дълги. Е това е обяснимо, защото България не е чак толкова голяма територия. Така, че няма много за показване.

То да беше само това, щях да го преглътна. Онзи ден, за първи път не открих аз забележителен обект – най-новия лъч на метрото. Изяждам се от яд! Досега къде какво се откриваше, аз съм там и за награда получавам лентичка. Дето се казва, тези над две хиляди лентички, които правдиво притежавам, са ми по-ценни от колекцията с военни награди, която от своя страна е най-богата сред всички българи.

Аз затова казвам, че оня с преторианците е по-добре от мен. Ходи си където иска и въобще не го еня. Ама и на него ще му дойде редът. Но това си е негов проблем. Аз се интересувам само и единствено от мене си! И пак се сетих за метрото. Но оправдателно си мисля, как можех да отида до входа на подземното движение, като трябваше да срещна народната лябов. Като си помисля само как щяха да ме посрещнат с някакви плакати, сигурно с шкафчета, пълни с евро или с кюлчета злато или с пистолет отгоре. Абсурд! Не можех. Страх ме беше бе, хора! Но да си призная – най ме е страх, ако някой друг прави изборите. Те това не трябва да се допуска, защото тогава със сигурност ще ги загубя. Ще ги загубя и тогава жална ми майка! Не ми се мисли какво ще ми се случи, защото тогава със сигурност отгоре ще ми се изсипе цялата народна любов. Пък и като знам колко много хора имат основание да ми вдигнат мерника, тръпки ме побиват. Истината, че е много страшно да те е страх!“

За мой най-голям ужас големият страх тепърва предстои. Оказа се, че това не било кошмарен сън. Най ми било истинска действителност. Ужас! И сега като ме налегне едно безсъние, сигурно сън няма да ме хване!

Автор: Лъчезар Стоичков

Прочети цялата публикация