Васил Найденов стана на 70

Най-емблематичният глас на българската поп музика - Васил Найденов, навърши 70 години в четвъртък. За него нито един суперлатив не е преувеличен, защото ако не бе посветил последните 50 години от живота си на музиката никога нямаше да пеем “Синева”, нито “Телефонна любов”, “Болката от ляво”, “Адаптация", “Там”.

Той е изпълнителят, който успя да оцвети естрадата преди 90-та година с нюансите на Запада - сложи обеца, обу кецове и затанцува “непристойно”.

Роден е на 3 септември 1950 г. в София, има съвсем не леко детство след като баща му напуска семейството, когато е едва на 1 година. Докато не става достатъчно известен Васил Найденов дори не знае кой е родителят му. Бащата се появява изненадващо след негов концерт в гримьорната му с думите “Здравей, аз съм татко ти!"

Губи майка си Маргарита, когато тя е едва на 41 години, а той е в казармата. Преди да си отиде обаче, тя му е направила най-големият подарък - музиката. Като човек, дълбоко свързан с операта, Маргарита води детето си на представления и репетиции от съвсем малък. Слага го пред пианото когато е втори клас, а в 6-ти Васил Найденов вече свири на голяма сцена класическа музика. Вместо обаче да завърши музикална гимназия, той се дипломира в техникум.

Влиза в Консерваторията, но не с пеене, а с пиано. Клавишите стават негов професионален път в първите 10 години от кариерата му, когато гастролира със “Златни струни” и Митко Щерев из цяла България.

Една песен преобръща съдбата му. “Синева”!

Сцената го обича и той обича нея. Без страх от цензура и наказания обува кецове, за да може да танцува още по-свободно. От там идва и прословутия му прякор Васко Кеца. Малцина обаче знаят, че първото му прозвище е Васко Синевата. В списъка с прякори е и Васко Тоалетното казанче, заради знаменателното му движение с ръка докато танцува, сякаш дърпа шнурчето на тоалетната.

Васил Найденов надскача границите на България още преди промените, когато става истинска звезда в Русия (най-големият възможен пазар по онова време) и изправя гръб достойно до Ала Пугачова.

Неподражаемият му глас превръща песните, които най-големите български композитори по онова време пишат за него, в тотални хитове. Става гаранция за успех, какъвто друг изпълнител не може да даде. Затова и трудно могат да бъдат изброени дори само най-популярните му песни. Но все пак - „Синева“, „Адаптация“, „А дали е така“, „Телефонна любов“, „Сбогом, моя любов“, „Бързаш, няма време“, „Чудо“, „Сбогом, казах“, „Огън от любов“ (дует със Силвия Кацарова), „Моля се“ (дует със Силвия Кацарова), „Нова година“ (дует с Богдана Карадочева), „Болката отляво“, „Клоунът“, „Междучасие“, „Казано честно“, „След края на света“, „По първи петли“, „Джули“, „Седем пъти“...

Прочети цялата публикация