Йозеф ван Висем за социалната изолация през Средновековието и днес

Йозеф ван Висем, световноизвестният холандски инструменталист и автор на съвременна музика за лютня, пристига в София и Пловдив за четири концерта тази седмица. Името на Ван Висем е познато на киноманите от музиката към философско-вампирската лента на режисьора Джим Джармуш „Само любовниците остават живи“ (за която холандският композитор е удостоен с наградата за филмова музика на Кинофестивала в Кан). А любителите на по-неконвенционалната музика у нас го познават и от общо осемте концерта в София, Пловдив и Велико Търново, организирани през периода 2015-2018 г. именно от предаването „Аларма“ на програма „Христо Ботев“. На настоящото кратко турне на 10, 11 и 12 септември Йозеф ван Висем идва по собствена инициатива, като в организацията се включват различни фестивали, български музиканти и пространства за култура – независимият лейбъл Amek, групите Leaver и Ambient Folklore, чиято нова музика можете да учете премиерно именно в „Аларма“ тази вечер (9 септември) от 21.30 до 23.00 ч., Домът на киното, Wrong Fest, Националният студентски дом, Bee Bop Café и платформата „Фалшименто“.

Събитията са както следва:

10 септември (четвъртък) – 21.15 ч. в Дома на киното (София) – концерт на Йозеф ван Висем заедно с немия филм „Умиращият лебед“ на Евгений Бауер и концертна премиера на новия албум на дуото Leaver „Hands Like Cages“ със специално афтърпарти от платформата „Фалшименто“ в „Ателието“.

11 септември (петък) – 19.30 ч. в Националния студентски дом (София) – концерт на Йозеф ван Висем с класически авторски композиции за лютня и песни от новия албум „Ex Mortis“ и концертна премиера на новите инструментални пиеси за 8-струнна електрическа китара и хърди-гърди на Ambient Folklore;

12 септември (събота) – 16.30 ч. в Bee Bop Café (Пловдив) – извънреден концерт на Йозеф ван Висем за 30 души с класически авторски композиции за лютня и песни от новия албум „Ex Mortis“ със специалното участие на Ambient Folklore, които ще представят пред пловдивската публика и фестивалните туристи новите си инструментални пиеси за 8-струнна електрическа китара и хърди-гърди на – част от съпътстващата програма на Wrong Fest 2020;

12 септември (събота) – 23.30 ч. в Bee Bop Café (Пловдив) – концерт на Йозеф ван Висем за 30 души с класически авторски композиции за лютня и песни от новия албум „Ex Mortis“ със специалното участие на Ambient Folklore, които ще представят пред пловдивската публика и фестивалните туристи новите си инструментални пиеси за 8-струнна електрическа китара и хърди-гърди на – официално полунощно афтърпарти, част от съпътстващата програма на Wrong Fest 2020.

А с Йозеф ван Висем се свърза по телефона Цветан Цветанов, веднага след като разбра за готвещото се турне и тук можете да прочетете цялото интервю на „Аларма“ с него:

Да започнем с ключовите участия в новия албум „Ex Mortis” – Джарбо, Тор Харис…

Да, очевидно като дългогодишен почитател на Swans и Джарбо, особено на страничния ѝ проект с Майкъл Джира Skin, акустичните им и един вид минималистични записи като дуо са ми повлияли много през годините. Текстовете в албума пък до голяма степен са стъпили върху книгата на Матилде от Хакеборн, германска монахиня от XIII век. И специално за използваните текстове от книгата ми трябваше женски глас, който да ги изпее написаното от Матилде. И си казах… защо да не помоля Джарбо. Спомням си, че тя я беше споделила в едно интервю някои много хубави неща за мен – че харесва музиката ми и т.н. Та, така – попитах я и тя каза „да“… С Тор се срещнахме веднъж в Италия и после още веднъж в Америка. Свирихме като дуо в проекта му „Тор и приятели“ (Thor & Friends) в Болоня – и беше наистина приятно да го срещна… Въпреки че това си е някак си съвсем естествено сътрудничество… Звучи странно на пръв поглед, че в този ми албум участват цели двама членове на Swans, което е много хубаво, но не беше преднамерено…

Нека разтълкуваме някои от заглавията на композициите в албума: по принцип в твоите албуми всяко отделно заглавие съдържа определена сентенция, а в някои случаи и разказва цяла история…

Заглавията, да… някои от тях, както казах, са от тази книга – „The Book Of Ghostly Grace“. Книгата разказва за самата монахиня – за това как тя не е имала друг избор, освен да бъде затворена в този метох, на който е била обречена като дете. Тогава, през XIII век, е било общоприето за да оцелее едно болнаво дете, то да бъде обречено на бога. И така, в късна възраст Матилде започва да пише за Бога, но по един вид неиндоктриниран начин… И мисля, че се е получило наистина красиво в тези текстове. Основата е религиозна, но говори също за отношението между жената и мъжа. Има го това еротично напрежение, въпреки че текстът е дълбоко религиозен. Това е, което ме очарова и ме накара да се задълбоча в нейните думи. Най-вече в песента „Vox Populi, Vox Dei”, в която участва Джарбо…

Пиесите в албума са писани и виждат бял свят малко преди началото на Ковид-ерата, но говорейки за изолацията на света Матилде в манастира, те сякаш говорят и за днешния ден…

Изолацията…. да... Мога да кажа, че в началото, когато писах този албум, въобще нямах идеята какво следва в този странен свят, в който в момента живеем с вас. В интерес на истината, прекарах по-голямата част от първите три месеца, най-тежките, във Варшава. Сега съм в Холандия. Границите бяха затворени, но накрая се прибрах в Холандия с кола… Във Варшава мерките бяха доста стриктни от самото начало, както е добре, разбира се. Но беше един вид трудно да си тръгне човек оттам.

Песните за колко нови албума написа през този начален период?

Само за един албум, хаха… Но аз бях сред щастливците, защото имах да работя върху една нова филмова музика, което става в изолация. Разбира се, всички останахме без приходи заради несъстояли се концерти, но бях щастлив да работя върху тези нови проекти… И иначе обаче, когато не съм на турне, аз си живея доста изолирано. Обичам да оставам насаме в тези периоди. Защото когато съм на турне, винаги срещам много хора, всяка вечер съм на ново място… Харесвам и този начин на живот – по турнета, но когато приключи турнето, превключвам на точно противоположния режим – почивам си у дома, регенерирам… Особено през последната година бях доста зает с пътувания – Бразилия, Китай, Америка, Европа… Така че… не знам. Първите три месеца на пандемията за мен не бяха нещо, от което да се оплаквам. А сега съм си в къщи съм си и нямам нищо против.

А къде домът ти понастоящем – Холандия или САЩ, очевидно в момента сив Холандия, но?...

Да, в момента съм в Холандия. Живея и в Ню Йорк, и във Варшава. Роден съм в Холандия и предполагам, че от днешна гледна точка – като следим ситуацията – може би по-смислено е да съм тук. Но не мога да кажа къде е домът ми, защото обикновено е на пътя. Обичам да пътувам. Пътуващ музикант съм като музикантите през Средновековието.

Разкажи ни за филма, който ще имаме възможност да гледаме заедно с твоята музика на живо конкретно на 10 септември в Дома на киното.

„Умиращият лебед“ е руски филм от 1917 г. (класическо произведение на режисьора Евгений Бауер, доста различно от пропагандното кино от онзи период – б.а.). Специалното в този филм е, че в него има и готика, но е и забавен. Така че той си има и сериозна, и смешна страна. И разказва красива история, която е и много съвременна – този филм е почти като филм от нашето съвремие. В началото нямах намерение да влизам в този жанр – свирене на живо заедно с класическо произведение от ерата на нямото кино… Когато свирих за пръв път в Русия, тогава открих този филм. Свирих няколко пъти с него и накрая той ме грабна дотолкова, че за мен стана нещо съвсем естествено всеки следващ път да добавям слоеве и слоеве към разказваната история. Този филм е наистина идеален за това, което ме прави щастлив…

Лека-полека се завръщаш към концертния живот. Вече имаше свирения на живо в Полша, сега и четирите концерта в България. През ноември следва и по-голямо турне… Как си представяш света след пандемията?

Само мога да се надявам, че уроците, научени по време на пандемията, ще имат правилния ефект. Защото… сега въздухът е по-чист, небето е по-синьо, всичко е много по-приятно и за животните, които се чувстват по-щастливи. По-малко пътувания със самолети, които замърсяват природата, има днес. Надявам се тези уроци да бъдат научени, но и се страхувам, че капитализмът ще победи отново и ще се върнем към начина ни на живот отпреди пандемията.

Концертите ще се проведат съобразно мерките за предпазване и взаимно опазване от Ковид – т.е. с маски и при половин капацитет на всяка от залите, което означава – 120 души за Дома на киното, 40 души за Националния студентски дом и 30 души за пловдивското Bee Bop Café, така че препоръката на организаторите е предварително сдобиване с билет в системата на EpayGo съптветно за 10 септември, 11 септември, 12 септември (дневно издание) и 12 септември (нощно издание) или на каса на EasyPay в София или Пловдив (до изчерпване на количеството).

Прочети цялата публикация