БНР | 12.09.2020 07:25:34 | 268

Лауринас Йонавичус: Протестиращите в Беларус не искат сериозна външна намеса


Миналата седмица литовският външен министър Линас Линкевичус изрази публично опасенията си, че беларуският лидер Александър Лукашенко ще продаде независимостта на своята страна на руснаците.

Именно Линкевичус сгълча европейските си партньори, че с бездействието си по отношение на събитията в Минск рушат авторитета на Евросъюза. Самата Литва, наред с Латвия и Естония, още на 31 август наложи забрани за пътуване на беларуския президент и на 29 негови сътрудници.

По тези и други въпроси Марта Младенова разговаря с д-р Лауринас Йонавичус - външнополитически съветник на бившия президент на Литва Далия Грибаускайте, а сега преподавател в Института по международни отношения и политология във Вилнюския университет.

Защо бившите съветски републики от Прибалтика се оказаха в авангарда на Европа срещу властите в Беларус и защо останалите страни членки още умуват и не бързат да ги подкрепят?

Европа не познава толкова добре процесите в Беларус. Това е едно от обясненията на факта, че Брюксел не проявява толкова голяма активност. От друга страна самият Европейски съюз все още има много голям проблем с Украйна, в чиято основа са вътрешните за страната процеси и Русия. Европейският съюз обаче трябваше да се превърне в страна по разрешаването на конфликта, което му струва много ресурси.

Всяка европейска намеса по източната граница отключва руска реакция, а Русия има много специфични интереси в целия регион. Тя третира всичко случващо се в него като геополитически казус. Независимо, че Европейският съюз е радетел за демокрация, спазването на правата на човека и пазарна икономика, от страна на Москва това се разглежда като конкуренция и надлъгване. Ето защо Русия реагира мигновено и много яростно. Знаем какво се случи в Грузия през 2008 година, както и в Украйна през 2014. Всичко това е много сериозна причина за Брюксел да се пази от по-сериозна намеса по темата с Беларус.

И накрая - Европейският съюз има свои вътрешни проблеми. Един от тях е Брекзит, държавите от Южна и Западна Европа имат проблеми със Северна Африка. Близкият изток като цяло е много сериозна тема от гледна точка на Брюксел, така че Беларус няма как да бъде сред основните приоритети в европейския дневен ред.

Опитът на Европейския съюз с Грузия и Украйна вече не е ли достатъчен, за да знае, че ако не бъде активен, проблемите просто ще се влошат?

Да, това е урок, който обаче не е научен от Европейския съюз по причините, които вече изброих. Това е причината, поради която Европа все още не прави достатъчно. Трябва обаче да отбележим и нещо друго. Хората в Беларус, най-вече лидерите на протестите, нееднократно подчертаха, че за тях случващото се в Беларус са вътрешнодържавни процеси и те не желаят твърде сериозна външна намеса - нито от Европа, нито от Русия. Те искат да се справят сами или поне без сериозна чужда намеса. 

Но Лукашенко никога не би бил толкова силен, ако нямаше силната подкрепа на Русия. Най-вероятно ще потърси помощ именно от Путин по време на срещата им в понеделник, без да е ясно съвсем на каква цена.

Напълно е така. Лукашенко изгради своя режим върху сериозната подкрепа на Русия. Той обаче не предприе определени действия, които Москва очакваше от него и веднага последва намаляване на финансовата подкрепа. Освен това Беларус е много зависима в енергиен план от Русия. Това обаче попречи на Лукашенко да продължи да плаща достатъчно на елита в страната, както и да опази социалния мир. Стигна се до изборите през август, при които официалните резултати нямат нищо общо с реалността.

Не виждате ли определен парадокс в позицията на Литва - от една страна се налагат санкции към Беларус, макар и сега единствено персонални, чрез което Лукашенко по-скоро е тласнат отново да потърси сближаване с Русия. От друга - Вилнюс не иска силно влияние на Русия в региона?

Да, има известен парадокс. Ако проследите отблизо руската позиция, ще видите, че те не подкрепят открито Лукашенко. Те казват – „ние можем да окажем помощ, но засега няма да го направим“. Засега Русия ще се въздържи от военна агресия, макар и ясно да осъзнава, че не може да си позволи да изгуби Беларус по начина, по който това се случи с Украйна.

Това обаче не отменя въпроса за руското влияние в региона. Не само Литва, но и Латвия, Естония, Полша се притесняват не толкова какво се случва в Беларус, а от интензитета на влиянието на Москва.

И това е парадоксално. Напълно сте права. Нашето най-голямо притеснение не е случващото се в Беларус, а руското влияние. Страхът е в това Москва да не сложи ръка на Беларус чрез присъединяване като република или нещо такова, но в същото време има и още едно много сериозно притеснение - спазването на демократичните принципи. Лукашенко продължава да бъде най-голямото препятствие пред превръщането на Беларус в демократична държава. Ние самите сме избрали демокрацията и не искаме да допуснем до границите ни да има друг вид режим, защото това е заплаха за нас самите.

Казвате, че засега Русия ще се въздържи от военна намеса в Беларус. Не се ли страхувате поне малко? Да не говорим, че натовските войски имат сериозно присъствие в Литва, което говори за друго. Факт е, че става дума за учение, но всички знаем, че то ще продължи по-дълго от първоначалните планове.

Какво искате да кажете? Да, има временно войски на НАТО, но това е защитен алианс. Никога не е имало планове НАТО да окупира други държави. Причината Литва да се нуждае от натовски бази и присъствие на войски на Алианса е, че искаме да се предпазим от руска агресия. Фактът, че Москва проявява такава се потвърждава от събитията в Грузия, Крим, Източна Украйна и не само.

Подобно обяснение дават и от Полша, която много анализатори определят като Троянски кон на Съединените щати в сърцето на Европа. Опасявате ли се, че и Литва ще последва съдбата ѝ?

Не бих използвал термина „Троянски кон“, защото е натоварен с негативен смисъл. Не виждам възможност Съединените щати да ударят Европа отвътре. Да не забравяме, че Европейският съюз е най-вече икономическо обединение и не е военна сила или поне не засега. Има такива планове, но те са в много далечното бъдеще. Основният гарант за сигурността на европейските държави, особено в нашия регион, е НАТО и Съединените щати. Аз не виждам никакъв проблем в това. Искам да подчертая, че в момента освен американски войници, тук има и военни от други държави - Германия и други членове на Алианса.

Европейският съюз не подкрепи Литва по темата със санкциите към Беларус. Те в момента са персонални - забрани за влизане в страната, но могат да прераснат и в икономически.

Трябва да направим разграничение между целевите и останалите видове санкции. В момента ние прилагаме целеви - като визови ограничения и забрана за използване на банкови сметки, които са насочени към определени хора. Никой не обсъжда общи санкции - нито в Литва, нито на европейско ниво. Причината е, че общи икономически или други санкции биха ударили обществото, а не режимът и неговите поддръжници. Аз не очаквам да се стигне до общи санкции, но може да има разширяване на целевите санкции за определени личности. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация