Шарл Гьоренс: ЕС е способен да преодолява различията в момент на криза

Идната сряда Урсула фон дер Лайен ще произнесе традиционната реч за състоянието на съюза - първата ѝ, откакто на 1 декември миналата година пое поста председател на Европейската комисия.

По-късно този месец пък трябва да започне дълго отлаганата Конференция за бъдещето на Европа - форум, който ще продължи 2 години и от който се очаква да определи облика на съюза ни за предстоящите няколко десетилетия.

Какво да очакваме от Урсула фон дер Лайен, какви проблеми на Евросъюза извади пандемията и може ли с новия постковид свят да се роди и нов Европейски договор?

Тоня Димитрова разговаря с Шарл Гьоренс - евродепутат от Люксембург, от групата „Обнови Европа“ в Европарламента и заместник-председател на Комисията по конституционни въпроси.

Първата реч за състоянието на съюза на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен - какво очаквате от тази реч?

Първо бих искал г-жа Фон дер Лайен да направи преглед на ситуацията вътре в Европа и на Европа в глобален контекст. Изправени сме пред големи предизвикателства и се надявам очакванията ни да не бъдат забравени от председателката на Комисията.

Казвате големи предизвикателства ни чакат - за да се справим, трябва и да решим какво е бъдещето на ЕС. Конференцията по този въпрос трябваше да започне на 9 май - в Деня на Европа, но коронавирусът удари континента. Как пандемията промени дебата за европейското бъдеще?

Можем да кажем, че нещата определено са се променили. През последните години Евросъюзът беше в период на огромен напредък. Имахме постоянен растеж, икономиките бяха в подем, почти 250 милиона души имат работа, от 2008-а до 2019 година бяха създадени 12 милиона работни места и държим огромен дял от световния брутен вътрешен продукт.

Но сега сме изправени пред голямо предизвикателство с пандемията, която постави под въпрос много от постигнатото. През последните месеци отбелязахме напредък с плана за възстановяване, много амбициозен при това. Макар и той все още да предстои да бъде приложен.

Казвате, че сме постигнали голям напредък, но същевременно бяха очертани и дълбоки разделителни линии по време на дебата за многогодишната рамка, за фонда за възстановяване - Северът се изправи срещу Юга, очертаха се лагерите на пестеливите държави и Южна Европа, която иска безвъзмездна помощ. Разделения има и за Зелената сделка и за обвързването на еврофондовете с върховенството на закона. Как преодоляваме тези разделения?

Пестеливите държави може и да блокираха преговорите за финансовата рамка, но в края на краищата беше постигнат компромис. Не трябва да подценяваме силата на този възстановителен план - почти 750 милиарда евро - сума, немислима само преди няколко месеца.

Бих искал да отбележа, че Европейският съюз е способен да преодолява собствените си разделения в период на криза. Това се случи и с пандемията. Видя се, че може да има солидарност между Севера и Юга.

Заемите и грантовете, предвидени във Фонда за възстановяване, са отговорът на предизвикателствата. Европарламентът е доволен, че беше договорен и принципът за връщане на тези заеми със собствени ресурси. Уверен съм, че в бъдеще ще сме още по-наясно, че истинските предизвикателства изискват солидарност.

По въпроса за разделенията - на местно, национално и европейско ниво - има и противоречия за върховенството на закона - трябва ли то да бъде обвързано с отпускането на евросредства?

Или сме решени да гледаме на Европейския съюз като на общност, споделяща еднакви ценности, или просто ще пренебрегваме клаузи от самия договор на съюза. Всички трябва да спазваме договора - от еврокомисарите, до съвета, до страните членки - всички!

Освен ако европейските политики не се основават вече на върховенството на закона. Много е разочароващо, че поне две държави не спазват основните принципи. Затова е много полезно да се справим с такива проблеми в хода на преговорите за бюджета. Решенията в това отношение от тук нататък ще бъдат вземани с квалифицирано мнозинство.

Вземането на решения единодушно или с квалифицирано мнозинство - това ще бъде ли обсъждано на Конференцията за бъдещето на Европа?

Единодушието трябва да е изключение. Трябва да преодолеем проблемите, които възникват заради такъв тип гласувания в Съвета - за външната, за миграционната политика, правилата за даване на убежище. Ако можем да направим една или две стъпки напред в тази посока, ще бъде много добре.

Но ще приемат ли подобно нещо европейските лидери - досега по-скоро вотът с квалифицирано мнозинство беше изключението, а единодушието беше правило?

Те се съгласиха с това през последните седмици и месеци, когато обсъждаха многогодишния бюджет и трябва да спазят тази договорка.

Още един голям въпрос - демократичната легитимност на европейските институции - трябва ли да има транснационални кандидатски листи за изборите за Европарламент? Трябва ли принципът за водещ кандидат за Еврокомисията да се спазва, макар при избора на Урсула фон дер Лайен евролидерите да го пренебрегнаха?

Това е една от темите на дневния ред на Конференцията за бъдещето на Европейския съюз. Аз подкрепям това. За съжаление не успяхме да съберем мнозинство в предишния Европарламент. Но съм оптимист, че можем да намерим решение.

Казват, че Конференцията за бъдещето на Европа е механизмът за оздравяване на европейското общество - доста ангажиращо становище…И организацията на конференцията е поверена е на Комисията по конституционни въпроси в Европарламента, на която вие сте заместник-председател. Може ли да се стигне до промени в Договора за Европейския съюз?

Мисля, че не трябва да го изключваме. Ако можем да постигнем съгласие за основните принципи за бъдещето на Европейския съюз през следващите 50 години, тогава не трябва да изключваме и промени в Договора.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация