Mediapool.bg | 14.09.2020 14:51:18 | 253

Българската енергетика до 2030 г. - още от същото плюс водород по газопровода


Въглищните и ядрените мощности остават приоритет на българската енергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., става ясно от проект за енергийна стратегия, изработен от Министерството на енергетиката да замени изтичащата в края на 2020 г. сегашна стратегия. Той е публикуван от парламентарната енергийна комисия. В него за цвят са вписани планове за иновации в сектора чрез инвестиции на 620 млн. евро – вероятно от еврофондовете в проекти за съхранение на енергия чрез батерии към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и вдигане на капацитета на ПАВЕЦ "Чаира". Предвижда се и трансформация на съществуващите газопроводи за транспортиране не само  природен газ, но и на водород, биометан, синтетични газове. Колко би струвала тази трансформация, не се посочва, както и липсва цялостна оценка за стойността на заложените в проекта мерки. Няма и оценка какво ще е въздействието върху цените на тока, за които е посочено, че от 2025 г. ще са напълно свободни за бита, както и върху тарифите на природния газ, парното, дори и на транспорта, тъй като се предвижда делът на възобновяемите енергийни източници в този сектор да нарасне над 14 процента. Противоречие в плана и липса на анализ за ефекта върху цените В документа има и откровени противоречия. В него едновременно се посочва, че държавата ще продължава да разчита на въглищата като основен източник на електроенергия, но и се строят заместващи газови мощности след 2025 г. Всъщност българските ТЕЦ могат да получават държавни помощи, ако от юли 2021 г. се въведе механизмът за капацитети. Голяма част от проекта е посветена на важността на въглищата за българската енергетика и тяхното текущо състояние, но без подробности как точно те ще продължат да работят след 2025 г. и на какви цени. Пише дори, че държавната мина "Марица Изток" може да функционира още 50-60 години, при положение, че Европейската комисия е съсредоточила целите си към позеленяване на енергетиката и икономиката в ЕС и смята да ограничи в огромна степен замърсяващите ТЕЦ. "През периода от 2021 г. до 2025  г. ще се анализира необходимостта от въвеждането в  експлоатация на заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции, като се отчетат обстоятелствата и перспективите за работа на топлоелектрическите централи, използващи въглища. При това следва да се вземе предвид и напредъкът по реализиране намерението за изграждане на нови 2000 MВ ядрени мощности", пише още в проектодокумента, който обаче не посочва изрично проекта АЕЦ "Белене". Като цяло излиза, че в следващите десет години не се планира особена промяна, освен в дела на ВЕИ в производството на ток. Този дял в момента е около 18 процента, а трябва да стане 27%, според изискванията на Евросъюза. В момента останалите около 40 на сто от енергията се произвежда от въглищните електроцентрали, а 37 процента - от АЕЦ "Козлодуй". Какво ще е бъдещото разпределение за тези основни производители на ток, не се посочва. Пише обаче, че до  2025  г. се очаква въвеждане на нови 144 МВ паро-газови централи, с което общата им нетна инсталирана мощност да стане 422 MВ до 2030 г. Дотогава крайното енергийно потребление ще трябва да е намаляло с 31.67 на сто спрямо 2007 г., както и най-малко15% междусистемна електроенергийна свързаност, пише в стратегията. На практика обаче, този показател реално дори е преизпълнен към момента. 620 млн. евро за съхранение на енергия Все пак в проека е записано, че "България  планира да бъдат  изпълнени проекти за съхранение на електроенергия с цел осигуряване на баланс и гъвкавост на системата, засилване на позицията ѝ като износител и осигуряване на трансгранична гъвкавост на системата". Общата стойност на инвестициите е оценена на над 620 млн. евро, но не е изрично посочено откъде ще се осигурят средствата. По подразбиране може да се приеме, че те ще дойдат от Еврокомисията по линия на Зелената сделка и справедливия преход. Посочено е, че над 220 млн. евро ще се вложат в строежа на яз. "Яденица" към ПАВЕЦ "Чаира" за вдигане на мощността на помпено-акумулаторната хидроцентрала, която се явява балансьор при пикове на потребление в страната или производство на ток от останалите електроцентрали. В документа пише, че над 200 млн. евро се предвиждат за батерии с мощност от около 180 МВ за регулиране на честотата. Също толкова се очакват за насърчаване комбинирането на нови ВЕИ централи със съоръжения за съхранение на произведената от тях електроенергия. Предвижда се парите да са за около 200 МВ, като се включват и мощности, ползващи водород. Водород, амоняк, синтетичен природен газ Стратегията отделя сериозно внимание на водорода, по чиято технология се работи усърдно, но проектите в цяла Европа са все още под въпрос. Затова и записаното звучи по-скоро като констатация и пожелание: "Водородът е енергоносител с почти нулеви емисии, който може да има много приложения в  енергийния сектор на страната. Смесването на природния газ с водород е важна стъпка към декрабонизация на газоснабдяването и ще подпомогне прехода към нисковългеродна икономика. Адаптирането на мрежите за пренос и разпределение на природен газ във  "водородно готови" ще превърне газопреносната инфраструктура на страната в силен  стратегически  актив."   "Използването на водородни горивни клетки за осигуряване на енергия за отопление, охлаждане и потреблението на електрическа енергия в сградите е една от ключовите  технологии, които могат да осигурят намаляване на емисиите от парниковите газове,  спестяването  на енергия, интегрирането на възобновяеми енергийни източници и решения  за  интелигентни  мрежи. Горивните клетки допринасят за по-ефективно използване на  природния  газ в сградите чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия като преобразуват природния газ в електрическа енергия при ефективност над  60%.Водородът и водородните горива като амоняк и синтетичен природен газ могат да бъдат използвани за производство на електрическа енергия в топлоелектрическите централи, за да  се  намали  въглеродния  отпечатък при  производството  на електрическа енергия", пише още в документа. Трансформация на газопроводи "В следващите десетилетия газовата инфраструктура ще се трансформира поетапно в интегрирана ключова инфраструктура, способна да транспортира не само природен газ, но и  водород, биометан, синтетични газове. С цел газовата инфраструктура да е в състояние адекватно и сигурно да изпълнява нуждите на нискоемисионен и ВИ енергиен микс, тя следва да се поддържа и развива занапред", продължават авторите му. Така формулирано и без анализ къде точно би могло да се прилагат тези иновативни технологии, както и без оценка колко би струвало внедряването и трансформацията на газопроводите, прави тази част от стратегията да звучи като фантастичен роман. Документът посочва, че в момента инсталираните мощности в страната ни са 12 400 MВ, от които се ползват 8300 MВ. България смята да остане нетен износител на около 8000 гигаватчаса електроенергия и при двата сценария за развитие на енергетиката, които са наречени целеви и базов.

Прочети цялата публикация