БНР | 19.09.2020 09:24:17 | 506

Сузи Денисън: Има надежда за споразумението за Брекзит


В Обединеното кралство продължават вълненията около проектозакона на Борис Джонсън, с който се смята, че Лондон ще отмени части на вече подписаното през януари споразумение за Брекзит, а това би било нарушение на международното право.

Проектозаконът сега се разглежда подробно от парламентарните комисии, след като беше гласуван на второ четене в Камарата на общините - въпреки сериозните възражения на видни членове на управляващата Консервативна партия и дори на петима бивши премиери.

Очакванията са, че спорният законопроект най-вероятно ще бъде гласуван и на трето четене, още повече че Борис Джонсън предложи на бунтарите сред торите известна промяна, така че да не му създават главоболия.

Проблемите обаче са неизбежни в Камарата на лордовете, където консерваторите нямат мнозинство.

В същото време в Брюксел - някои търпеливо, други не чак толкова, изчакват развитията в Лондон, за да преценят следващите си ходове. Какви са очакванията и нагласите в ЕС?

Със сигурност ЕС следи отблизо събитията в Обединеното кралство. Позицията на правителството на Борис Джонсън е, че предвижданият Закон за вътрешния пазар е необходима застрахователна полица в случай на Брекзит без сделка. Че действията на правителството са в национален интерес, че парламентът е напълно суверенен да приеме такъв закон, пък било то и в нарушение на международните норми.

Сузи Денисън e ръководител на Програмата European Power в Европейския съвет за външна политика, базиран в британската столица. За предаването "Събота 150" тя поясни каква е официалната позиция на Брюксел по отношение на проектозакона?

"Посланието, което отправи Урсула фон дер Лайен, дава ясно да се разбере, че сделка вече е постигната преди 9 месеца и че не може да има връщане назад. Мисля, че в Европейския съюз приемат много сериозно тази промяна в позицията на Обединеното кралство, както и възможните последици за преговорите. Ако четем между редовете, все още има надежда, че споразумение може да бъде постигнато. Но има и голяма тревога за последиците от евентуално нарушаване от Великобритания на международното право, без да има основания за това".

Брюксел даде ултиматум на Лондон да спре проектозакона до края на месеца, в противен случай ще последват съдебни действия? Какво може да означава това?

Ултиматумът на Брюксел е едно на ръка. Но смятам, че това, което наистина е от значение, е как ще се развият нещата в Обединеното кралство. По-конкретно - дебатите в Камарата на лордовете. В Камарата на общините вече наблюдавахме разцепване на групи. Очаквам погледите да бъдат изцяло насочени към усилията през следващите седмици проблемът да бъде решен чрез вътрешни механизми в Обединеното кралство. В основата си ултиматумът на Брюксел е закана, с която се цели оказване на натиск за задействане на тези вътрешни британски механизми, като се постави под въпрос позицията на кабинета "Джонсън". В момента обаче британското правителство е с официална позиция, че иска да приеме закона за вътрешния пазар и ще настоява докрай за прокарването му в парламента.

Добре, ще се стигне ли при това положение до съд?

В крайна сметка случаят може да бъде отнесен към Европейския съд. Това е намерението, това е логичният завършек на този процес. Реалистично погледнато обаче, ако се стигне до съд, преговорите ще се провалят.

Както споменахте в началото, Урсула фон дер Лайен бе категорична с позицията на Брюксел, че не може да се допуска нарушаване на вече подписан документ. Тя каза и нещо друго обаче, че шансовете за търговска сделка намаляват с всеки изминал ден. Доколко обаче е единна позицията на Блока? Дали гласът на Урсула фон дер Лайен е гласът на всички 27 страни-членки?

Интересното за мен, като наблюдаваща работата на Европейския съюз, е, че по време на големи разногласия в Съюза има сравнително единодушие между 27-те страни членки по отношение на Брекзит. Това е особено ярко изразено на фона на последните събития - заради много по-широкообхватните последици. Очевидно има страни, които много по-твърдо напират да бъде постигната търговска сделка с Обединеното кралство, защото това е от по-голямо значение за тях. Нидерландия, например, която стои малко встрани от общата политика, настоява категорично да се търси сделка с Великобритания. Германия е на същата позиция, но има своите тревоги - да не се създава чувство, че ще има сделка на всяка цена. Последните събития дават повод на 27-те еврочленки да бъдат с единна позиция и за характера на сделката.

"Играта на обвинения"е неизменен спътник на преговорите още от първия ден. Не само от страна на британците, разбира се, макар и те по-често да влизат в новините по този повод. Какво мислят в Брюксел, например, по повод на твърденията на Борис Джонсън, че ЕС се стреми към налагане на блокада на хранителни доставки след Брекзит?

Не съм сигурна дали мога да коментирам конкретно това изявление, но в Брюксел се шири усещането, че Лондон води много рискована политика - че Обединеното кралство се опитва да заема радикална позиция, за да принуди Европейският съюз да отстъпи. Не знам колко истина има в твърдението, че може да се стигне до нещо като "хранителна блокада", но със сигурност има усещане, че всичко това е опит да се вземе надмощие в преговорите. Тази тактика обаче май не дава резултат, защото Европейският съюз остава единен.

Борис Джонсън заяви също, че ЕС не преговаря от позицията на "добра воля".

Доколкото разбирам, в Лондон смятат, че няма достатъчно признание от Брюксел за това колко дълъг път е извървяла Великобритания в преговорите през лятото. Не се признава искането на Обединеното кралство за доста по-ограничен договор, отколкото беше оригиналният пакет на масата за преговори. Но да се каже, че липсва добра воля, е съвсем друго нещо. Това е по-скоро един помпозен израз на Борис Джонсън, в който не мисля, че има много истина.

Има ли все пак някакви шансове тази "игра на обвинения" да престане и да се постигне някакъв реален напредък в преговорите?

Шансовете изглеждат твърде малки към момента. Това просто е стилът на преговори на това британско правителство. Нещата се промениха, откакто Борис Джонсън дойде на власт. Преговорите минаха на друго ниво. Мисля, че коментарите от Великобритания, че може да наруши международните закони, ако се наложи, могат да променят правилата на масата за преговори, защото до момента 27-те европейски страни смятаха, че преговарят с надежден партньор. Но, образно казано, правилата бяха изхвърлени през прозореца. Затова за мен шансовете за сделка сега изглеждат твърде малки. Очевидно в интерес и на двете срани е да спазват вече постигнатото споразумение, за което работиха толкова упорито. Много е важно какво ще стане през следващите няколко седмици, за да не се стигне до момент, когато връщане назад вече няма да има.

Живеем в странно и трудно време, така че е неизбежно да попитам отразява ли се пандемията с Covid-19 на преговорите за Брекзит?

Британското общество е на преобладаващото мнение, че Covid-19 показва, че страната трябва да остане близо до Европа, защото чисто географски всички заедно имаме по-голям шанс при следващи кризи да произведем това, което ни трябва, без да прекъсваме връзките си. Мисля си, че това би трябвало да промени мисленето на британското правителство по отношение на търговската сделка - като гаранция за бъдеща сигурност. Тактиката, която наблюдаваме обаче, предполага, че това още не е осмислено и разбрано от правителството.

Интервюто със Сузи Денисън можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация