Климатичните промени и гласът на младите

На предстояща през октомври конференция на Софийския форум за сигурност младежки активисти и студенти ще "влязат в обувките" на политици и в рамките на ролеви игри ще вземат решения, посветени на климатичните промени.

„Щом като има протести, това означава, че обществото се е пренаситило от неспазени обещания или мерки, които не са били предприемани. Младежите вече са изморени да слушат едни и същи приказки, искат промяна, искат действия.“ Този коментар на протестите в Швейцария, посветени на климатичните промени, направи пред БНР Поля Желязкова студент "Международни отношения" в Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Студентската асоциация за изследване на международните отношения.

Повечето държави и компании казват, че са загрижени за климатичните промени, но виждаме танкери, които разливат петрол в океаните и виждаме какви щети нанасят, коментира Желязкова в предаването "Хоризонт до обед". 

„Да, плащат се глоби, но тези глоби няма как да върнат загубените животи на растенията, на животните.“ Според Поля Желязкова, ако съдбата на климатичните промени е в ръцете на корпорациите, няма да има ефект, „защото всеки следва интереса си“.

„Протестите, подети от Грета Тунберг, до някаква бяха утопични. Зеленият протест беше издигнат на нивото на идеология, което може да попречи да има повече политическо говорене по въпроса“, смята Божидар Миладинов, бакалавър в специалност "Международни отношения" в УНСС, обучава се в магистърска програма "Организация и управление на корпоративната сигурност" във Военната академия. 

Когато климатичните промени станат разменна монета за увеличаване на електората, както се получава в кандидат-президентската битка в САЩ, това пречи на цялата кауза, подчерта Миладинов в "Хоризонт до обед".

По думите му няма реален дебат за климата. Над 90 на сто от учените – между 91 и 96%, които се занимават с климатичните промени, твърдят, че те са факт и човекът до голяма степен допринася за тях, заяви Божидар Миладинов. „Останалите 4 до 9% или са платени от някоя компания, или просто намират друг начин да тълкуват данните, които виждат.“

Мините са част от запазването на политическата власт в даден регион – няколко хиляди работни места са част от местния електорат, даде пример Миладинов. Той е на мнение, че зелените политики ще отнемат доста време, за да се реализират и очерта времеви хоризонт до 2050 година. 

„Спонсорирането в България на дадени бизнеси е изцяло политически ход, няма нищо общо със „Зелената сделка“, коментира студентът.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация