Ограничете къпането – „Копринка“ на нас разчита

В язовирите няма вода, защото хората си мият ръцете. Оставки не се подават, защото държавата ще се счупи. Пачките в чекмеджетата не се разследват, защото вече са похарчени, а пенсионерите получават по допълнителни 50 лева, защото мъдростта, придобита с потока на годините им е помогнала да разберат преходността на финикийските знаци, да осъзнаят, че щастието се крие в буркана зимнина, а не в това пенсията да стига за тока и аспирина.

В България го караме на две паралелни реалности и това не е голямо откритие, а универсална истина, която дори децата разбират. Из интернета се завъртя една история за едно детенце в началното училище (поне така си го представям, не пишеше в кой клас е), което на двора играе на „Безмозъчния Бойко“ – нова версия на гоненица, в която, когато гонещият „Безмозъчен Бойко“ те хване, ти изяжда мозъка – това по повод на разбирането на децата.

В едната реалност от ГЕРБ-Монтана публикуват снимка в официалната си фейсбук страница „Герб Монтана“, неразбрали, че абревиатури с до пет символа се пишат с главни букви, на снимката виждаме китайска магистрала, която ни представят като пътя Ботевград – Мездра. После замазват положението с това, че те нашите пътища са поне толкова добри, ако не и повече и обясняват за някакво там момче, което се заблудило, че това е снимка на пътя Ботевград - Мездра, остави това, че той този път в момента се прави и единствените гледки от него могат да бъдат на багери и лопати, но случва се.

Така или иначе няма значение, защото нашите пътища са по-хубави. Все пак китайските магистрали още помнят как Мао Дзедун избиваше врабчетата и се свенят да сияят, докато нашите родни друмища знаят с какво умиление на баба, която за първи път прегръща първородно внуче са им рязали лентите и носят горда осанка.

В другата реалност хората на улицата чакат оставка, пенсионерите чакат нови 50 лева, защото идва зима и трябва да купуват дърва за огрев, а хората по Искърското дефиле, които след катастрофата с автобуса в Своге месеци наред пресичаха протестно пешеходни пътеки чакат някой тир да отнеса деца на някоя от всичките пешеходни пътеки в близост до училище по този път – в това поне избор има, даже може да залагат къде точно ще се случи и да запълват време в дъждовните дни за нищоправене и есенна депресия.

И така животът си върви, ходим на работа, ядем и спим и в две отделни реалности. И двете са истински, просто едната е по-истина от другата - все пак в нея се правят решения от името на всички ни, независимо искаме ли ги тези решения или не. Едната реалност се опитва да говори на другата, но другата е по-равна от нея и съдбата е съдба - сякаш нямат много допирни точки.

Така че, приятели, носете си новите дрехи и се радвайте на малките неща в живота като половинката дюлева ракия, която ми подариха онзи ден (благодаря), като оставката на Данаил Кирилов, като настъпващия сезон на червеното вино и камините. Не забравяйте, че от дюнера по-голяма е само баницата, а също и да ограничите къпането – язовир „Копринка“ на нас разчита.

Прочети цялата публикация