Fakti.bg | 28.09.2020 11:30:13 | 336

ТДК пред ФАКТИ – за липсата на култура на управление и защо групата се включи в протестния концерт на Орлов мост


Вчера на Орлов мост се проведе митинг-концерт в подкрепа на антиправителствените протести. Част от артистите, които се качиха на сцената на Орлов мост бяха Васко Кръпката, Стругаре, „Атлас”, Kingrat, „SLNG”, „Контрол”, Тромбоби, „Уикеда”, „Ревю”, „Сленг”, Wosh MC, “No More Many More” и „ТДК”. Асена Стоименова, Димитър Стоянов от Биволь, представители на Lam'ON, Патрик Смитьойс, Мариан Колев от „Хиполенд” и представители на Инициативата „Правосъдие за всеки” също говориха от сцената. Концертният митинг беше организиран от гражданската инициатива „Обединени Свободни Независими Българи” и беше кръстен „Бъдеще за България - бъдеще за младите”.

„ТДК” са пловдивска група, която преплита метал с фолклорни мотиви. Текстовете на песните им са изцяло на български, в изпълненията им намираме тестове на Вапцаров или Дебелянов, в музиката им се отличава ангажираност към заобикалящите социални феномени, към съдбата на обикновения човек в настоящето.

„През последните 25 години, наречени преход от тоталитаристичен режим към съвременна демокрация, се зароди феномен – до този момент непознат и целенасочено отбягван като тема. Този феномен е поколението на страха”, се казва в „Манифест на Страха” – не съвсем песен, но със сигурност част от албума им „ТДК”. „Властта, която е първоизточник на този страх, е успяла в начинанието си до този момент, но ние, както казват нашите родители, сме бъдещето на тази държава”, продължава текстът.

От ФАКТИ се свързахме с Никола Николов, който е вокалист на „ТДК”. За вчерашния протестен концерт, за протестните искания и съдбата на протестите, четете в следващите редове:

- Никола, защо „ТДК” се включи във вчерашния митинг-концерт​?

- Причината за това е сравнително проста. Ние общуваме с доста хора, имаме доста приятели и самите ние участваме като отделни личности в протестите в Пловдив. Даже бяхме на първата блокада в Пловдив, която беше доста нелепо раздигната. В един момент нашите приятели от София, които пък прекараха един месец на Орлов мост бяха говорили и бяха стигнали до обща идея. Един от хората, които организираха митинг-концерта вчера се свърза с нас и ние, разбира се, приехме, защото това е най-очевидното нещо, което можем да направим.

Знаем, че тези хора са обменили идеите си и са там не по други причини, а само и единствено заради протеста. Те не представляват някаква политическа партия или някаква компрометирана власт.

- Вие самите защо протестирате?

- Причините са доста, но най-сериозната причина, която ни обединява всички – отделно всеки има някакви конкретни примери, но голямата причина, която ни обединява е културата на управление. Ние нямаме желание да бъдем управлявани от хора, които са неграмотни, които нямат добър изказ, които не показват уважение, които са слабо образовани, които не зачитат хората като човеци, а само и единствено като ресурс, които имат съмнително минало, които нямат ясна визия за съвремието и за бъдещето – тези, които са в управлението в последните 30 години без почти никакви изключения.

- Ти вчера от сцената каза, че последните 80 дни на протест са били едно голямо разочарование, тъй като оставка няма – как смяташ, че трябва да се развие протестът? Този мирен начин на протест би ли довел до резултати?

- Изключително важно е да има някакъв вид консолидиране около протестиращите, защото все пак протестът е паралелно политическо събитие на това, което се случва в управлението на държавата. Гражданите искат те да започнат да взимат някакъв тип - макар и ограничени решения, свързани с управлението на тази страна, което е и самата идея на протеста.

Според мен, мирният начин е единствената валидна форма на протест в едно демократично общество. Смятам, че бидейки 2020 година хората са се развили достатъчно комуникационно и имат възможността да разбират, когато някой друг им казва нещо, че да не се налага да се използва груба сила. Ако се наложи да се използва груба сила и този тип мирна комуникация не довежда до желания резултат макар воля за това очевидно да има, тъй като стотици хиляди хора са се извървявали по площадите в не един или два български града в рамките на последните 80 дни, но ако този тип мирно протестиране и този тип политическо говорене от страна на протестиращите по посока на управляващите не довежда до желания резултат, тогава силно не ми се ще да се стига до момента, в който ние трябва да предприемем действия, които са по-скоро на тяхното ниво.

Ако не разбираш даден тип комуникация, то тази комуникация трябва да се спре. Щом не разбираш, когато ти се говори, най-вероятно трябва да се предприеме друг тип действие, въпреки че в този конкретен момент съм твърдо против това.

- За мен в музиката на „ТДК” има заложени възгледи и в тази посока – според теб, как трябва да се управлява държавата, каква власт трябва да дойде?

- Аз нямам ясна визия за управление на държавата, тъй като 7 милиона души с толкова голямо количество инфраструктура и толкова много решения за взимане - все още със сигурност не смятам, че съм дорасъл, за да взема всяко едно от тях.

- Имам предвид, че ти имаш искания – ти протестираш заради дадени неща.

- Цялостната форма на управление не може да се смени отведнъж, тя е една амалгама от искания на различните социални групи. Твоята задача като управляващ е да ги задоволиш, взимайки най-доброто решение в дадем момент. Моето най-голямо желание е да не се случват нещата по втория начин – това е.

Това ще промени адски много неща. Ако причината, поради която се предприема някакво действие или се взима някакво решение не зависи от това кой на кого е човек, а зависи само и единствено от това кой на какво е способен, нещата ще се изстрелят в 2040 година. Това е най-големият проблем, който съществува и той е функция на лошата култура на управление, която споменах преди малко. Това е мързеливият начин, това е лесният начин, това е угодническия начин, това е начинът, по който можем да си легнеш да спиш вечерта. Обаче става точно обратното – аз съм сигурен, че всичките тези хора доста силно им трепери всяка вечер. И съм доста щастлив от това.

- Какво беше усещането на тази сцена вчера?

- Ние успяваме като банда да си създадем една наша атмосфера, която успява да изкара искрените емоциите, които сме вложили първоначално в създаването на музика. Музиката е едно стихийно преживяване - особено пресъздаването ѝ на сцена. То понякога не се повлиява от самия характер на събитието. Тоест емоцията, която е вложена в създаването на музиката съдържа всеки един от елементите – ти би могъл да я изпълниш на протест, би могъл да я изпълниш в малък клуб, би могъл да я изпълниш пред 5 човека, би могъл да я изпълниш пред 800.

За нас преживяването беше по-скоро изумително от тази гледна точка, че имаше толкова много хора на площада и това беше малко стряскащо първоначално. В момента, в който зазвучи музиката, ние имаме една хармония помежду си, която е почти ненарушима.

Самото настроение на протеста беше много интересно. За мен, протестите в момента – особено този конкретен протест, всички повтарят, че е протест на младите и т.н. Аз това мога да го видя - може би, защото съм все още част от тези млади хора и виждам все повече и повече мои приятели, които са в основата на действията, предприемани от протестиращите и в организационните действия и това ме кара да се чувствам добре.

Това, което не ми хареса е, че елементът на радикализиране го няма. Този момент, в който хората са вече много, много, много изнервени и нямат абсолютно никакъв друг вариант. Сега те едва ли не спират себе си от по-радикални действия, за които си говорихме по-рано. Страх не намирам, но все още намирам уклончивост у хората да се опитат да вземат властта над себе си в свои ръце. Не говоря властта над друг или властта над държавата, говоря за властта над себе си, което е едно от фундаменталните искания на човешкото същество.

Тази власт ако му се отнеме на този човек, той става истински роб, а човекът има природна наклонност да бяга от това да бъде роб. Това ми липсваше малко, но това означава, че протестът има накъде още да се развива, защото това е един нескончаем процес. Той е започнат и ще кулминира по някакъв очевиден обществено обективен начин. Той няма да затихне. Не зная на какво се надяват нашите управляващи, но, според мен, няма абсолютно никакъв начин това нещо да си отиде. Това е като една голяма любов – няма да я забравиш току-така. Тези неща не се случват по този начин.

Създаването на този тип общество и общност около протестите е изключително ценно. Предстои хора да се определят като: „Абе, ти беше ли на протестите 2020?”. Ще има сито на базата на това. Хората обичат да се делят и да се групират на различни признаци. Този признак е един от тези, които може би бих приел, защото групирането по сексуалност, нация и някакви такива неща ми е изключително нетърпимо.

Прочети цялата публикация