Расизмът е основната тема на президентските избори в САЩ през 2020-а

Расовото неравенство в Съединените щати се превърна в предопределящ национален дебат след убийствата на афроамериканци от полицаи. Убийства, които подпалиха американските градове и разделиха още повече и без това поляризираното американско общество. Вместо имиграцията както през 2016 година, основната тема на изборите през 2020-а е расизмът.

Как Доналд Тръмп и Джо Байдън се борят за сърцето на американския  - как се променя общността и как това влияе на президентските избори.

"Джо Байдън се интересува повече от гражданите на чужди държави, отколкото от чернокожите в собствената си страна. Винаги ще поставяме американците на първо място и това включва много важната общност на чернокожите", заяви Тръмп.

"Когато влизах в тази надпревара се замислих за причините - защо да се кандидатирам. И един от изводите дойде, след като видях тези хора, които излизаха от полета на Шарлътсвил, скандиращи, с изпъкнали вени от гняв и омраза, придружени от членове на ку-клукс клан. Написах статия тогава в списание Атлантик - „Водим битка за душата на Америка“, заяви Байдън.

Те са около 12% от населението на Съединените щати и битката е за техните гласове. Байдън успя да спечели сърцата им с речта си „Не мога да дишам“ в началото на протестите срещу убийството на Джордж Флойд. Тръмп пък води кампания за ред и законност и твърди, че никой президент не е направил толкова за афроамериканците, колкото него. Проучване на общественото мнение показва, че 78% от афроамериканците подкрепят Байдън.

"От Втората световна война нито един демократ, освен Линдън Джонсън, не е печелил президентския пост без вота на чернокожите", казва д-р Лоренцо Морис -  професор и почетен председател на факултета по политология към университета "Хауърд" във Вашингтон.

През 1955 година Фредерик Мороу влиза в екипа на президента Дуайт Айзенхауер като човек за специални проекти - целта му е да привлече афроамериканските избиратели, които напускат Републиканската партия. Те, обаче, искат повече граждански права.

В продължение на десетилетия Републиканската партия е партията на афроамериканците, предимно защото се асоциира с Ейбръхам Линкълн - човека, премахнал робството. А пък демократите са тези, които са въвели системата от закони "Джим Кроу", която цели да елиминира правото на чернокожите да гласуват.

"Репресиите срещу чернокожите избиратели бяха брутални и пълни с насилие. Ако гласуват, ги заплашва уволнение, има заплахи на юг от Ку-Клукс клан, а на север се влияе върху вота им с умишлено манипулиране на границите на избирателните райони. Имало е всякакви практики, които да спрат чернокожите да гласуват - тестове за грамотност, трябвало е да наизустяват конституцията и да не бъркат, за да могат да гласуват. Всичко това продължава до 60-те години на ХХ век, когато правата за гласуване са гарантирани. Не е решен въпросът само с джеримандъринга преначертаването на границите на избирателните райони, и конституцията не може да предотврати това на федерално ниво", коментира д-р Лоренцо Морис.

Чернокожите започват да се насочват към Демократите за първи път по време на Голямата депресия. През 1936 година демократът Франклин Делано Рузвелт получава 71% от гласовете на им, заради антикризисните си мерки. През 60-те години - повратен период за правата на афро-американците, те категорично се вливат в редиците на демократите.

Сега в най-оспорваните щати чернокожото население става по-многобройно. Южни щати като Тексас, Джорджия и Флорида са дом на мнозинството от афроамериканците - с над 2 милиона във всеки от тях. И въпреки това тези щати гласуват чинно за републиканците през последните години. Тази година се усеща вятър на промяната. Щат като Тексас, който вече повече от век е твърдо републикански, сега може да се окаже демократично син, заради мигрирали афроамериканци.

Минесота, Къноша, Луивил - полицейската бруталност срещу чернокожи, загубили в резултат на това своя живот, подпали Америка. От началото на лятото в редица градове има несекващи протести, сблъсъци, увеличена престъпност, американското общество се изправи отново лице в лице с призрака на расовото неравенство. Според професор Морис, обаче, това не е основна тема за афроамериканските гласоподаватели.

"Това е важно, но не е решаващо за вота. В проучванията расовият въпрос е важен, но на въпроса как той ще се отрази на гласуването на хората - тази тема отива на заден план след образование, здравеопазване, осигуряване на работни места".

Всъщност именно чернокожите от бедните предградия са най-засегнати от пандемията, а пропастта между тях и богатите афроамериканци се увеличава в резултат на Covid-19.

"Ефектът беше жесток. Заедно с с латинонаселението и други малцинства чернокожите промениха отношението си към федералната помощ. Нещо, което публикува Вашингтон пост тази седмица - икономическото възстановяване при чернокожите е много по-слабо, дори в сравнение с латиносите, още повече в сравнение с белите. Чувствата се определят от преживяванията. А преживяванията на афроамериканците в КОВИД кризата показват разочарование от действията на щатските, и на федералните власти. Исторически федералното правителство е считано от чернокожите за добрия приятел, който се притичва на помощ още от Гражданската война, и затова винаги очакват подкрепа от него", посочи д-р Морис.

Не само, че няма подкрепа от федералното правителство, но и президентът Тръмп е обвиняван, че насърчава насилието срещу чернокожи.

Според професор Морис обаче думите на президента: "Горди момчета, отдръпнете се и изчакайте", ще имат ефект върху други избиратели, не чернокожите. С тази фраза от първия президентски дебат Тръмп легитимира расистката групировка „Горди момчета“.

"Мисля, че имиджът на кандидатите е изграден още преди дебата. Но хора от по-възрастната група и дори по-младите се страхуват от насилие и образът на крайнодесните и тяхното утвърждаване само засилва този страх. За повечето хора, независимо дали е имал това за цел или не, изявлението на президента легитимира тази група, която е смятана за откровено расистка, откровено подкрепяща превъзходството на белите. Това със сигурност ще има последствия и ще мотивира повече хора да гласуват. Подозирам обаче, че ще мотивира много повече умерени бели американци от лявата част от електората, отколкото чернокожи".

И все пак, въпреки че привържениците на бялото превъзходство виждат в Тръмп свой лидер, проучванията в Съединените щати показват, че популярността му расте сред чернокожите мъже.

"Смята се, че консервативният подход към бизнеса привлича чернокожите мъже, а Тръмп е представител на тази идеология. Но защо проучванията показават увеличаване на подкрепата за Тръмп - моето мнение може и да е пристрастно - никой не проучва чернокожите правилно и не се взема достатъчно добра представителна извадка. Обикновено въпросите са към първите, които отидат до урните, а те по традиция са по-консервативно настроени", подчерта Морис и добави:

"Управлението на Covid- кризата не от полза за Доналд Тръмп, но икономиката е негово предимство, но в случая с афроамериканските общности случаят не е такъв. Мисля че, в медиите той постоянно обяснява как подкрепя бизнеса, но реално нищо особено не се случва в тази посока".

Белите американци искат сигурност, а чернокожите -справедливост и край на полицейската бруталност. И заради крайните изказвания на Тръмп логично се предполага, че Байдън ще потуши напрежението. Според професор Морис, който и да спечели изборите през ноември, движението "Животът на чернокожите е от значение" само ще се разраства:

"Проблемите, които те засягат, са както на щатско, така и на федерално ниво и това е много децентрализирана група, не е еднородна организация. Каквато и позиция да има Байдън, ще може да балансира нещата с правомощията си на федерално ниво. А Тръмп от друга страна подкрепя местната полиция - основната мишена на протестното движение. И, да, при Тръмп движението "Животът на чернокожите също има значение" може би ще се изостря, но то няма да изчезне и при Байдън. Все пак това движение се зароди още по времето на Обама".

Точно по времето на Обама е и най-високата избирателна активност сред чернокожото население - през 2012 година рекордните 66,6 на сто отиват до урните. Само 4 години по-късно, когато кандидати са Тръмп и Хилари Клинтън, този процент спада рязко до 59. Именно тази по-ниска избирателна активност на афроамериканците коства на Хилари Клинтън щати като Пенсилвания, който през 2016-а за първи път се оцвети в червено, вместо традиционното синьо на демократите. Така големият въпрос е не за кого ще гласуват, а колко хора ще гласуват.

Репортаж на Тоня Димитрова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация