Ели Геранмайе: Тревожи ме какво ще се случи след изборите, особено ако Тръмп загуби

От изхода от предстоящите президентски избори в Съединените щати зависи до голяма степен и бъдещето на Иранската ядрена програма. При победа на Доналд Тръмп и продължаване на политиката му на "максимален натиск" върху Техеран шансовете ще са твърде малки. Но дори и при победа на Джо Байдън - отявлен привърженик на диалога с иранците - шансовете няма да са много по-големи. Защо това е така коментира пред БНР Ели Геранмайе от Европейския съвет за външна политика. 

Миналия месец слухове за предстоящ атентат срещу американската посланичка в Република Южна Африка предизвикаха закани на Доналд Тръмп срещу Иран. Тази седмица база с американски войски край Арбил отново бе подложена на ракетен обстрел. Госпожо Геранмайе, колко висок е рискът от сгорещяване на конфликта в навечерието на изборите в Съединените щати?

"Усещането ми е, че и двете страни искат да избегнат изненади през октомври. Особено от американска страна - след новината, че президентът Тръмп е с Covid-19. Ако някой предприеме някакви действия, те ще са внимателно калибрирани - като инцидента в иранския ядрен обект от това лято, приписван на Израел. Тогава Иран отговори премерено. Тъй че, ескалация преди изборите е възможна, но според мен е малко вероятна. Повече ме тревожи какво ще се случи след изборите, особено ако президентът Тръмп загуби.

Много от т.нар. ястреби в Републиканската партия и в администрацията на Тръмп ще сметнат последните два месеца от мандата му като възможност за допълнително "изтласкване" на Иран - било чрез икономически мерки, било чрез военни удари срещу ирански съюзници на места като Ирак", коментира Ели Геранмайе.

А какво ще стане ако Тръмп бъде преизбран? През последните седмици администрацията му обяви едностранно нови санкции срещу Техеран, Зарече се - също едностранно - да продължи оръжейното ембарго, а в същото време готви нови оръжейни сделки с иранските противници в Близкия изток. Как и в каква насока трябва да действа европейската дипломация при още 4 години управление на Тръмп?

"В случай че Доналд Тръмп бъде преизбран, европейците следва веднага да заработят за лично ангажиране на американския президент с иранското ръководство - по същия начин, по който Макрон се опита да ги ангажира през миналогодишната сесия на Общото събрание на ООН. От изявленията на Тръмп през последните седмици може да се заключи, че лично той би искал да се разбере с Иран, но съветниците му са против. Така че, част от уравнението при победа на Тръмп на 3-и ноември ще е съставът на следващата му администрация. Не бива да забравяме и друго - през втория си мандат Тръмп би се чувствал по-свободен за отстъпки към Иран. Тогава вече няма да е толкова обвързан с лобисти и финансови донори, които са силно настроени срещу Техеран.

Все пак, предвид събитията от последните четири години, трябва да очакваме, че при втори мандат на Тръмп шансовете за политическо решение по иранската ядрена програма ще са доста крехки. Затова европейската дипломация ще трябва да съсредоточи усилията си в ограничаване на щетите от американската политика на "максимален натиск".

Приоритетната задача ще е Иран да бъде мотивиран чрез стимули и натиск да се върне към ограниченията на ядрената си програма, установени със Съвместния всеобхватен план за действия от 2015 година. Втората важна задача за европейците ще е да предотвратят военна конфронтация на Иран със Съединените щати или с Израел и Саудитска Арабия", каза Ели Геранмайе.

Същите проблеми ще са на дневен ред и при изборна победа на Джо Байдън. Кандидатът на демократите се обяви за възстановяване на Съвместния всеобхватен план, но иранците не са склонни да го послушат току-така. Наскоро външният министър Джавад Зариф посочи, че страната му има право на компенсации за милиарди долари, загубени вследствие на петролното ембарго и банковите санкции. Какво може да предложи Байдън на Техеран?

"Администрацията на Байдън едва ли ще може да разчита на вътрешнополитическа атмосфера, която да му позволи да изпълни иранските искания за компенсации. Но при един креативен подход може да се измислят мерки за изграждане на взаимно доверие. Тези мерки могат да включват икономически облаги за Иран, по-големи от предвидените в ядрената сделка.

Най-сериозното препятствие пред една договореност между Байдън и иранския президент Хасан Рохани ще е недостигът на време - иранските избори за президент ще се проведат през юни догодина. Така че Байдън ще има не повече от пет месеца, за да положи началото на политически процес с иранците. Въпросът е дали при всичките вътрешни и външни проблеми на Съединените щати хората на Байдън ще имат капацитета да се справят с иранския проблем", обясни Ели Геранмайе.

Ливан е в политическа парализа и пред финансов колапс след големия взрив в Бейрут от 4-и август. Френският президент Еманюел Макрон води международните усилия за изкореняване на корупцията и реформиране на неефективната конфесионална система на управление. Но ливанските политици не го "слушат". Опитът на Мустафа Адиб да състави нов кабинет се провали. Макрон и други обвиниха за това свързаната с Иран "Хизбула". Могат ли Франция и Иран да си сътрудничат ефективно в Ливан? И ще го направят ли?

"Видно е, че френският и иранският президент са установили траен диалог помежду си. През последните години Макрон разговаря с Рохани много по-често от който и да е друг западен лидер. Това обстоятелство само по себе си е ценна възможност за Франция и Иран да "побутнат" ситуацията в Ливан в по-позитивна посока.

По-сериозният проблем е с партиите в Ливан. Да, Хизбула създаде доста пречки за политическия процес през последните месеци, но "Хизбула" не са единственият проблем. Много други "актьори" се облагодетелстват от тази система на патронажни връзки и едва ли ще искат да се откажат от нея. Така че промените ще са по-скоро частични", коментира Ели Геранмайе.

На северната граница на Иран отново се възпламени Нагорно-Карабахският конфликт. Дори сепаратистите в областта съобщиха преди дни, че ударен от тях азерския хеликоптер е паднал на иранска територия. Може ли Иран да наложи трайно примирие между Ереван и Баку?

"Тревожното в този пореден епизод на арменско-азербайджанския конфликт е по-силната ангажираност на Турция и други страни. Възможно е дори Израел да се намеси. Играчите в Близкия изток могат да съзрат в Нагорни Карабах ново поле за съперничеството помежду си. Особено при положение, че става дума за регион, граничещ с Иран, и за проблем, който е много чувствителен за Техеран заради голямата азерска общност в Иран.

Струва ми се, че и в Нагорни Карабах на някакъв етап Русия, Иран и Турция ще постигнат някаква формула за деескалация, както сториха в Сирия. През годините се видя, че териториалният спор между арменците и азерите е много трудно преодолим. Така че Техеран едва ли ще допринесе съществено за решаването му. Но ще се опита да допринесе за деескалация и ще се опита да убеди Анкара с помощта на Москва", прогнозира Ели Геранмайе.

Интервюто на Добрин Йотов с Ели Геранмайе в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация