Отечествен радиопреглед с Божан Петров

Дълго, дълго време, скъпи сънародници, бяхме лишени от възможността да застанем категорично, непреклонно и неотстъпно на страната на истината, справедливостта и стабилността или, иначе казано, на страната на обичното ни правителство и на свидния ни върховен управител - генерал-лейтенант премиера доктор Борисов, но вече всичко е както трябва. 

Не бива, не бива, милички, да се поддавате на денонощните и непрестанни манипулации и аранжировки, които имат за цел да потъпчат красотата и смисъла в живота ни, а трябва да чувствате и приветствате с цялата си душа всичко, което имате и всичко това, което се прави за вас. Стегнете се! Знаем, че го можете. Как издържахте 10 години? Ами ще стиснете още малко и ще изкарате още един-два мандата, колкото се налага, за да се спаси отечеството и да се направят реформите. Какво се извъртате и драматизирате като някакви интелектуалци, открили естетическата си погнуса от властите след десетилетие. То така си мислите, че се спасява държавата да не се счупи. Какво ви стана изведнъж, милички, след толкова бурна любов, след толкова щастливи мигове заедно със собственоръчно немашинно избраната от вас власт? След Борисов 1, 2, 3... сега такива изблици... Не е достойно това поведение. Оставка, та оставка. А после? После ще минат няколко месеца и ще започнете пак: „Какво му беше на Бойко? Толкова хубаво си беше”. Човекът цяло десетилетие запушва с харизмата пътя на комунистите и омаломощава обръчите от фирми на ДПС и разгражда модела КОЙ. 

Убедени сме, душици, че съзнателната част от нас или т.нар мълчаливо мнозинство с цялото си същество подкрепя премиера в тези тежки мигове, но се страхува да излее чувствата си заради страх от репресии, обиди и други още по-лоши работи. 

И стига, моля Ви, сте се тревожили заради разни бутафорни европейски органи. Комисията LIBE, разбирате ли, ни била залепила звучен шамар и констатирала, че няма върховенство на закона, свобода на медиите и борба с корупцията. Да, ама има по 50 лева на пенсионер до края на мандата, нали? Като си тръгне генерал лейтенант премиера - ще си търсите, милички, тия 50 лева от Комисията LIBE. Освен, че ще ходите пеш... А пък онази история с нощното шкафче, която се раздухва от месеци, е съшита с бели конци, душици, и просто недоумяваме как все още има наивни граждани, които вярват на нея. Какво не е ясно - въртят се разни прекрасни госпожи из къщата на премиера. А него го няма, защото работи непрекъснато. За нас. Не за Комисията LIBE. А те, госпожите, седят, чакат и тъгуват за него и от благодарност занасят там коя, каквото намери - една кюлчета, друга пачки по 500 евро и ги слагат в нощното шкафче. Виждат, че човекът живее като аскет и гледат да се отблагодарят по някакъв начин за красивите мигове. И така... Но понеже е невъзпитано да му ги дават на ръка или да му плетат пуловери - като в „Дами канят” - ги оставят вътре в шкафчето - дискретно. Премиерът се прибира пребит от работа, слага пистолета на шкафчето, щото нищо не се знае - Доган може пак да го е поръчал, и заспива, без изобщо да погледне в шкафчето. И така няколко години, а те парите се трупат... И отива, милички, накрая онази специално обучената прекрасна госпожа, дето я праща президентът, тършува навсякъде, дръпва чекмеджето и снима. Подло. Още господин Шекспир го е казал: „Коварство, твоето име е жена”. Но, както каза генерал-лейтенант премиерът, без да се позове на Шекспир, а на собствен опит, защото той всичко сам върши: „Аз съм си направил изводите”. Това е то достоверната версия. Или поне малко по-достоверна от предоставените до момента. Така ли е? Така е.

Сега да приключим въпросите със свободата на медиите, върховенството на закона, борбата с корупцията и отношенията с евроатлантическите партньори. Медиите господин Борисов отдавна ги освободи. Вече не са му интересни. Карат след джипа и той като слезе се започва кулю - кулю... Той им трябва, а не те на него. Да правят, каквото си искат никой не им обръща внимание. Прокуратурата и върховенството на закона си работят идеално, милички. Това да е ясно. Руските шпиони студена пот ги облива, стоят със стегнат багаж и само чакат да бъде изгонен поредният от тях. В затворите олигарсите са повече от джебчиите от градския транспорт. Премиерът, въпреки че никой не разбра, е разпитан за къщата в Барселона. Предполагаме, че това е изглеждало по следния начин. Господин Борисов, прослушвайки гласовата си поща, попада на следното съобщение: „Господин премиер, от прокуратурата сме, тука, заради една комисия в ЕП трябва да напишем нещо и аз... не, че нещо... не, че е моя работа и вие нямате къща в Барселона, но трябва да ви попитам: "Имате ли къща в Барселона?”. Отговорът под формата на SMS вероятно е нещо подобно: „Нямам. Я виж там по-добре на Радев записите”. 

Неприятно впечатление направи, милички, доста лицемерната и неискрена подкрепа, която оказа Доналд Туск на нашия върховен управител. Уж в личен разговор му казва ние сме с теб, а пък в туитър едни такива ги усуква... хем така, хем иначе. Както е казал класикът, милички, гледаш ги едни такива мазни-мазни, гутен морген и гледат все да те прекарат. Нищо. Той, господин Борисов, си има стратегия и такива като този Туск ги ... с 200. Лошото е, че и те владеят такива номера и ни е малко притеснено къде ще отиде тази работа с европейската подкрепа. Както казва един глас, който много прилича на този на генерал-лейтенант премиера, то веднъж като такова и си се върти. Доста прилича на изказването на господин Галилей „И все пак тя се върти”, но контекста, персонажите и времената са други. Така ли е? Така е.

Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.

Отечествен радиопреглед с Божан Петров в предаването "Политически НЕкоректно" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация