Какво се случва, ако кандидат за президент на САЩ почине преди деня на встъпването в длъжност?

Остава месец до деня на изборите, а президентът Доналд Тръмп е в болница, заразен с вирус, който уби над 209 000 американци. Какво се случва с изборите (кампанията за които вече е в ход), ако състоянието му се влоши?   Ако президентът е неспособен да изпълнява задълженията си, поради болест или смърт, 25-ата поправка ясно предписва неговите правомощия да се поемат от вицепрезидента Майк Пенс, докато президентът не си върне способността да ги изпълнява.   Но какво се случва, ако кандидат за президент почине преди изборния ден? Или точно след това? Какво се случва, ако спечелил кандидат почине преди деня на встъпването в длъжност?   Това никога не се е случвало в тази страна с дълъг преходен период между изборния ден в началото на ноември и началото на мандата на новия президент на 20 януари. Конституцията, както и щатските и федералните изборни закони, ще напътстват страната през подобен процес. Но без прецедент резултатът далеч не е сигурен. Камарата на представителите има последната дума по това кой печели президенството. Преди да се наложи Камарата да поеме контрол, роля имат политическите партии, щатските Законодателни събрания, Избирателната колегия, съдилищата, и най-важното, избирателите.   Ето някои въпроси и отговори какво би могло да се случи, ако кандидат за президент почине - преди или след изборите.   МОГАТ ЛИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ДА ЗАМЕНЯТ ПОЧИНАЛ КАНДИДАТ?   Да, но не толкова близо до деня на изборите. Близо 63 милиона бюлетини вече са изпратени на избирателите и близо 3 милиона гласа вече са подадени. Крайният срок за оттегляне на кандидатите е изтекъл във всички щати, освен два - Южна Каролина и Кънектикът, а и техните крайни срокове изтичат след броени дни. Датата на изборите е определена от федерален закон - вторникът след първия понеделник през ноември, който тази година се пада на 3 ноември. Само Конгресът може да промени датата на вота.   "Би било невъзможно да се променят бюлетините в този момент без отлагане на изборите и стартиране отначало на целия изборен процес. Не мисля, че Конгресът би направил подобно нещо", каза Ричард Хейзън, професор по право в юридическия факултет "Ървайн" на Калифорнийския университет.   Важно е обаче да не забравяме, че на президентските избори избирателите всъщност не гласуват за кандидати, а за списъци от т. нар. електори, които ще изберат президента и вицепрезидента като членове на Избирателната (Електоралната) колегия. За да спечели президентството, даден кандидат трябва да спечели подкрепата на мнозинство (270) от членовето на Колегията.   В съвременната история на американските избори събранието на Избирателната колегия е по същество церемониално потвърждаване на избора, направен от гласоподавателите. Тази година то ще се състои на 14 декември. Но ако спечелилият кандидат вече не е между живите, събитието ще е всичко друго, но не и рутинно. "Въпросът е: "Кого ще подкрепят електорите?", заяви Ричард Пилдес, професор по конституционно право в Ню Йоркския университет.   КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО СПЕЧЕЛИЛИЯТ ПРЕЗИДЕНТСКИ КАНДИДАТ ПОЧИНЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ?   Според 20-ата поправка на Конституцията мандатът на настоящите президент и вицепрезидент приключва по обед на 20 януари. Няма клауза, коато да предвижда удължаването му. Поправката гласи още, че ако новоизбраният президент почине, новоизбраният вицепрезидент трябва да положи клетва като президент в началото на новия мандат.   Спечелилият изборите кандидат обаче не става новоизбран президент (president-elect), докато обща сесия на двете камари на Конгреса не преброи гласовете на електорите от Избирателната колегия и Конгресът не обяви победителя, напомни Пилдес.   По закон се предвижда Конгресът официално да получи гласовете от Колегията на 6 януари. Новият състав на Конгреса, който ще бъде избран през ноември и ще положи клетва на 3 януари, ще проведе процедурата.   КАКВО СЕ СЛУЧВА, АКО СПЕЧЕЛИЛИЯТ КАНДИДАТ ПОЧИНЕ, ПРЕДИ КОНГРЕСЪТ ДА ОБЯВИ ПОБЕДИТЕЛЯ?   "Това е най-лошият, най-смущаващият сценарий. Ще се наложи да се решава как да се постъпи с гласовете (на електорите), дадени за кандидат, който е починал", каза Джон Фортиър, директор на изследванията на управлението в Центъра за двупартийна политика.   Ако спечелилият кандидат почине преди събранието на Колегията, нейните членове може да се обединят около заменящ кандидат, препоръчан от партията, може би около кандидата за вицепрезидент.   "В повечето случаи тези хора са избрани, защото са лоялни на партията. Може да има неколцина блудни синове тук-там, но те не са бунтовници", поясни Фортиър.   Електорите от дадена партия ще имат стимул да се обединят около един кандидат, допълни той, защото не биха искали да рискуват да подарят изборната победа на друга партия. Но няма гаранция, че всички ще се споразумеят за заменящия кандидат.   Някои щати имат закони, които задължават електорите да гласуват за президентския кандидат, който е спечелил общия вот в щата, други биха могли бързо да приемат закони, регламентиращи действията на електорите в случай, че кандидат почине.   "Партията може да каже какво иска, но щатите ще решат какво да правят с електорите", каза Хасън.   Върховният съд гласува единодушно през юли, че щатите може да задължат електорите да подкрепят кандидата, предпочетен от гласоподавателите на изборите. Съдът обаче остави открит въпроса какво ще се случи, ако кандидатът почине.   "Нищо в това становище не бива да се тълкува като разрешение за щатите да обвържат електорите с починал кандидат", написа съдия Елена Кейгън в своето мнение. Ако това се случи, очаквайте съдебен спор.   КАКВА Е РОЛЯТА НА КОНГРЕСА?   12-ата поправка дава на Конгреса последната дума за това кои са избрани за президент и за вицепрезидент. Конгресът решава дали да приеме или да отхвърли списъците на електорите и да отсъди дали даден кандидат е събрал необходимите 270 електорски гласа, за да стане президент.   За контрол на това правомощие и Камарата на представителите, и Сенатът трябва да се съгласят да отхвърлят даден списък. Ако двете камари не се споразумеят, електорите се преброяват съгласно федералното законодателство, каза Майкъл Морли, асистент по право в Университета на щата Флорида.   Ако никой кандидат не събере 270 гласа на членове на Избирателната колегия, Камарата на представителите избира президента, а Сенатът - вицепрезидента, в процедура, разписана в Конституцията.   В Камарата на представителите всяка щатска делегация получава един глас за президент и трябва да избира между тримата кандидати, получили най-много гласове в Избирателната колегия. Сега републиканците имат мнозинство в 26 щатски делегации, но числата може да се променят след изборите през ноември, когато нов състав на Конгреса встъпи в длъжност.   Сенатът ще избере вицепрезидента с обикновено мнозинство.   Експерти по изборите твърдят, че не очакват съдилищата да играят роля в този момент, защото конституцията ясно дава на Конгреса властта да решава спорен резултат от избори за президент.   Върховният съд на практика реши президентските избори през 2000 г. в полза на републиканеца Джордж У. Буш, като прекрати повторното преброяване на гласовете в щата Флорида. Решението на съда обаче дойде преди гласовете от Избирателната колегия да бъдат представени на Конгреса.   "Реално решението е в ръцете на Конгреса, след като електорите са гласували", каза Фортиър.   НАЛАГАЛО ЛИ СЕ Е НЯКОГА КОНГРЕСЪТ ДА РЕШАВА РЕЗУЛТАТА?   Конгресът е решавал изхода от три президентски избори, но това е било преди почти 150 години, според история на Камарата на представителите, публикувана от нея.   През 1800 г. Томас Джеферсън и Арън Бър печелят равен брой гласове след вота на Избирателната колегия - по 73 гласа всеки. След шестдневни дебати и 36 гласувания Камарата на представителите избира Джеферсън за трети президент на страната.   През 1824 г. Андрю Джаксън печели мнозинството от народния вот и повечето гласове в Избирателната колегия. Но не е успял да събере мнозинство в спора между четирима кандидати. Камарата на представителите избира един от опонентите му - Джон Куинси Адамс за шести президент на страната. Джаксън печели президентските избори четири години по-късно.   Конгресът е решавал и кой да бъде избран за президент след вота през 1876 г. - републиканецът Ръдърфорд Хейс или демократът Самюъл Тилдън. Кандидатът на демократите Тилдън печели народния вот и преброяването на гласовете на електорите. Но републиканците оспорват резултата в три южни щата, които са представили списъци с електори и за двамата кандидати, според историята на Камарата на представителите.   За да реши спора, Конгресът създава двупартийна комисия от членове на Камарата на представителите, сенатори и съдии от Върховния съд. След сключването на сделка федералните войски да се изтеглят от Юга, приключвайки Реконструкцията след Гражданската война, членовете на комисията гласуват според партийната си принадлежност и дават президентския пост на Хейс.      По БТА.

Прочети цялата публикация