„Новини с добавена стойност" от Г-н Балев: Килимите на нашето удоволствие

Добър ден прокламирам във всяко едно отношение, драги радиослушатели, скъпи приятели на истината отвъд реалните факти. Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, вашият гид в “Новините с добавена стойност”, света на преднамерените деформации в стил академичен пънк-рок. Тази седмица ще си говорим за Килимите на нашето огромно удоволствие.

Най-напред ще ви изповядам една битова история. Една кратка сага за Сизифовите комплекси на нашия вход, там където ям, живея, творя, карантинирам се. Моята печална крепост. 

На тавана във входа имаше едни стари персийски килими, които Комшийката ми подари. Ако давам показания под клетва, тия килими не бих ги нарекъл чисти или здрави. 
Те са легнали в коридора, напреко на общите части, като заспал тулуп. Събират мръсотия и негативна енергия. Изобщо не ги исках тия парцалетини, обаче Комшийката ме издебна в състояние кьоркандил, замая ме като някаква Шехерезада - и в мъглата съм подписал документ, че приемам дарението. И тука започна моята Сизифова драма.
На другия ден безбожно рано Комшийката дойде и ми заяви, че било крайно време да си разкарам килимите, дето лежат напреко на общите ни части. Тия килими, вика, са оскърбление за етажната собственост, за етажната коректност. Аз отказах да се занимавам с килимите, защото не ги чувствам свои, не съм вещоман и дори презирам частната собственост, наречете ме анархо-либерал. Тогава Комшийката повика мъжа си и му каза, че съм искал да я навия на руло в килимите и може би да я изнасиля, но не била сигурна. 

Той Комшията нито е мутра, нито полицай, просто е физически развит и решителен човек. И той ме убеди не само да изхвърля мръсните и тежки килими, ами преди това ме накара да ги разходя надолу-нагоре-надолу като Сизиф и да напиша благодарствено писмо на таблото във входа, че най-после някой се е погрижил за чистотата на общите части и физическата ми култура. Накрая Комшията ми даде няколко житейски съвета. Задето, вика, си закачал жена ми, много се разочаровах. Ако живеехме, вика, в древна Персия или Багдад, по друг начин щяхме да си говорим. Щях да ти резна носа като чеп на зелка! И последно, вика, искам да кажеш по радиото, че мутренските времена отминаха без-въз-вратно. 

Това и правя, според мен мутренските времена отминаха. Мутряшкият тътен в нашата страна заглъхна преди известно време. Само отделни групи и индивиди у нас и в чужбина изразяват тревога за корупционната среда или смяната на собственост при силови обстоятелства. Мен това не ме засяга, защото по отношение на частната собственост съм едно малко джудже, осма дупка на кавала.

 
Femina Contra: Една дума не ти вярвам. 
Г-н Балев: Реална история! 

Но това беше малък пример от частния живот и не бих го разказал, ако не беше поуката с обществена стойност, че у нас мутри няма. Това е минало и само хора под влиянието на ягоди, шампанско и хайвер халюцинират някакъв мутро-обществен строй. И ако в отделни случаи съществуват частни неприятности с някакви килими, то на високо държавно ниво тия неща се правят по съвсем друг начин. Когато държавата подарява килими, тя го прави цивилизовано. И няма нужда дарител и получател да се убеждават един-друг, че мутренските времена са отминали. На държавно ниво дойдоха приказни времена на извисеност, изобилие и преданост. Ето какво конкретно се случи.

Цвета Караянчева, докато разчиствала вехториите от старата сграда на парламента, хванала няколко персийски килима, опрала ги на фонтаните пред НДК и ги подарила на театъра в Кърджали.

Femina Contra: Стига бе!
Г-н Балев: И да не ги е прала, това беше поетическа волност, във всеки случай ги подарила тържествено на театъра от град Кърджали, града на нейната младост. А тия килими са заредени с много положителна енергия, защото преди парламента са лежали и в Министерския съвет, а по-назад следите им в световната история се губят. По тях са стъпвали нозе на велики хора. Директорът на кърджалийския театър благодари за жеста в публично писмо с лирически тонове, каквито и аз се опитвам да докарам понякога, но ми липсва чувство и драматичен заряд. Директорът написа така: 

“Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър!”

Уют с допълнение и атмосфера на неповторимост. Това е хубаво, но според мен трябваше и да целуне ръка. Пред един ръководител на такава килимена собственост се разкриват приказни перспективи. На такъв килим и да привикаш някого, и гости да поканиш, няма да те е срам. По тия килими са газили и лазили крайници с национално значение, това не е баница! На килими с такова значение можеш да събереш един ден блудните синове на партията и да си простите всичко на една молитвена закуска. 
Блудните синове ги споменавам неслучайно още от миналото предаване - говоря за тези разпокъсани гербери, които Цветан Цветанов си бере за своята партия, хем културно, хем полувъзмутително от гербава гледна точка.

Аз впрочем имам информация за тия блудни синове, че министър Сачева скоро ще прати на Цветан Цветанов социалните, за да приберат децата, които би трябвало да са при Борисов. 

Femina Contra: Измишльотина! 
Г-н Балев: Не са измишльотина тия републиканци, тръгнали по трънливия път на партийното номадство. Дано Сачева и социалните ги върнат на законния им родител Бойко Борисов, който писа лично на Доналд Тръмп и прати писмото по Каракачанов. Обаче само аз знам какво е писал на Тръмп нашият лидер. Борисов писал на Тръмп да му прати малко републиканци, че Цветанов му ги изобрал. 

Femina Contra: Глупости приказваш! 
Г-н Балев: “Новините с добавена стойност” никога не приказват глупости и никога не замитат проблемите под килима. Защото истината винаги е отвъд фактите, а комшийката никога съм се стремял да я изнасилвам. 

С вас беше Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора. Огромно удоволствие беше!

Прочети цялата публикация