България не може да задоволи нуждите си от плодове и зеленчуци

България не може да задоволи вътрешното търсене от плодове и зеленчуци. Това означава, че производството не расте с темповете на вътрешния пазар. Основните причини за това са ниската производителност на стопанствата и вноса на съмнително ниски цени показва анализ на консултантската компания "ИнтелиАгро". Прочуването е използвало официални данни на Министерството на земеделието, НСИ, Евростат, ФАО и други. Изследването е направено в контекста на нарушената ритмичност във веригата на доставки, породена от кризата с Covid-19, въведените мерки за засилване на български храни в супермаркетите, както и във връзка с началото на заседанията на работната група, която подготвя Националния стратегически план за развитие на селското стопанство през програмния период 2021-2027 година. Към тези причини производителите добавят и подпомагането за сектора, което е в пъти по-ниско спрямо други европейски страни. От "ИнтелиАгро" твърдят, че подпомагането на българските фермери вече доближава това на европейските им колеги, на което фермерите контрират, че чуждите фермери вече са няколко обиколки преди тях. Разразилата се пандемия показа, че България е продоволствено зависима държава, а осигуряването на прехраната е част от националната сигурност, коментира пред Mediapool Красимир Кумчев, който обработва около 900 дка с плодове и зеленчуци. Проучването на "ИнтелиАгро" повдига и въпроси относно достоверността на някои от официалните данни. Например - цените, на които се внасят ябълки и круши, или средните добиви от декар, коментира Николай Вълканов, управител на "ИнтелиАгро" пред Mediapool. България произвежда достатъчно само череши, сливи и малини Анализът показва, че производството на плодове и зеленчуци у нас не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 изследвани култури през настоящия програмен период. Единствено при производството на череши, сливи и малини са задоволени изцяло нуждите на вътрешния пазар. Незначителен внос има от Турция и Гърция при ранните череши за прясна консумация. Въпроси обаче предизвиква цената, на която това става - 1.31 лв./кг от Гърция при условие, че в магазините килограмът в началото на сезона стига и цена от 30 лв. При девет от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. Това са ябълки, круши, кайсии, праскови, ягоди, домати, краставици, патладжан, пипер, салати и картофи, показват данните на МЗХГ и ITC. При част от тези култури, като например пипер, зеле, праскови и ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода. Подобрение има при производството на зеле, лук, моркови и дини, където има растеж. При пъпешите няма промяна между вътрешното търсене и произведената продукция за двата програмни периода 2007 - 2013 и 2014 - 2020. Тези резултати означават, че производството на плодове и зеленчуци у нас не расте с темповете на вътрешния пазар. При една пандемия и затваряне на границите, както се случи в периода март - май 2019 г., това поставя под риск продоволствената сигурност, коментира Красимир Кумчев. Българските фермери не са конкурентни, стопанствата ни са екстензивни Една от причините е, че българските земеделски стопанства не са конкурентни на основни износителки в ЕС, но дори и на страни от региона като Сърбия и Турция например, коментира Николай Вълканов. Не сме конкурентни, защото европейската политика и в частност българската е сбъркана по отношение на подпомагането на фермерите, смята Красимир Кумчев. По думите му българските фермери и тези в развитите европейски страни не са поставени при равни условия. Европейските получават по-високи субсидии. Освен това българските фермери нямат увереност, че правилата няма да се променят при всяко следващо правителство, коментира Кумчев. Например при създаването на трайните насаждения са необходими най-малко пет години, за да започне да се връща инвестицията и дърветата да раждат при средна продължителност на живот на дърветата от около 30 години. В същото време не се знае колко дълго този сектор ще получава подкрепа, за да не е на загуба. През последните години например има проблем с цената на ябълките. Според официалната статистика те се внасят на цени между 20 ст. и 40 ст. на килограм основно от Полша и Северна Македония. В същото време цените в магазините средно са около 1.80 лв. - 2 лв. за килограм, на промоция в големите вериги стигат и до 1 лв. Възможните обяснения за това са или става въпрос за контрабанда, или тези фермери получават голямо подпомагане, за да не работят на загуба, посочи Кумчев. В тази неконкурентна среда много фермери започнаха масово да изкореняват градини с ябълки, защото не могат да си позволят да работят на загуба, посочи той. Анализът на "ИнтелиАгро" показва, че страната ни задоволява едва половината от нужните ни количества с ябълки за вътрешния пазар. В същото време производителите са принудени да ги продават на цени от 8 ст. до 12 ст. на преработвателните предприятия, тай като пазарът е залят в момента с ябълки. Вълканов посочва като проблем факта, че стопанствата са екстензивни - ниски добиви, липса на техника и складове за съхранение на готовата продукция. Дава пример, че средния добив от декар на ябълки у нас е сред най-ниските на конкурентни на нас пазари. За сравнение добивът на ябълки от декар в Холандия е 3670 кг. Обвързаното подпомагане В доклада на "ИнтелиАгро" за среден добив у нас са посочени данните от ставката за обвързаното подпомагане. То беше въведено през настоящия програмен период (2014 - 2020 г.) с цел да се стимулира производството на плодове и зеленчуци. През предишния програмен период (2007 - 2013 г.), нямаше подпомагане за този сектор. Така българското селско стопанство стана монокултурно - предимно се отглеждаха зърнени култури, където отиваха големите субсидии. За да се промени тази негативна тенденция през следващия програмен период беше въведено обвързаното подпомагане, като България е сред 19-те страни в ЕС, които защитават този модел да продължи и през следващия програмен период (2021-2027 г.). Анализът на "ИнтелиАгро" показва, че основните плащания (базово+зелено) за България остават много под средните за ЕС. За сравнение съседна Гърция получава три пъти по-голяма подкрепа от ЕС от нас. След нас са единствено Португалия и Румъния. Средната ставка на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци в 19-те страни от ЕС, които я прилагат, е 251 евро/ха. Най-висока е във Франция - 782 евро/ха, а най-ниска е в Словакия - 106 евро/ха. За България средното подпомагане е 541 евро/ха, показва анализът на "ИнтелиАгро". Според него повечето държави подкрепят ограничен брой култури. Например Италия и Испания - само домати, а Полша - домати и меки плодове. Ако Полша не подкрепя производството на ябълки, цената на която се внасят у нас - 0.39 лв./кг буди множество въпроси. Причината е, че от нея трябва да се извади амбалаж, транспорт, труд, торове и препарати. Така се получава, че полския фермер работи на загуба. От "ИнтелиАгро" смятат, че субсидиите вече не са фактор в конкуренцията. Но фермерите са на точно обратната позиция. За следващия програмен период от "ИнтелиАгро" препоръчват обвързаното подпомагане да се прецизира така, че общото подпомагане за дадена култура да не надхвърля равнището на подпомагане на същата култура в конкурентните на България държави. Освен това да се прецезира и по линията "пресен пазар - преработка" или "интензивно - екстензивно". От консултантската компания предлагат още да има и специални подмерки по селската програма за сектор "Плодове и зеленчуци" с непрекъснато отворен прием, а размерът и процентът за финансиране да отчита и историята на стопанството. Предлага се да се създадат и демонстрационни стопанства, където да се представят нови сортове и технологии. Големият проблем е в краденето на европейските средства и факта, че те не винаги стигат до истинските производители, коментира Красимир Кумчев. Той заяви, че още преди 8 години е патентовал методика за разпределение на европейските субсидии за земеделие, с която се спират кражбите. "Като чуят, че няма никакви кражби, никое правителство не иска да я приложи", каза в заключение Кумчев.

Прочети цялата публикация