Ролф Никел: ЕС действа целенасочено със санкциите срещу Русия

Отравянето на руския опозиционер Алексей Навални доведе до нова порция санкции на Европейския съюз срещу Русия. Със замразени авоари и забрана за влизане в Евросъюза, от анексирането на Крим до днес, са вече общо 177 души и 48 организации.

Подобно е поведението на Брюксел и спрямо Беларус - санкции срещу конкретни лица заради фалшифицирането на президентските избори през август и неоправданото насилие на режима срещу протестиращите.

Тези два нови случая на напрежение по източния фланг на ЕС отново повдига въпроса за източната политика на Брюксел.

„ЕС доказа, че действа целенасочено“, заяви в интервю за „Събота 150“ дипломатът Ролф Никел от Германското дружество за външна политика: 

„Според мен стратегията на ЕС е правилна. Тя следва така наречените „принципи на Могерини“ от 2016 година, приети по инициатива на тогавашния върховен представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Или с други думи, целта на ЕС е изпълнението на Минското споразумение за регулиране на кризата в Източна Украйна, поддържане на контакти с гражданското общество в Русия и интензивен диалог със страните от Източното партньорство, в това число и с Беларус… Според мен тази стратегия е разумна и трябва да бъде следвана, особено сега, на фона на последните събития, за които говорим. В момента не мисля, че трябва да променяме поведението си, но не изключвам на по-късен етап това да се случи“.

Когато един режим не може да предложи на гражданите си икономическа сигурност и благоденствие, търси външен враг. От опит знаем, че санкции в чистия им вид рядко постигат целта си. Колко ограничен е ЕС във възможностите си да повлияе на поведението на Русия и Беларус?

ЕС постъпи много правилно, като наложи санкции срещу конкретни лица - забрана за влизане в Евросъюза и замразяване на парични авоари в Европа. Такива санкции не засягат гражданите на Русия и Беларус. Ако бяхме наложили санкции срещу цели икономически сектори, тогава потърпевши щяха да са обикновените хора. А не това е целта на Европа.

И в двата случая Европа преследва конкретни цели. В Беларус това е влизането в диалог между управляващите и опозицията за провеждането на честни избори. А в Русия - да бъде разследван случаят „Навални“.

В ЕС няма законодателна основа за налагането на санкции, какъвто е например законът „Магнитски“ в Съединените щати. Могат ли наложените ограничения да бъдат оборени в съда?

Тази опасност съществува, но ние налагаме санкции само тогава, когато сме сигурни, че те биха издържали в съда.

В хода на дискусията за отношението на ЕС към Русия многократно се повдига въпросът за спиране на спорния газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия. Защо проектът продължава, г-н Никел?

„Северен поток 2“ може да се разглежда от много страни, но не мисля, че сега, във връзка с отравянето на Навални, трябва да променяме поведението си. А и да не забравяме, че работата по проекта на практика е замряла, макар и по други причини.

Случаят със „Северен поток 2“ е много сложен. Има много различни аргументи за и против спирането на проекта, които трябва добре да се обмислят. Според мен този проект трябва да бъде дискутиран в рамките на общата стратегия на ЕС спрямо Русия. Но не мисля, че сега, преди президентските избори в Съединените щати, е моментът за това.

Как могат да променят американските президентски избори европейската политика спрямо Русия?

Русия е една от основните теми при тези избори - от една страна заради евентуална намеса на Русия в тях, от друга - заради отворения въпроскакво място ще заеме Русия в американската политика на фона на фиксирането на Вашингтон върху Китай. Възможностите са много и затова смятам, че все още е рано да говорим за нова европейска стратегия в политиката спрямо Русия. А и едва след изборите ще разберемдали Съединените щати ще продължават да са гарант за сигурността на Европа, или не.

Интервюто с Ролф Никел можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация