Fakti.bg | 17.10.2020 19:31:39 | 279

Археолог попадна на невероятна находка в Родопите


Археологът Ивайло Кънев откри в калето на местността „Балък дере“ надпис върху мраморна колона, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“. Бронзова монета от времето на византийския император Анастасий, бронзово кръстче от края на 10-ти век, гривна, монета от 5-ти век, част от фибула, пръстен-ключ, връх за стрела. На тези интересни находки са се натъкнали археолозите още в първите дни след подновяване на 5 октомври на разкопките на крепостта в местността „Балък дере“ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област, пише "Блиц".

Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007-ма година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.

По време на разкопките миналата година бе открита мраморна колона от 2-3 в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Ивайло Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на крепостта. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността. Предположенията му се основават на общата картина, очертана от досегашните резултати.

„Част от нея е географското местоположение и природният феномен - меандрите на река Арда. Те впечатляват и сега, впечатлявали са и преди (дори Търново няма такива), а древните се прекланят пред тези феномени. Другото е яростта, с която християните заличават спомен. Такава сила не се използва срещу малки и незначими духовни центрове. Следваща „улика“ например са артефактите от Античността и то с религиозна насоченост, ако щете и фактът, че през Средновековието тук има некропол - явно споменът е много силен за свещеното място“, посочва ръководителят на разкопките.

С продължаването на миналогодишните проучвания Кънев иска да получи пълна информация за хронологията, в която се развивал обектът. Събрани са доста артефакти от II-III в., но все още няма открит ясен културен пласт от тази епоха. Археологът трябва да го открие, за да е сигурен, че е попаднал на най-ранния период от живота в крепостта. Но и античният пласт може да се окаже, че не е най-ранният, защото Ивайло Кънев е намерил там няколко паметника от много по-ранни епохи. Засега приема, че са попаднали в крепостта случайно, което е често срещан факт.

"Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия и обратното, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа - Арда. Разкопките сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността „Балък дере“ и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на управленския център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук. Явно за това решение е повлияло географското и природно местоположение на крепостта“, обяснява Ивайло Кънев

Утвърждаването на християнството при император Теодосий Велики води до целенасочено ликвидиране на всякакъв спомен за езическите времена. Сринати са и унищожени езическите паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес. Тогава се изгражда крепостната стена, след няколко преустройства на терена се построява основната сграда, отговаряща напълно на понятието „Принципия“.

"В началото на VII в., при управлението на император Ираклий и последните славяно-аварски нападения, крепостта е унищожена и близо два века обитанието и е прекъснато. „Откриването на старобългарски апликации и основите на юртообразно жилище, както и няколко монети от X в., дават основание да предполагаме, че при войните на цар Симеон срещу Византия тук е бил разположен български военен гарнизон“, казва Кънев. През XI в. върху терена се намира некропол, а населението живяло долу край Арда.

Последният период на функциониране на крепостта може да се свърже с войните на император Алексий Комнин срещу норманите през XII в. От този период са открити предреформени билонови монети, изключително редки и с високо качество на запазеност. Животът на „Балък дере“ спира в първата половина на XIII в. Близо хиляда години тук с малки прекъсвания има активен живот, съхранен в културните пластове.

„Разкриването им иска търпение, финансова и логистична помощ“, посочва Ивайло Кънев. Той благодари на община Ивайловград и на кмета Диана Овчарова за оказаната подкрепа за проучването.

Прочети цялата публикация