БНР | 18.10.2020 08:44:59 | 236

Зад завесата на водния куклен театър


Водният куклен театър започва историята си много отдавна на Изток. За първа датирана постановка на вода се счита представление от 1121 г. във Виетнам, на което е присъствал император. Тайните на това изкуство, признато за световно културно наследство от ЮНЕСКО, обаче се пазят ревностно и днес – как се правят куклите, как се водят и най-вече от какво са направени. След много разработки и дългогодишни изследвания по темата „костеливият орех” се пропуква и резултатът е първият за България и Европа воден спектакъл.


Как се прави той у нас? Отговор на този въпрос дадоха в ефира на „Изотопия” доц. д-р Мирослав Цветанов и актрисата и режисьор Роза Николова от Малък куклен театър „Слон”. Той е създаден на 9 септември 1988-а година. Името му дава Радой Ралин:

„Нашият обичан приятел Радой Ралин по време на празненството за 10-годишнината на театъра, каза, че имаме толкова много награди, че трябва цял слон да ги носи. И така се получи оксиморонът – малък куклен театър, пък „Слон”. Ние бяхме първият театър с животинско име”, споделя Роза Николова.

Доц. д-р Мирослав Цветанов допълва историята на водния куклен театър в световен план и разликите със съвременната българска техника:

„Китайците също имат документирано такова представление през 1119 година и вероятно много години преди това също са съществували, защото това са райони, които имат много водоеми и оризища. Това е мястото, където се е родило това изкуство. При тях водата се оцветява. Това става със специални оцветители преди спектакъла. Водата може да придобие всякакъв цвят. Това е с цял да не се виждат водачите, които се намират под водата и от друга страна – да изглежда привлекателно. Разликата между техните решения на сценичното пространство и нашето е, че нашата вода е нормално прозрачно водно огледало, което с определен тип насочено осветление става непроницаемо в дълбочина.”

В България обаче все още няма стационарна сцена за този вид изкуство. Доц. д-р Мирослав Цветанов и екипът му работят по проект, с което това се планира да стане реалност през пролетта догодина:

„Досега сме играли във водоеми, които не са предназначени за театър, но са подходящи.Играли сме в Бургас, Пловдив. Започнахме от София–в едно закрито езеро в зоопарка, но то беше прекалено плитко за куклите и камъните, които са поставени там заради отглежданите видове риби пречеха на водачите и това не позволява да продължим по този начин.”

Поради нетипичните локации не липсват интересни истории, една от които разказва Роза Николова:

„При големите котки в зоопарка открихме закрито езеро. Репетирахме там, като ни предупредиха, че заради музиката животните могат да станат агресивни и да ни пречат. Любопитното беше обаче, че те сядаха да ни гледат и на финалната сцена в „Райската птица”, която има философско послание, тигърът Мърко се беше просълзил. Преди няколко години той беше избягал и мисля, че имаме отношение към този случай, защото тигърът много ни обичаше – и нас, и театъра. Според мен той беше тръгнал след нас, защото той избяга, когато си изнесохме декора от там и го бяха намерили да лежи на мястото, където ни бяха куклите.”

Емоциите и науката на водния куклен театър

„Този вид театър – на вода,много ме впечатли още докато бях студентка, както и всички мои колеги тогава.Тогава питахме как се водят тези кукли, но дори и нашият преподавател не знаеше. Оказа се, че става с огромни триметрови водачи с механизъм. Мирослав разгада тези тайни. Новите му кукли за „Малкия принц” са впечатляващи. Не са правени във Виетнам такива, не са със водачи, а се водят директно, но са с много сложни механизми. Когато ги видях в действие, си казах, че Миро е магьосник”, казва Роза Николова, а доц. Цветанов допълва:

„Самото водене не проблем, когато куклата е направена както трябва. Но тя, бидейки механична конструкция, се подчинява на физичните закони. Въпреки че ние можехме да създадем такива много добре работещи кукли, защото това е моята специалност в НАТФИЗ, след като произведохме първия прототип на райската птица и го потопихме във вода, той блокира.Оказа се, че работата на механични конструкции във вода не е нещо съвсем просто, както ние си мислим. Всъщност те се подчиняват на хидродинамиката, която има съвсем различни закони. Моделите, които ние създадохме и ни помогнаха да създадем свой кукли, които пък във Виетнам няма, са онова,което сме открили, а не откраднали.”

За водата като кукла, разказва доц. Цветанов:

„Водата е едно много красиво пространство.Тя сама по себе си е изключително нежна и красива.Когато в това пространство живеят едни същества,на пръв поглед недокоснати от никого, те съществуват самостоятелно върху това пространство, илюзията, че се потапяш в свят, различен от този, в който живееш, е приятно.Оттам нататък, ако ние сме се справили, успяваме да внушим разни неща, да докоснем въображението на зрителя и той да довърши някои работи, които ние само сме подсказали,сме си свършили прекрасно работата и зрителят ще бъде много доволен от това.”

Куклите, които използва Малък куклен театър „Слон” до днес, са оригиналните, създадени през 1988 г. Това се дължи на прилежните грижи, „като за бижу”, които се полагат за тях. Доцент Цветанов изтъква добрият пример:

„В Япония отношението към куклата е като към божество в прекия смисъл на думата.Когато в Япония искаш да се качиш на сцената, за да работиш, първо трябва да си съблечеш дрехите, с които си бил навън още във фоайето, след което да преминеш със специални обувки, които са само за театралната зала през нея. Когато стигнеш на сцената ги събуваш и се работи само по бели чорапи.Такова отношение към работата,към това, което е твоя вътрешна духовна същност, е достойно за подражание навсякъде.”

„В студиото на „Изотопия” решихме да донесем лодкаря от постановката „Райската птица” и Малкият принц, защото това са най-малките кукли. Някои надхвърлят три метра височина. Мен ме впечатли, че в Нур Султан – столицата на Казахстан,имат сцена, която за минути става водна сцена, или конвенционална сцена и дори ледена пързалка. Ефектни сцени има и в Китай и други непознати източни страни”, споделя Роза Николова, и обяснява специфичността на куклите за водния театър:

„Куклата при театъра е артефакт. От една страна тя самата е творение на изкуството и втори път се одухотворява от актьора. Тя няма абсолютно нищо общо с куклата заигра, освен във въображението, вярата и наивността на актьора,която е много близка до тази на детето.”

„Зрителят идва с духовна потребност и ако ние я удовлетворим, ако той ни повярва и ако съществата, за които знаят, че са от дърво, платили нещо друго, за него оживеят,значи ние сме се свършили работата като актьори и сме успели да одухотворим тази нежива материя”, категоричен е доц. Мирослав Цветанов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лъчезар Вълев и личен архив


Прочети цялата публикация