Fakti.bg | 19.10.2020 05:00:31 | 373

Политологът Марая Цветкова пред ФАКТИ: Не изключвам коалиция между ГЕРБ и БСП


Това лято в посткомунистическа България станахме свидетели на поредната порция граждански протести. Със съжаление трябва да констатираме, че спрямо времената на последните големи протести в страната, провели се в периода 2013-14 г., България не е по-добро и по-сигурно място за живот. В същото време, родните политическите формации, от които до голяма степен зависи положението у нас, са все по-неспособни да отговорят на обществените очаквания. За сметка на това обаче, винаги в рамките на прехода от тоталитарно управление към демокрация, те успяват да се прегрупират, да се договорят помежду си и да работят в свой собствен интерес. Именно такава е картината и днес. Въпреки сериозното обществено недоволство, статуквото някак си отново се закрепи.

За да получим отговори на въпроси, свързани с родната политическа реалност, от ФАКТИ се свързахме с младия политолог - Марая Цветкова, която оправда очакванията ни за обективен анализ.

- Г-це Цветкова, да започнем с няколкомесечния протест на стотиците хиляди българи от цялата страна. Според Вас претърпя ли той провал, след като нито правителството подаде оставка, нито главният прокурор?

- Първо, протестите не са само в рамките на българската територия, те са и в други държави от Европейския съюз, разбира се отново организирани от българи. Според мен категорично не са претърпели крах, защото на политическо ниво те постигнаха повече от това, което са си заложили, въпреки че няма оставка на главния прокурор и все още няма оставка на правителството. В крайна сметка чрез резолюцията за България, която Европейският парламент гласува, се показаха най-сетне нагласите на българските граждани, които до този момент виждаха положението, но просто не изказваха такава яростна съпротива срещу уронения престиж на съдебната власт, липсата на качествено правосъдие в България, както и нестихващите корупционни проблеми.

- Имаха ли основание българите да очакват повече европейска подкрепа от тази, която фактически получиха чрез резолюцията, приета от Европейския парламент? Вероятно и Вие сте забелязали, че по-масовото разбиране е, че едва ли не Европейският съюз трябва да дойде у нас и да оправи нещата.

- Това, което се опитват да разпространят като информация от проправителствени медии и поддръжници на това правителство е, че видите ли хората, които се обръщат с призив към Европейския съюз, задължително искат той да оправи нещата в България. Което не е така. Реално погледнато тези призиви - към ЕС и в частност към Европейската комисия и Европейския парламент, бяха едно послание: ''Вижте ни тук, вижте какво правим, разберете ни и се информирайте добре ние за какво точно протестираме''. Това не означава задължително, че искаме някой друг да ни свърши работата, а просто се показва, че гражданското общество в България е събрало такава енергия и е набрало такава инерция, която към този момент изглежда достатъчно силна, за да продължи със своите легитимни искания. Ако мога да се пошегувам, в самата резолюция, в първите ѝ точки са описани основанията, на които тази резолюция се гласува, и в крайна сметка можем да твърдим и обратното, а именно, че най-сетне българските граждани подадоха ръка на европейските институции, които години наред пишат разни доклади, свързани с корупцията, върховенството на закона и т.н. Така че може и в обратна посока да се тълкуват нещата.

- Абсолютно. Особено в контекста на това, че - да, българите протестират заради неразбориите в съдебната система, заради лошото управление и т.н., но в крайна сметка има и достатъчно журналистически разследвания, най-вече на сайта ''Биволъ'', в които се свидетелства за злоупотреби с еврофондове. В този смисъл, наистина българските граждани подават ръка на европейските институции, за да не изтичат парите на европейските данъкоплатци в нечии джобове тук в България.

- Да. В едно изследване на „Маркет Линкс“, мисля, че в началото на месец октомври беше публикувано, има един въпрос, който ще перифразирам: Дали според интервюираните лица ЕС трябва да спре еврофондовете на България. 47% са ''за спиране'', а 53% са ''да не се спират'' тези еврофондове. В крайна сметка тези данни са изключително опасни, поради простата причина, че при едно евентуално спиране тези пари няма да дойдат тук в България. Но от друга страна тези пари не би следвало да захранват корупцията в България и затова е много добре, че се обвързва раздаването на пари с върховенството на закона и че се създаде Европейската прокуратура, която да следи именно за измами в тази област. В самата резолюция е написано, че ще бъдат проверени измамите, свързани с еврофондовете в България, което дава допълнителна надежда на гражданите. 71% от интервюираните в същото изследване са казали, че вярват на това, че Европейският съюз се занимава с българските проблеми и настоящата политическа ситуация.

- Каква социално-политическа зима очаквате у нас, вземайки предвид това, че лятото беше доста бурно, а сега, през есента, поне що се касае до протестите е по-спокойно?

- За мен несъмнено зимата ще бъде много трудна от икономическа гледна точка. Аз не съм финансист или икономист, но следя и това, което казват експертите в областта. Това е една световна икономическа криза, която по никакъв начин няма да подмине България. А от гледна точка на протестите към този момент те нямат изразени ясни социални искания, но знаете, че в България зимата е много тежък период, сметките за парно, ток и вода винаги са били разковничето на раздора. В крайна сметка това, което ще се случи е, че тези протести, ако продължат, ще преминат в такива със социални искания. А когато гражданите недоволстват по такива теми, обикновено се случват много по-сериозни ескалации на напрежението, много по-стабилни сблъсъци между органите на реда и самите протестиращи. Не можем да твърдим, че това са агресивни протести, ако решим да ги сравняваме с протестите, които се случват през тази, а и изминалата година в световен мащаб.

- Изглежда, че оставането на ГЕРБ на власт за тях наистина е на всяка цена. Можем само да предполагаме какви са причините, има най-различни разсъждения и предположения в тази посока. Но те очевидно губят от това. Дали в ГЕРБ не се надяват на малко по-далечната перспектива, а именно да се върнат в изпълнителната власт на ''бял кон'' след кратък престой в опозиция, както се случи след правителството на Орешарски?

- Ако ГЕРБ реши да се върне на ''бял кон'', използвайки ситуацията, в която да речем се формира правителство на БСП с други по-малки партии, този път няма да им се размине без вътрешни реформи в партията. Тази партия определено има нужда от реформи, голямата чистка вече е крайно наложителна, ''ремонтите'' по местните структури също са важен елемент, защото когато Цветан Цветанов беше в партията той беше разглезил тези структури и сега те не могат да работят толкова успешно и автономно, колкото ѝ се ще на централата в София и изобщо на изпълнителната власт. За това наблюдаваме такива обиколки из страна на ключови фигури от партията. Не само заради политическата кампания, а и защото се опитват да стегнат тези структури, които за мен проявяват ниски нива на самоинициативност що се отнася до партийната дейност.

- Като говорите за някакви промени в ГЕРБ, смятате ли, че това е възможно, вземайки предвид факта, че тази партия е свикнала да бъде във властта, има само година в опозиция, както споменах по-рано, а освен това е и лидерска формация?

- Самият Борисов на няколко пъти даваше знаци, че иска да подаде оставка и евентуално ще се махне от управлението на държавата, но ще остане в ръководството на партията, за да я консолидира. Но наистина ГЕРБ не е партия, която е свикнала да бъде дълъг период в опозиция, никога не е била, и в крайна сметка нейните привърженици са свикнали да получават някакви облаги от тази власт. Ако БСП и други формации дойдат на власт, а ГЕРБ бъде в опозиция, едва ли кранчето ще продължи да работи по същия начин, както когато ГЕРБ управлява. Така че мотивацията на хората, които гравитират около ГЕРБ заради облаги, свързани с парични средства, или пък с влияние, ще бъде драстично намалена и ще видим дали тази партия е изградила до такава степен лоялност, която и в години без облаги ще продължи да я крепи на крака.

- Сега към парламентарната опозиция. В БСП проведоха едни избори, които на пръв прочит са демократични, Нинова ги спечели убедително. Може ли обаче да се твърди, че при ''червените'' върви един процес на утвърждаване на авторитаризъм, що се касае до самото вътрешно управление на партията от страна на Нинова? Досега наблюдавахме една сравнително честа смяна на лидери при тях, докато в ГЕРБ си е все един и същ лидер. Дали Нинова не опитва да копира модела на Борисов?

- Нинова още в първия си мандат като лидер на БСП въведе една промяна в техния устав, която гласи, че един председател на партията не може да бъде избиран повече от два пъти на тази длъжност. Така че от тази гледна точка, ако не се промени нещо в тази насока, това е последният мандат на Нинова като лидер на БСП. Само че, за сметка на Борисов, тя, освен че се легитимира чрез преките избори, преди няколко дни се прелегитимира и чрез предложения от нея Национален съвет, който получи огромно одобрение и нямаше нито един глас против. На практика тя така се легитимира два пъти и това, което се харесва в един момент на хората от БСП, всъщност започва да стряска онези, които не са приближени и не харесват БСП, тъй като в новия Национален съвет отново присъстват спорни личности, като Бриго Аспарухов, който знаете, че беше много близък до ген. Любен Гоцев, който наскоро почина. Така че не можем да твърдим, че БСП е поела някакъв радикален курс към промяна, защото тя все пак е партия, която си има определени традиции. Нинова за нейния си твърд електорат определено дава надежди, защото нейното послание е: ''Ето, изчистихме кочината в нашия си двор, сега е време да разчистим и кочината на държавно ниво''. То дава надежда на привържениците на БСП, защото в крайна сметка голяма част от тях са и привърженици на едни такива по-авторитарни мерки и по-силови лидери, какъвто се опитва да бъде Корнелия Нинова.

А те, привържениците, може би я харесват, тъй като тя, откакто е председател на БСП, се отличава с едно постоянно антиГЕРБ говорене?

- Да. Тя се опитва да наложи тази линия, но доколко е възможна след изборите не съм сигурна, защото мисля, че дори и през 2018 г. беше споменала, че няма проблем да работи с Борисов, ако БСП е първа политическа сила. Това говорене преди избори много често не отговаря на истината след изборите. А така, както е тръгнало, ще наблюдаваме един доста динамичен изборен процес и едни доста интересни резултати от тези следващи избори, когато и да са те.

- А ДПС, печелят или губят от настоящата ситуация в България?

- ДПС е една много гъвкава партия. Дори когато пада изглежда сякаш това е част от пърформанса. Независимо с кого се договарят хората от ДПС в момента, в това число не изключвам и партията на Слави Трифонов и лично Слави Трифонов, факт е, че тези протести ги дразнят, защото ги принуждават те да пренареждат тестето от карти. И най-вероятно ще се наложи този път да излязат с лицето си, което винаги е било проблем за ДПС. Така че тези протести определено объркват сметките, може ДПС отново да излезе с печеливш ход, но в крайна сметка самото притеснение и тези усилия, които трябва да положат за пренареждане на картите, е в плюс на българското общество.

- Някой познавачи на ДПС, покрай случая ''Росенец'', заявиха, че това, че българските мюсюлмани са видели в какъв лукс живее техният лидер - Ахмед Доган, може да доведе до някакъв електорален отлив от тази партия?

- Според мен това е добър вариант, но е малко възможен, тъй като електоратът на ДПС е твърде силно контролиран, за да не може да избира нещо по-различно от ДПС. Може би това е процес, в който твърдият електорат на ДПС вече започва да разбира за какво иде реч в партията, която според него единствена го представлява. Но това е дълъг процес, аз не вярвам, че изведнъж ДПС ще получи значим спад в електоралната подкрепа.

- Кои извънпарламентарни сега партии виждате като сериозен политически фактор в близко бъдеще?

- От гледна точка на социологията и социологическите изследвания това несъмнено са ''Демократична България'' и партията на Слави Трифонов. С по-малки резултати е ''Изправи се.БГ'' на Мая Манолова, която е решила да играе с Татяна Дончева. Но от гледна точка на политическата програма и на това кой как ще се пласира в конфигурацията на следващия състав на Народното събрание, аз не мисля, че Слави ще играе достатъчно силна роля, поради простата причина, че той все още не е изяснил своята политическа програма и своите политически цели. Той остава една голяма енигма, която пречи не само на информирания избирател, а и на него самия, защото когато твоята партия не стъпва върху сигурни политически основи, бази и принципи, то тогава лесно би могло да бъде побутвана в една или друга посока в зависимост от конфигурацията в Народното събрание. Към този момент въобще не е преувеличено да се каже, че Слави ще бъде следващата патерица - било то на ГЕРБ, или на БСП, ако щете и на ДПС. Просто защото няма изградена програма, върху която да стъпва. И ако Слави Трифонов е решил да се прави на нов политически месия, то е редно да си намери “апостоли“, които да му напишат Евангелието, образно казано.

- Прогнозата Ви за разпределението на мандатите в следващия парламент на база ситуацията към този момент?

- Аз видях прословутото изследване на ''Маркет Линкс'', което мисля, че е най-скорошното. Там е видимо, че ГЕРБ и БСП се изравняват, Слави също получава доста стабилна подкрепа, както и ''Демократична България, и ДПС. Виждаме, че в това изследване не влизат в парламента ''Изправи се.БГ'' и патриотите под каквато и да е форма или политическа конфигурация, освен ако последните не се явят в предизборна кампания заедно с ГЕРБ. Виждаме как в крайна сметка, според това изследване в следващия парламент ще влязат 5 партии. Интересното е, че нито една от партиите няма да може да излъчи самостоятелно правителство и все повече се върви към невъзможност за сформиране на правителство без то да включва и двете големи партии - и ГЕРБ, и БСП. Аз не изключвам в една такава коалиция и трета партия. Това, което може да се получи е евентуално минимално печеливша коалиция с не повече от 125-126 депутатски места за управляващата коалиция.

- Такава коалиция не би ли била самоубийствена и за двете партии? Или в ''името на България'' всичко е възможно?

- Аз и преди малко се опитвах да кажа, че това предизборно говорене как никога нямало да се коалират с БСП, или с ДПС, или с ГЕРБ, не винаги е истинно.Това предизборно говорене е говорене само на твърдите електорати на партиите. Видяхме, че и Тошко Йорданов излезе и каза: ''Никаква коалиция с БСП, ГЕРБ, ДПС''. Това са несъстоятелни послания, поради простата причина, че в крайна сметка ще трябва да се коалират някак. Аз лично не виждам проблем, ако БСП и ГЕРБ решат да сформират т.нар. ''Голяма коалиция'', защото те ще изразят послания от сорта на: ''Ще работим заедно в името на България, няма нищо по-естествено от това двете най-големи партии да бъдат заедно в управлението, тъй като те представляват в най-голяма степен исканията на гласувалите граждани''. Но в крайна сметка може да се случи така, че, и то най-вероятно ще стане, да има нужда от по-малка партия в коалицията, или дори още две по-малки партии, ако гледаме резултатите на тези хора, които ще гласуват, според изследването. Другото което е, аз бях написала и преди това една статия, целта на тези протести не е да заличи големите партии, а да ги отслаби. В този ред на мисли, те постигат своето искане, защото когато влизаш в коалиция с отслабена БСП или отслабена ГЕРБ, някак си твоите политически искания като представител на някоя партия ще намерят по-голяма чуваемост, защото до този момент коалиционните партньори на ГЕРБ бяха ''изяждани'' и техните искания не бяха прокарвани в такава степен в каквато избирателите им искаха. Виждаме как ВМРО през последните месеци натиска да прокарва свои политики, но това е възможно заради искането на ГЕРБ да остане на власт, въпреки общественото недоволство.

За мен е хубаво, че ще има по-фрагментиран състав на парламента, защото всяка партия ще бъде принудена да действа в името на своите избиратели и да следва програмата такава, каквато я е обявила.

- Много хора, включително и сред протестиращите, казват, че политическата нестабилност, невъзможността да се състави правителство и ходене от избори на избори, между които управлява служебен кабинет, може да е лекарството за България, да се получи някакво своеобразно изчистване в политическата система. Смятате ли, че това е добър вариант за страната ни?

- За мен това не е решение и не е възможен вариант, защото в крайна сметка едно служебно правителство бива съставяно от президента, който е получил своята легитимация в качеството си на президент и основната му задача не е да съставя служебни кабинети. Този вариант с няколко последователни служебни кабинети е немислим, тъй като основната цел на служебните кабинети е да организират изборите. Тези, които се явяват и искат да бъдат избрани, те поемат своята политическа отговорност и трябва да гарантират - от една страна, че ще прокарат една голяма, или задоволителна част от своите политически искания, а от друга страна трябва да гарантират, че техните избиратели няма да останат разочаровани от това, че политическите лидери в България не могат и отказват да седнат на една маса, за да разговарят и да изведат държавата от тази криза. Бягството от политическа отговорност, такава каквато я наблюдаваме в момента от страна на правителството, трябва да секне със следващите парламентарни избори, независимо кога са те.

- Какво политическо бъдеще смятате, че ще има президентът на Република България - Румен Радев?

- Със сигурност президентът за мен трябва да изкара докрай своя мандат, защото ако реши да се включва в едни евентуални парламентарни избори, той неминуемо ще вкара държавата в още една криза, т.е. ще допълни тази политическа криза, която имаме към момента. Наскоро се дочуха слухове, че президентът иска да прави свой собствен проект, който обаче към този момент не може да бъде лидиран изцяло от него и трябва да си намери някакво приемливо лице, което да бъде абсолютният антипод на Борисов като образ. В същото време обаче, БСП не пуска с лека ръка своите избраници и поради тази причина не мисля, че ще му бъде леко, ако реши да се откъсва от БСП, тъй като това е партията, която го издигна. От друга страна, отломките на БСП никога не са имали кой знае какви политически успехи след това. Много е интересно как покрай драмата с Калоян Методиев, Румен Радев се принуди да каже, че играе с Нинова. Президентът каза: ''Никога не съм снемал доверието си от Корнелия Нинова''. Това със сигурност, ако се прави нов проект на Радев, действа демотивиращо на хората, които се занимават с изграждането му, тъй като те очакват този проект да бъде до някаква степен независим от БСП. В противен случай биха се включили директно в БСП.

- И последно. Споменахте думата ''слухове''. В контекста им, върви и един друг слух, а именно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат, което според мен е и по-вероятният сценарий, като обаче промяната, която той иска да направи според тези слухове, е да има друг кандидат за вицепрезидент, а не Илияна Йотова. Да се търси фигура, която да е приемлива и за десните избиратели, които в не малка степен подкрепиха Радев при първия му избор, мотивирани от това да не отиде президентският пост отново в ГЕРБ. Възможно ли е Йотова да остане извън играта, а Радев да избере приемлив за десните вицепрезидент?

- След края на първия мандат, когато той настъпи, не мисля, че ще има десен електорат, който да вярва, че президентът Румен Радев не е ляв. В този ред на мисли, знаейки народопсихогията и особеностите на десния електорат в България, всеки, който дръзне да стане вицепрезидент на Румен Радев, ще бъде оплют и обявен за предател. Това, ще стане ако е човек от ГЕРБ или човек от т.нар. ''Градска либерална десница''. Ако имаме предвид човек от ВМРО това би могло да бъде по-възможен вариант, тъй като виждате как ВМРО по никакъв начин не осъжда президента. Напротив, подкрепя го, лансира идеята, че трябва да има диалог между институциите под претекста, че държавата трябва да се изкара от тази криза, но в крайна сметка това е едно стабилно намигване към президента. Така че, ако ще има някой т.нар. десен човек, който да бъде част от институцията на президента, то това ще е някой от редиците на ''Патриотите''.

Освен това, ако Радев бъде издигнат отново от инициативен комитет, то трябва да видим дали при тази хипотеза БСП ще се заеме с тази задача, при условие, че не неин човек ще бъде кандидат за вицепрезидент. Конфигурацията е много сложна и там, но така или иначе за мен в дългосрочен план, ако Радев реши да прави свой личен политически проект - партия, за да участва в изпълнителната власт и в законодателната такава, то трябва да изчака и евентуален втори мандат, а не да прибързва по логиката на рейтинговите игри с Борисов и по твърденията на неговите противници, които казват: ''Ами, ако искаш да управляваш, яви се на парламентарни избори''.

Прочети цялата публикация