Беларус и ЕС: На Западния фронт нищо ново

Брутални репресии срещу белaруските демократични протести белязаха единадесетия пореден уикенд на протест срещу управлението на Александър Лукашенко. Възможни са по-нататъшни ескалации, тъй като правителството не изпълни исканията, поставени от опозицията за спиране на насилието по улиците, освобождаване на политическите затвориници, и напускане на президентския пост от Лукашенко. Светлана Тихановска, лидерът на опозицията, призова за национална стачка, започваща на 26 октомври, която цели да блокира магазините и пътищата.

Това пише в коментар за ФАКТИ Мирела Петкова.

Въпросът е, дали ако стачката не проработи, протестиращото движение ще остане все така мирно, както досега, или ще се радикализира? Какви реакции и каква подкрепа могат да очакват беларуските граждани при подобна ескалация от главния си геополитически съсед на запад, Европейския съюз? През по-голямата част от последните 26 години, ЕС гледаше на Беларус главно като на сателит на Русия, с хронично лошо състояние на политическите свободи и човешките права. Въпреки беглите опити за диалог чрез присъединяването на Беларус към европейската политка за съседство „Източно партньорство“ през 2009 година и координационата група за диалог между ЕС и Беларус учредена през 2016 година, Минск не вижда Брюксел като достатъчно важен компонент от външната си политика.

В резултат на това, в момента ЕС има малко на брой и слаби лостове за влияние върху събитията в Беларус. След като още през август съюзът не призна резултатите от президентските избори, Съветът на ЕС наложи санкции в началото на октомври срещу 40 лица, определени като отговорни за репресии и сплашване на мирни демонстранти, членове на опозицията, и журналисти. Санкциите налагат забрана за пътуване в съюза и замразяване на активите. Наказателните мерки са с цел не само да се даде знак за солидарност с мирно протестиращите, но и да се окаже натиск върху политическите кръгове в страната.

С подобни действия, ЕС е на предела на възможностите си от гледна точка на ходове за сплашване на действащото правителство на Лукашенко. Брюксел категорично не е готов да предприеме по-сериозни действия при случай на кръвопролития, подобно на ситуацията в Украйна преди шест години. Невъзможно е да се предскаже какво ще се случи в следващите дни. Не знаем как националната стачка ще повлияе на икономиката и докога силите за сигурност ще продължат да поддържат Лукашенко.

Това, което е кристално ясно е, че беларусите демонстрираха своята решителност, а режимът своята слабост и неспособност да отговори на исканията на хората. Със съседи като ЕС, които са ограничени в това, което могат да направят, надеждата на беларусите остава в това, че Лукашенко не може да арестува половината нация.

Прочети цялата публикация