Mediapool.bg | 26.10.2020 16:03:31 | 127

Хай-тек индустрията влиза в тристранката със синдикатите и държавата


Най-сетне високотехнологичните и иновативни компании в България са напът да седнат директно на една маса с правителството и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (по-известен като тристранката). Така, заедно с останалите работодателски организации, ще работят за по-добра бизнес среда в условията на пандемия и икономическа криза. В понеделник тяхната работодателска организация Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) е подала документи за участие в тристранката. Самата браншова структура е създадена на 6 февруари тази година, но заради Covid ситуацията и извънредното положение сега предприема решителни крачки в обсъждането на националните политики. Промяна след дълъг застой От няколко години насам бизнесът в България се представя от едни и същи работодателски организации, които преговарят с властта, но като цяло условията за бизнес не се подобряват чувствително. Дългогодишните представители на бизнеса са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), начело с Кирил Домусчиев, Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) представяна дългогодишно от Васил Велев, Българската стопанска камара (КРИБ), ръководена от Радосвет Радев, и Съюзът за стопанска инициатива. Ако членството на БРАИТ бъде окончателно одобрено, в диалога с властта и синдикатите най-сетне ще влязат нови лица, при това от сектор с огромна добавена стойност. Много от фирмите в асоциацията са от сферата на електрониката и електротехниката, която в последните години преди пандемията се издигна до износен отрасъл №1 на България. Странно е, че до момента те не са се доверявали да участват в работодателски организации. "Много от нашите членове за първи път се доверяват на работодателска организация да представлява техните интереси и за първи път в историята си предоставят съответното индивидуално пълномощно”, уточняват от БРАИТ. Фирмите, членуващи в БРАИТ, имат приходи, равняващи се на 8.24% от БВП на България, с мрежа от дейности в 114 общини. В нея влизат значителна част от иновативните компании в автомобилната и софтуерната индустрия, ИТ, рудодобива, възобновяемата енергетика, модерната търговия и други сфери. Сред членовете са Bosch, SAP, SITEL, Sensata, Visteon, VM Ware, FESTO, YAZAKI, Adecco, Melexis, Imperia Online и други. От БРАИТ добавят, че напълно изпълняват критериите за присъединяване към тристранката. Асоциацията представлява работодатели с близо 70 000 служители, в 24 икономически сектора, на общо 1800 водещи български компании, всеки от които е подал индивидуално пълномощно за представителство. Плевнелиев е член, но не влияе на управлението От БРАИТ уточняват, че организацията е напълно деполитизирана и в ръководството й не участват хора с активна политическа кариера. “По повод медийни спекулации с ролята в асоциацията на президента на България (2012-2017) Росен Плевнелиев, уточняваме, че той няма роля в управлението и взимането на решенията в БРАИТ. Всеизвестен факт е че той е почетен член на Управителния съвет на "Аутомотив Клъстър България", една от 28-те организации основатели на БРАИТ и Асоциацията на бизнес клъстерите в България”, уточняват оттам. От БРАИТ уточниха пред Mediapool, че председател на организацията е Иван Михайлов, който е управител на "Вистеон електроникс България". Изп.-директор на структурата е Любомир Станиславов, който е и председател на "Аутомотив клъстер България". БРАИТ е наследник на създадената през 2009 г. Асоциация на бизнес клъстерите. Амбиции "Стремежът на организацията е да допринесе за експертния диалог по икономическата и социална политика на страната, като засили гласа на високотехнологичния бизнес, който формира конкурентоспособността на българската икономика, създава продукти с добавена стойност и е в основата на растежа", посочиха оттам. В Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателската организация ще работи с всички нейни членове и партньори за предвидимост и устойчивост на данъчната политика, подобряване на взаимодействието между бизнеса и образователните институции, улесняване на достъпа на българските компании до международните продуктови, финансови и инвеститорски пазари. А също и за привличане на ключови международни стратегически инвестиции с потенциал създаване на местни екосистеми от доставчици, както и създаване на публични и частни стимули за предприемачество в сферите на иновативните технологии.

Прочети цялата публикация