БНР | 27.10.2020 15:30:40 | 150

Откриха ранновизантийски некропол при разкопки на Царевец


Археологическите проучвания под крепостта „Царевец“ във Велико Търново приключиха с разкриване на ранновизантийски некропол със златнотъкан текстил от 6-и век, което коренно променя представите за Търновград в тази епоха. Намерени са и останки на висш български духовник от 13-и век, както и тракийска погребална урна от 4-и век преди Христа.

В останките на средновековния манастир „Успение на Света Богородица“ под Балдуиновата кула в гроб от 13-и век под мъжки череп е открита керамична тухла с двоен патриаршески кръст и седем реда текст от евангелието на Йоан. Манастирът е описан в житието на Свети патриарх Евтимий, поясни археологът проф. Хитко Вачев, ръководител на проучванията в местността Френкхисар:

„Такива тухли, които се наричат подвъзглавие, се поставят под главата на починали висши църковни дейци, принадлежащи към черното духовенство, към висшия църковен клир“.

Проучванията продължават, но това може и да е гробът на някой от българските патриарси сред средата на 13-и век, коментира проф. Вачев.

Под основите на средновековния манастир археолозите разкриха и останките на ранновизантийска базилика от 6-7-и век. Проучени са три гроба, като единият от тях е на знатна дама. Там е намерен златотъкан текстил:

„Нишките, които открихме, са от чисто 24-каратово злато. Те са с дебелина 1/12 от милиметъра“. 

Ранновизантийският некропол във Френхисар под Царевец коренно променя представите за Търновград от тази епоха и с още други ценни находки се доказва, че той е бил голям икономически и църковен център до 7 век, когато започват славянските нашествия, поясни проф. Хитко Вачев. 

Тазгодишните археологически проучвания показват, че в района на хълма Царевец е имало активен живот от 4-и век преди Христа до 17-и век. Археологът Илиян Петракиев е разкрил керамична урна на 24 века с кремирани кости, които след антропологичен анализ показват, че са на мъж и жена.

Прочети цялата публикация