Откриха ранновизантийски некропол при разкопки на Царевец
Археологическите проучвания под крепостта „Царевец“ във Велико Търново приключиха с разкриване на ранновизантийски некропол със златнотъкан текстил от 6-и век, което коренно променя представите за Търновград в тази епоха. Намерени са и останки на висш български духовник от 13-и век, както и тракийска погребална урна от 4-и век преди Христа.
„Такива тухли, които се наричат подвъзглавие, се поставят под главата на починали висши църковни дейци, принадлежащи към черното духовенство, към висшия църковен клир“.
Проучванията продължават, но това може и да е гробът на някой от българските патриарси сред средата на 13-и век, коментира проф. Вачев.
Под основите на средновековния манастир археолозите разкриха и останките на ранновизантийска базилика от 6-7-и век. Проучени са три гроба, като единият от тях е на знатна дама. Там е намерен златотъкан текстил:
„Нишките, които открихме, са от чисто 24-каратово злато. Те са с дебелина 1/12 от милиметъра“.
Ранновизантийският некропол във Френхисар под Царевец коренно променя представите за Търновград от тази епоха и с още други ценни находки се доказва, че той е бил голям икономически и църковен център до 7 век, когато започват славянските нашествия, поясни проф. Хитко Вачев.
Тазгодишните археологически проучвания показват, че в района на хълма Царевец е имало активен живот от 4-и век преди Христа до 17-и век. Археологът Илиян Петракиев е разкрил керамична урна на 24 века с кремирани кости, които след антропологичен анализ показват, че са на мъж и жена.