„Еврианта” на Театър ан дер Вийн от програмата на OperaVision

„Еврианта“ от Карл Мария фон Вебер – това е едно познато заглавие, но на напълно непозната творба. На всички е известна блестящата увертюра, но операта много рядко се поставя в театрите, направените цялостни записи са само три и то през 50-те години на отминалия век.

Въпреки обърканото либрето операта „Еврианта” е прекрасна като музика, заслужава да се чуе и опознае. Написана е по поръчка на знаменития импресарио Доменико Барбая, който ръководи Виенския оперен театър „При Каринтийските врати“. Вебер  се обръща  за либрето към  Хелмина фон Шези, която е превела от старофренски „Историята на Жерар Неверски и прекрасната добродетелна Еврианта Савойска негова любима“ – рицарска новела от 13 век от Жебрер дьо Монтрей с оригинално заглавие “Роман за теменужката или Жерар Неверски“. По настояване на Вебер писателката 11 пъти поправя либретото, за да бъде историята по-ясна, но и така не се получава логично развитие. Въпреки това Вебер композира въодушевено операта си. Само за 11 месеца тя е готова и на 23 октомври  1823 година е премиерата й във Виена, а ролята на Еврианта се изпълнява от съвсем младата Хенриет Зонтаг – една от бъдещите големи звезди на операта на 19 век. Успехът отначало, когато Вебер е на диригентския пулт, е голям, а после операта постепенно престава да буди интереса на публиката. Причините са много – претовареното и неясно либрето, твърде новаторския стил на творбата – с много речитативи, без говорни диалози, големи оркестрови  интерлюдии.

Съдържанието на „Еврианта” е типично романтична рицарска история, включваща голяма и чиста любов, интриги и коварни  замисли, наклеветена любима, намеса на извънземни сили –призраци и змейове, мнима смърт и накрая щастлив финал. Всичко това предполага приказна сценична постановка и тук идва разочарованието. Прочутият  режисьор  Кристоф Лой има  друг поглед върху нещата. Действието е осъвременено, съдейки по костюмите – героите живеят някъде към средата на 20 век. Сцената представлява голям салон с много врати и прозорци – вдясно има роял, вляво – желязно войнишко легло. На този фон преминават шестте картини на операта – ту в дворец, ту в  сенчест парк или пустинна местност. Героите, които не участват в даденото действие, стоят или лежат вдясно на сцената, явно за да разберат всичко, което става. Дори и това приемам, само ме затрудни да разбера защо Еврианта през цялото време беше боса, а коварният  злодей граф Лизиарт, докогато пееше отмъстителната си ария, пълна със злост, беше чисто гол…

Тъй като в операта все пак е най-важна музиката, препоръчвам ви я – много е красива, а и много добре изпълнена под ръководството на известния немския диригент Константин Тринкс! Силно впечатление ми направи виенският хор „Арнолд Шьонберг”, който беше на сцената. Операта е пълна с хорови сцени, а хорът демонстрира  каква висока култура на музициране има, каква гъвкава динамика изгражда, какви невероятни пианисими постига /особено мъжкият хор/. В операта има и хор на ловците, който по нищо не отстъпва на този, който познаваме добре от „Вълшебният стрелец“. Симфоничният оркестър на Виенското радио също беше блестящ, особено валдхорните му, които имаха много сложна задача. Освен рицари в операта има и много ловци – съответно и много  ловни сигнали. И изпълнителите на главните роли бяха много добре подбрани: трудната роля на Еврианта изпълни младата американска певица  Жаклин Вагнер. След започване на кариерата си в оперните театри на САЩ тя се явява в Ню Йорк на прослушване за роли в чужбина и първият й ангажимент е в Марсилия. След тази изява продължава да се усъвършенства в Германия с Фулбрайтова стипендия, а днес пее из цяла Европа роли като Памина, Микаела, Мюзета, Агата, Донна Анна, Леонора от „Фиделио“. Носителка е на редица престижни певчески награди като „Франсиско Виняс“, “Рената Тебалди“ и др. Солидна, стабилна певица с бъдеще! Актьорски бе вълнуваща другата  изпълнителка – немския мецосопран  Тереза Кронталер, в ролята на  Еглантина. Тя притежава красив, изравнен глас. Засега нейната кариера се развива в немските оперни театри. В главната роля – на Адолар, се изявява американският тенор Норман Райнхард. Красив, лиричен глас, типично немски звучащ, той е известен както в родината си, така и в Европа с белкантовите роли - на Росини, Белини, Доницети, с участия в съвременни опери, мюзикъли, Моцартови герои и в „Отело”. Остава да добавя последните централни герои. Много артистичен е английският баритон Андрю Фостър Уилямс. Той е отличен  певец и вече има много добра кариера в големите европейски оперни театри, включително и в Болшой театър. Най-често пее героите на Вагнер. Австрийският бас Стефан Черни в ролята на крал Луи VI притежава красив глас и силно сценично присъствие.

С удоволствие ви препоръчвам да чуете този спектакъл! 

Прочети цялата публикация