Частните болници отново получиха скандална отстъпка да не правят обществени поръчки

Частните болници, които се финансират с обществен ресурс, запазват привилегията си да не правят търгове за лекарства и консумативи след като промени в Закона за обществените поръчки, които трябваше да им вменят това задължение, тихомълком са паднали в Министерския съвет. Правителството не просто се е отказало от дълго чаканата промяна, но и е публикувало невярно прессъобщение, че въпросната поправка е приета. Текстът е бил приет от кабинета "на вносител" с уточнението, че вносителят (министъра на финансите) трябва да внесе в текста изменения и допълнения. По-късно в информационната система на правителството е качен вариант на законопроекта, от който текстовете за частните болници са изпаднали и по този начин влиза в парламента, където в четвъртък бяха приети на първо четене без никакъв дебат. Поправките целяха две неща: да премахнат порочната практика частни болници да купуват и НЗОК да им плаща лекарства и консумативи на завишени понякога десетократно цени спрямо държавните и общинските болници; както и българският закон да се приведе в съответствие с европейска директива. Управляващите обаче са се отказали от второто и са преценили, че е достатъчно само да отрежат общественото финансиране за скъпите покупки на частните болници. НЗОК започва да плаща на всички по цени от е-търга Това предстои да стане с друга промяна, която се прокарва през преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. С нея се въвежда правилото, че независимо дали една болница прави обществени поръчки или не, здравният фонд ще й плаща лекарствата на най-ниската цена, постигната при електронните търгове на МЗ. По този начин цените на лекарствата, които НЗОК плаща, се уеднаквяват за всички болници в страната, независимо от собствеността им, независимо дали са участвали или не в проведения електронен търг. Тази стъпка е очаквана и бе обещана от МЗ още преди няколко месеца. Тя обаче не отменя необходимостта частните болници да са равнопоставени с държавните и общинските и след като над 50% от финансирането им е от бюджета на НЗОК, да се ръководят от същите правила за прозрачност при изразходването на тези средства. Именно това бе и идеята на поправките в ЗОП, които бяха първоначално предложени от Министерството на финансите, но в последствие мистериозно отпадат. Дежа вю Това не е първият път, в който законодателството се преправя по скандален начин в полза на частните болници. През 2016 година задължението те да правят обществени поръчки бе премахнато след лобистки натиск и под предлог, че така се хармонизира българското законодателство с европейска директива. Около лобистката поправка през 2016 се разшумя отново в началото на тази година когато вече бившият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев изнесе данни, че здравният фонд е плащал едно и също онколекарство Пеметрексед със 7 пъти разлика в цените на държавни и частни болници. Щетата за НЗОК само от едно такова лекарство е в размер на 800 хил. лева за миналата година. Причината: частните болници са освободени от обществени поръчки и по този начин фактурират пред НЗОК лекарствата на максималната възможна цена – тази в позитивния лекарствен списък. Именно затова сега се предлага цените от електронните търгове да важат за всички болници, така че НЗОК вече да не плаща на пределни цени, които също са законни, но я ощетяват. Разходите остават непрозрачни Проблемът обаче не се изчерпва само с цените, на които частните болници отчитат лекарствата. Провеждането на обществени поръчки би изравнило условията, по които държавните, общинските и частните болници работят и би направило прозрачни покупките им, които се финансират с пари от здравни вноски. Обществена тайна например е, че на пазара има свързани помежду си дистрибутори и болници с общ собственик, които нямат икономически стимул да договарят "най-ниска цена" и по този начин "помпат" печалбата си, ощетявайки здравния фонд. Процедура срещу България в ЕК Не на последно място Европейската комисия  също иска от България частните болници, които се финансират с обществен ресурс, да правят обществени поръчки. ЕК дори започна процедура срещу България за нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз заради неправилно тълкуване на понятието публично-правна организация. Затова в началото на тази година вече бившият здравен и сега финансов министър Кирил Ананиев обеща да предложи поправката в ЗОП. Към онзи момент ЕК вече ни беше пратила две писма с въпроси, на които страната ни трябваше да отговори. В писмата си ЕК казва, че всички болници – държавни, частни, общински и със смесено участие трябва да прилагат Закона за обществените поръчки, когато работят с обществен ресурс. Ако това не бъде изпълнено, ЕК може да реши да призове страната ни пред Съда на ЕС. 

Прочети цялата публикация