Антъни Дуоркин: Непредсказуемостта на САЩ е фактор, светът ще е по-хаотичен

„Последните четири години бяха много турбулентен период в американската външна политика, защото Тръмп загърби голяма част от смятаните за установени американски принципи, които се следваха десетилетия наред. Най-общо казано, това бяха политики, чиято цел беше да поставят Съединените щати начело на международните институции и международните алианси, а в сърцето на всичко това бяха отношенията между Съединените щати и Европа и подкрепата за многостранните институции“. Това каза пред БНР Антъни Дуоркин от Европейския съвет по външна политика.

Според него една от ключовите характеристики на Тръмп е, че той гледа на външната политика предимно от икономическа гледна точка.

„Той, разбира се, е бизнесмен и възприема отношенията на Америка с други държави до голяма степен като въпрос кой печели и кой губи. Ако Америка има търговски дефицит с Европейския съюз, тя печели. И обратното… Той смята Европа не за съюзник, а за конкурент, най-вече Германия, която е икономическият двигател на Европа. На нея Тръмп гледа в известен смисъл като на вражеска държава.

Да разгледаме двата възможни сценария след вота - първо сценария, при който Байдън влиза в Овалния кабинет. Ще се върне ли ролята на Съединените щати на лидер в многостранните международни отношения?

Ако Байдън спечели, езикът, който той използва, реториката на Белия дом, ще бъде: Америка се завърна начело на международните институции, начело на западните съюзници, на съюза от демокрации. В този смисъл той ще се опитва да показва, че нещата са отново такива, каквито трябва да са. И в голяма степен това ще е така, защото Съединените щати ще се ангажират отново с международните институции. Байдън ще върне страната в Парижкото споразумение за климата. Ще спре процедурата за излизане от Световната здравна организация. Вероятно ще се опита да съживи иранската ядрена сделка. И със сигурност ще говори за важността на НАТО - нещо, върху което Тръмп хвърля сянка на съмнение.

И все пак светът никога няма да е същият?

Всичко това ще е добре познатото старо, но ще има и няколко различни моменти. Първо - на глобалната сцена вече има много повече конкуренция. Вероятно Байдън ще гледа на Съединените щати по старомодния начин, но всички тези международни процеси като климатичното споразумение, например, изискват да си имаме работа и с недемократични държави като Китай най-вече.

Не знаем как Байдън ще намери баланса между американското желание да се противодейства на възхода на Китай и същевременно да работи с Пекин за търговски връзки, за климатичните промени и за глобалното здравеопазване в условията на пандемия.

Възможно е той да реши да е малко по-агресивен към Китай, отколкото на европейците им се иска. Може би ще бъде по-склонен да приема нещата от гледна точка на конкуренцията, докато Европа ще предпочита повече подхода на сътрудничество.

И второ - дори Тръмп да не стане пак президент, европейците винаги ще имат едно на ум, че това, което се случи през последните 4 години със Съединените щати, може да се случи отново.

В Европа има битка между така наречените „либерални“ и „нелиберални държави“ като Унгария, например. Можем да твърдим, че Байдън е представител на либерализма. Няма ли тази европейска битка да се задълбочи, ако той застане начело на Съединените щати?

Истина е, че Байдън говори много за важността на човешките права и демокрацията. Споделя либерална визия за демокрацията. Но ще иска и Европейският съюз да е обединен. Вероятно ще бъде по-критичен към нелибералните тенденции, но няма да го прави така, че да създава разделения в Европа. Той иска тя да е важна противотежест на Съединените щати.

Президентът Тръмп очевидно осъзнава, че Балканите са важен регион и, че руското влияние се засилва тук. Защото води сравнително активна балканска политика. Можем ли да очакваме същото от Байдън?

Да, вярно е. Не знам дали това се дължи повече на администрацията, отколкото на Тръмп. Но наблюдавахме интересен феномен - Доналд Тръмп има странна и близка връзка с руския президент Владимир Путин, докато неговата администрация като цяло гледа на Русия като на стратегически конкурент и предприема доста твърди стъпки, за да ограничи руското влияние.

Това вероятно ще продължи и с Байдън като президент. Демократите сега са по-скептични към Русия и руските намерения в региона, отколкото бяха по времето на Обама. Това е наистина съществена промяна в Съединените щати. Демократите са вражески настроени срещу Русия, най-вече заради руските опити за намеса в американските избори. А и Байдън ще акцентира върху демокрацията и човешките права.

В този смисъл може би ще е склонен да заеме различна позиция спрямо Русия. Същевременно Европа няма да е основният фокус на администрацията на Байдън. Той може да следва политика спрямо Балканите, подобна на тази на Тръмп. Но това няма да е сред външнополитическите приоритети на Съединените щати.

И вторият сценарий - при който Тръмп печели втори мандат. Можем ли да очакваме засилване на напрежението вътре в НАТО?

Спокойно можем да се хванем на бас, че тази тенденция би продължила. Знаем за Тръмп, че той води много хаотична и импулсивна външна политика, възприема всички като икономически конкуренти. Личностният подход е на преден план, поддържа отношения с някои лидери, които не са одобрявани дори от собствената му администрация.

Изначалната позиция на Тръмп е, че институции като НАТО имат много малка стойност и Алиансът за него е средство предполагаеми съюзници да се възползват от Съединените щати. Тръмп няма да го е грижа въобще за напрежението в НАТО, дори може да се опита да го засили и да го използва в своя изгода. Отношенията с Турция ще останат много сложни. Предполагам, че ако спечели отново, ще се опита да задълбочи връзките с Русия, но всичко това ще е в битка със собствената му администрация и не е много лесно да се правят прогнози.

Доминиращият въпрос в американската външна политика е Китай, но дори тук има непредсказуем момент, ако Тръмп спечели. От една страна враждебната реторика срещу Пекин определя американската външна политика през последните 4 години - битката срещу Китай, срещу международните институции. Можем да очакваме това да продължи.

Но Тръмп ще търси възможност да сключи голяма търговска сделка с Китай и ако го постигне, може да се обърне на 180 градуса и да стане приятелски настроен към Пекин. Той ще си остане разрушителен, непредсказуем и дори още по-пренебрежителен към съюзите и нормите.

За европейците това би било доста тревожна перспектива - такъв свят би бил движен прекалено много от конфликти, в който европейските интереси и опасения се пренебрегват от Белия дом. С изключение може би на интересите на някои източноевропейски държави, чиято подкрепа Тръмп си е спечелил вече.

Кои са тенденциите, които видяхме с Тръмп, които ще останат и занапред в дългосрочен план?

Това, което Тръмп наложи, е голяма степен на разминаване и конкуриране в международните отношения. Той е като че ли глух за идеята, че международните институции могат да си сътрудничат ефективно.

Това всъщност не е само заради Тръмп. Тези процеси се случваха така или иначе - заради нарастващото влияние на Китай, но и на някои либерални държави. Сега светът е много по-плуралистичен и Тръмп само акцентира това, след като предприе по-националистичен, по-едностранен подход в американската външна политика.

Това ще е определяща характеристика на международната политика. Оттук нататък всичко ще има елемент на конкуренция. Непредсказуемостта на Съединените щати вече е фактор за всички. Не може да се върнем към времето, когато смятахме, че водят последователна политика. Така, че светът ще е по-хаотичен, по-променлив и по-многополюсен.

Интервюто с Антъни Дуоркин можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация