Нинова: Българското съгласие за членството на Македония в ЕС не може да се постигне за сметка на историята ни

"Изпълнителното бюро на НС на БСП обсъдихме подготовката за преговори между Република Северна Македония и ЕС и приехме следната позиция: Към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС. Европейското бъдеще на РСМ не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск".

Това написа лидерът на БСП Корнелия Нинова на фейсбук страницата си.

Изпълнителното бюро взе решение тази политическа позиция да бъде представена и защитавана от евродепутатите на БСП в европейските институции, допълва Нинова.

Ето и пълният текст на позицията:

БСП е подкрепяла последователно и принципно европейската перспектива на Република Северна Македония (РСМ), водена от осъзнатото разбиране, че това е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилността и просперитета на региона. В управление или в опозиция, БСП е търсила национално съгласие и политически консенсус по този въпрос.

През 2017 г. БСП приветства подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония, като изрази своите очаквания той да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете страни.
БСП подкрепи и декларацията на 44-тото Народно събрание от 10 октомври 2019 г., в която недвусмислено и категорично бяха посочени условията, въз основа на които България би дала зелена светлина за започването на предприсъединителните преговори на РСМ с Европейския съюз.
На фона на интензивните преговори между България и РСМ от последните дни, при посредничеството на Германия като председателстваща Съвета на ЕС, и стъпвайки на националния интерес и отчитайки обществените очаквания,

Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП:

- отчита липсата на прозрачност и отчетност от страна на българското правителство по отношение изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Днес, три години след неговото подписване, са налице редица открити въпроси и сериозни отклонения от постигнатите тогава двустранни договорености. За съжаление, тази оценка на изпълнението на Договора намери гласност и стана обществено достояние едва в последните месеци, в конктекстта на европейския дебат за разширяването на ЕС. Трябва да се отбележи, че благоприятната среда, създадена през лятото на 2017 г., не беше използвана пълноценно от българското правителство и с бездействието си то пропусна момента за решително културно, икономическо и политическо сближаване между двете страни;

- заявява, че намирането на трайно и устойчиво решение на спорните въпроси между България и Република Северна Македония въз основа на допълнителни правнообвързващи механизми, трябва да остане предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС. Допълва, че в духа на европейското единство, във времена на изключителни предизвикателства, разрешаването на ключовите двустранни проблеми трябва да предшества началото на предприсъединителните преговори и насрочването на първата Междуправителствена конференция;

- счита, че поддържането на добросъседските отношения и прилагането на подписаните двустранни договори с Гърция и България трябва да бъде потвърдено и в Преговорната рамка с ЕС като хоризонтален критерий за членство, който да бъде съблюдаван по време на целия преговорен процес;

- подчертава, че европейското бъдеще на РСМ не може да бъде постигнато за сметка на националното ни единство, българската история и компромиси с историческата истина. Това означава необратим отказ на официалните власти в Република Македония от политика на подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни формати;

- обръща внимание, че българската позиция следва да бъде категорична що се отнася до използването на официалното и пълно конституционно име Република Северна Македония като страна–кандидат. Неясно регламентирани отстъпки в тази посока биха могли в перспектива да поставят под въпрос териториалната цялост и националната сигурност на България;

- отбелязва, че предлаганият български компромис за признаването на днешната македонска идентичност и език следва да върви неотменимо заедно с признаването на техните български корени и генезис. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г;

- призовава за прекратяване на всякаква форма на „говор на омраза“ и антибългарска пропаганда, които отново бяха широко разгърнати в РСМ в последните месеци и задълбочиха атмосферата на недоверие;

- изразява надежда Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси да заседава регулярно и в конструктивен дух, с оглед постигане на взаимно приемливи и бързи резултати;

- изразява съжаление, че с блокиране изпълнението на Договора за добросъседство се възпрепятства работата на Съвместната междуправителствена комисия и развитието на пълноценни икономически отношения, в това число реализацията на важни за региона и България инфраструктурни проекти;

Предвид горепосоченото, подчертаваме, че към този момент не са налице условията за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС. Българското съгласие не може да бъде изтъргувано или дадено под външен натиск, а трябва да бъде обект на национален консенсус и обвързвано със солидни правни основания за устойчиво решение на чувствителните въпроси при защита интересите на българската държава и нейните граждани.

Водени от разбирането за необходимостта от координирана българска позиция, настояваме българското правителство в лицето на министър - председателя Бойко Борисов и външния министър Екатерина Захариева да представят българската позиция в Народното събрание преди заседанието на Съвет "Общи въпроси" на 10 ноември 2020 г.

Подобен ангажимент произхожда и от приетата през октомври 2019 г. декларация на българския парламент.

Прочети цялата публикация