Mediapool.bg | 09.11.2020 11:16:44 | 96

Италианската компания "Финкантиери" vs. Каракачанов. Кой лъже?


Дни преди правителството да подпише милиардният договор за покупката на два нови патрулни кораба с германската компания "Люрсен" (LURSSEN WERFT GmbH&Co.KG), сблъсъкът между загубилата италианска корабостроителницa "Финкантиери" (Fincantieri) и военното министерство ескалира.    Миналата седмица Министерският съвет одобри на закрито заседание проектодоговора, въпреки че според италианците в процедурата има груби нарушения. Военният министър Красимир Каракачанов от своя страна отговори на парламентарен въпрос по темата, в който обясни, че офертата на  "Финкантиери" не е била предпочетена, тъй като не влиза във финансовата рамка на проекта от близо 1 млрд. лева.    Каракачанов представя публично известна хронология на проекта, като в нея твърди, че преговорите с германската фирма са проведени от 23 септември до 7 октомври.     Италианската компания обаче отново потвърди позицията си, че процедурата е компрометирана и повдигна серия въпроси, като настоява те да бъдат проверени от парламентарна комисия.    Цялата картина около сделката се допълва и от твърденията на Каракачанов, че определени среди се опитват да провалят проекта. Той обаче не е конкретизирал кои са тези среди.   Така това е поредната голяма военна сделка около която се заформя сериозен скандал. Плановете на министерството са в рамките на тази седмица договорът с "Люрсен" да бъде подписан.    Цената   Пълномощникът  на компанията адв. Методи Методиев посочва в своя позиция до медиите, че Каракачанов е пропуснал да потвърди, че офертата на компанията е оценена с най-висок брой точки по всички критерии: технически, показател, индустриално сътрудничество, цена.    Военният министър посочва обаче, че дори след актуализиране на италианската оферта те не е влизала в бюджетните рамки на проекта.   Кога са проведени преговорите?    Въпросът кога са проведени преговорите е важен, тъй като италианците оспорват процедурата неуспешно пред Върховния административен съд (ВАС). Съдът е отказал да гледа делото, тъй като е свързано с решение на МС, което е в пряка връзка с националната сигурност и не подлежи на съдебен контрол.   Военният министър обаче няма право да води преговори до приключване на съдебното дело на 28 август 2020 година.    Сега адв. Методи Методиев оспорва твърдението на Каракачанов, че преговорите са започнали чак на 23 септември, като прилага в доказателство негови медийни изявления. Действително Каракачанов е цитиран от много медии, че преговорите започват на 15 юни.    Подизпълнителят    "Финкантиери" повдига и въпросът допустимо ли е участник в процедурата после да става подизпълнител на спечелил друг участник.   Към поръчката интерес имаше и българската компания "Делфин", която първоначално се смяташе за фаворит. В крайна сметка обаче тя не подаде оферта.    Сега се очаква, че българската компания ще е подизпълнител на "Люрсен".    Без реакция     Италианската компания твърди, че германската й конкурентна фирма е "извършила груби нарушения" на правилата по процедурата, но не могат да ги посочат конкретно , защото представляват "военна конфиденциална информация".    "Фикантиери" твърди, че за тях е информирала премиера, военния министър и ВАС, но всички са игнорирали жалбите им.   В крайна сметка от компанията са подали и сигнал до Народното събрание и се надяват казусът да бъде проверен от временна парламентарна комисия.    Как се стигна до тук?   Проектът се готви от много години, като мина през различни етапи.   Първоначално за фаворит в проекта за новите кораби се смяташе именно българската компания "МТГ – Делфин", но тя изненадващо се отказа да участва самостоятелно в проекта и не подаде оферта.   Така официални оферти подадоха само "Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG" и италианската "Fincantieri".   "Делфин" бе на крачка от договора в предишното издание на конкурса преди три години, но в последния момент се отказа.   От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта.   Първоначално той бе за 820 млн. лева, но без ДДС. Сега данъкът вече е включен в общия бюджет.

Прочети цялата публикация