МВФ: България да се готви за ръст на лошите кредити

В България се очаква по-сериозен ръст на лошите кредити в идните месеци заради изтичането на мораториума върху плащанията. Банките и БНБ трябва да са подготвени за процеса и, ако се наложи, временно да работят под законовите изисквания за капиталовите буфери. Това е една от основните констатации на редовната мисия на Международния валутен фонд в България. Тази година институцията, ръководена от Кристалина Георгиева, проведе мисията си онлайн. Банковата ваканция за граждани и фирми, пострадали от пандемията, бе обявена у нас през април. На клиентите бе позволено да ползват максимум 6-месечна отсрочка по вноските си. За много граждани и фирми тя изтича около Нова година, а за последните, възползвали се от мораториума – до 31 март 2021. БНБ обяви, че са отсрочени кредити за общо 9 млрд. лв., което е около 15% от отпуснаните от кредитните институции заеми. За тях през 6-месечния период на мораториума банките не се налагаше да правят обезщенки и да заделят резерви за отсрочените заеми, защото те се водеха редовни. Ако обаче плащанията по част от тях не бъдат подновени, лошите заеми ще се появят в балансите. Отделно, много граждани и фирми не успяха да се възползват от банковата ваканция, защото не отговаряха на условията, макар да изпитват затруднения. Все още няма публични официални прогнози за влошаването на балансите на банките. МВФ припомня, че нивото на лошите кредити в България беше над средното за ЕС дори преди кризата. Въпреки това българските банки влязоха сравнително подготвени заради по-високите регулаторни изисквания у нас. "Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията. Надзорните органи следвада гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, следва да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити", изтъква МВФ. [div class='right_orange']ЕП: Ипотечните кредити в България са пълни с неравноправни клаузи Системата за ипотечни кредити в България е непрозрачна и много сложна. Откриват се много проблеми при договарянето на заемите, както и след това при събирането на дълговете. Това става ясно от доклада на делегатите на Комисията по петиции на Европейския парламент, който бе обсъден днес в Страсбург. През февруари жалби и сигнали на граждани и фирми във връзка с неправомерни клаузи в договори за банкови кредити доведоха в България Комисията по петициите, която се оплака, че около 90% от времето на делегацията (от 24 до 26 февруари) е било ангажирано именно с такива казуси, припомня Investor.bg. Според доклада в България липсват гаранции за пълна защита на потребителите при събирането на дълговете, а някои частни банки имат "подвеждащо поведение" и не информират за потенциални рискове и подвеждащи клаузи в договорите своите клиенти. Посещението на делегацията на ЕП през февруари в БНБ е било "незадоволително". Според евродепутата от Зелените/Европейски свободен Алианс Татяна Жданока, цитирана от Investor.bg, не е била усетена воля от централната банка сегашната ситуация да се коригира. Делегатите са категорични, че трябва да се осигури механизъм, с който банките да бъдат санкционирани, ако използват несправедливи клаузи в договорите и нарушават правата на потребителите.[class='right_orange' div] Той препоръчва на БНБ "в случай на по-сериозен спад от очакваното, който оказва натиск върху капиталовите позиции на банките, надзорните органи биха могли да намалят съществуващите антициклични капиталови буфери и/или да разрешат на банките временно да функционират с капиталови буфери под изискванията". МВФ до голяма степен подкрепя политиката на по-високи разходи на правителството. "Фискалните политики трябва да останат стимулиращи и през 2021 г. Проектът на бюджет за 2021 г. надгражда повечето антипандемични мерки и въвежда нови фискални инициативи, които ще подкрепят икономическата активност. Бюджетният дефицит е планиран да достигне съответно 4.4 и 3.9% от БВП през 2020 г. и 2021 г., като включва сходно ниво на дискреционни антипандемични мерки (около 2.5% от БВП през всяка година). Ние оценяваме стабилната фискална подкрепа като цяло и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица) през 2021 г. Постоянното увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще осигури допълнителен стимул за търсене, който, към настоящия момент, би помогнал за справянето с кризата", посочва МВФ. Фондът обаче подчертава, че след отминаването на кризата правителството веднага трябва да обърне политиката в посока свиване на разходите и подобряване на събираемостта на данъците. Голям стимул обаче се очаква от програмата за възстановяване на Европа – "ЕС: Следващо поколение". Според фонда България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми. "Страната разполага с фискалните възможности за това", подчертава МВФ. Единствената по-съществена препоръка на МВФ е социалните и икономическите мерки на правителството да станат по-фокусирани и насочени към най-нуждаещите се социални групи.

Прочети цялата публикация