Размисли за промени

Коментар на читателя на ФАКТИ Филип Боев

Читателю, спомняш ли си през живота ти, политиците да не са казвали, че сега има криза, и за това трябва само да преминем през този период и ще настъпи такъв живот, само им дай-малко време? Дочака ли го?

Читателю, когато дойде лято има ли воден режим в града или селото ти? По времe на пандемията ти как спазваш висока лична хигиена? Когато завеят зимните ветрове, прекъсват ли се далекопроводите до мястото, където живееш? Децата ти как учат или ще учат дистанционно без електричество, без уж гарантираните от държавата ресурси? Какво изпитваш, като слушаш т. н. Капацитети, уверяващи, че дистанционното обучение е бъдещото образование? Бъдеще, недоказало се чрез проверката на времето. Как се пътува до твоето градче или селце, колко са празните къщи около твоята? Вярно, там където има добра инфраструктура има села и градчета, където се купуват имоти и тези места оживяват, но това е изключение. Защо тези изключения са малко?

Читателю, липсва ли ти информация за фините прахови частици във въздуха, който дишаш?

Защо се мълчи за връзката между мръсния въздух, човешката дихателна система и сегашната пандемия? Рядко се говори за стария автомобилен парк и вредите върху околната среда, но нищо не се прави. Спомняш ли си, че отдавна се говореше, транзитните ТИР-ове да преминават през страната на ЖП вагони, от което би имало поне двоен ефект? Спомняш ли да е имало ден без катастрофирал ТИР?

Забелязал ли си,че се говори как е в Европа, но винаги се премълчава за пропорционална данъчна система в същата Европа?

Мислил ли си, че християнството стъпва само върху Десет Божи Заповеди, а сега правната система е толкова сложна, че не работи или, ако работи то е бавно, следователно неефективно?

Читателю, не чакай някой политик, политолог, социолог или анализатор да промени живота ти. Хора, чиито заплати не зависят от резултатите на труда им, не могат да направят това.

Мисли, например, защо в Австрия, Германия, Швейцария и Скандинавските страни се ценят специалистите и със средно образование? Погледни носителите на Нобелови награди за икономика и прецени каква практическа полза има от тях. Преобладават ли англосаксонци?Докато за точните науки не е така? Напълнихме се с икономисти и юристи и в резултат нито икономика имаме, нито сме правова държава, имаме продавач-консултанти с висше образование, но те удовлетворени ли са, щастливи ли са тези хора? Впрочем, думата щастие не се използва от политиците. Колко икономически специалности се изучават в Япония? Какъв живот искаш - англо-саксонски или скандинавски?

Прави ли ти впечатление, че нашите политици странят от страните от Вишеградската група - страни със съпоставим брой население? Кога ще достигнем техния стандарт на живот? Често говорят за Германия, Франция, Англия и САЩ, несъпоставими, дори само по това, че някои от тях са били колониални.

Идва време за избор.

Читателю, мисли, избирай и гласувай. Но преди да гласуваш, прецени кандидата - как е живял досега и какво би правил отново с живота си след приключване на политическата му кариера.

С политическата кариера се поемат повече задължения и доброволно се отказват привилегии.

Сегашната криза предизвика мисли за необходимост от промени в управлението на държавата в много посоки.

Предлагам на вниманието ви следните идеи:

1. Избирателна система-мажоритарна. В древна Атина и по-късно в Генуа, Флоренция, Венеция, не е имало партии, но в онези времена е имало много гении в различни области на знанието. Начело са стояли просветени и можещи хора, оставили следи в историята, и мъдреци. Тогавашните политици са рискували главите си и са загивали или ранявани. Сега какво рискуват политиците-политическа отговорност-какво е това? В най-лошия случай да бъдеш посланик в Африка, а не в Париж.

Нека всеки, който има образование, доказан опит от поне 10 години стаж по специалност /Какво значи да бъдещ най-младият депутат в Народното събрание?/ и резултат, щом прецени, че може да събере подкрепа, да участва като кандидат за народен представител. В парламента от всеки избирателен район ще влязат само тези, които се класират първи в листата.

Във всяко населено място има обществено мнение, кой съдия колко е справедлив, колко обжалвания на негови присъди са потвърдени от висшестоящи инстанции, същото важи и за адвокати и прокурори. От избирателите ще зависи дали ще влизат юристи с диплома или опитни юристи с практика. Спомнете си юристите от кабинетите на Борисов.

Знае се при кой работодател, ръководител или специалист има текучество, къде има замърсяване на околната среда, кой плаща заплати под масата.

Знае се кой лекар е добър, кой учител е способен и т.н.

Ако кандидатът е членувал в политическа партия последните 10 години, ще бъде длъжен да го декларира.

Дилемата пред всеки кандидат да бъде дали да бъде успял кандидат или неуспял, и това ще е първото препятствие пред наплива на кандидати.

2. Мандатът на депутатите да е две години. Това е срок, достатъчен, за да се разбере кой колко може. Ще може да се кандидатства само още веднъж. Така работата като политик ще бъде въпрос на чест, а не професия. Всеки депутат иска или не ще трябва да се върне в обикновения живот и да живее и да работи по законите, които е гласувал. Някой спомня ли си какво направи в политиката Г. Пирински и други дългогодишни политици?

3. Така ще може и в съответните комисии в парламента да влизат, примерно 50% хора от съответното съсловие, а другите да бъдат от други сфери на дейност, за да има баланс между професионалното и общозначимото. След приключване на мандата бившите депутати ще работят съобразно тези закони? Това може да бъде добър начин добре да се обмислят законите, които се предлагат.

В реалния живот, ако една шивачка зашие накриво копчетата, когато си коригира грешката, никой не ѝ плаща, а при депутатите не е така. Поправка след поправка и всяка поправка в закон се представя като победа на демокрацията.

4. Министри да се избират само от състава на Народното събрание, а на тяхно място ще влязат следващите в листата. Така по-трудно ще се формират коалиции.

5. Президентът да се избира както досега - мажоритарно. Той да бъде начело на Министерския Съвет. Така той ще работи с истински представители на народа, а не послушници. Отпада длъжността Министър-председател. Президентът ще има право да избира министри само от влезлите в Парламента. Така се получава баланс между народния вот и отговорността на Президента.

Помислете, досега кой Министър-председател след приключване на мандата си се е върнал към предишната си професия? Спомням си само Димитър Попов, който се появи в публичното пространство начело на избирателна комисия, беше начело на Кабинет и след това отново беше адвокат. Единствен достоен пример.

Гражданско общество не може да съществува без професионални организации, но какви са те сега? Имаме синдикати на полицаите, но не чухме тяхна реакция за полицай, който е с бокс при изпълнение на професионалните си задължения. /Извинявам се за думата професионални задължения, но случаят е точно такъв/. С това синдикатите как повишават престижа на полицията, ако това им е работа, или се интересуват само от привилегии и заплати?

Имаме лекарски съюзи, пациентски организации, но не чухме никакво възражение да преговарят с министър на здравеопазването-абсолютно неподготвен за тази длъжност, и то по време на пандемия.

Имаме синдикати, които само се снимат с управляващите, да се чуди човек кой им плаща и защо?

А сега, докога така? Мисли. Действай. Колкото повече наближава датата на изборите, толкова повече ще бъдеш сплашван от този новопоявил се външен враг – Пандемията, а калпавите политици много харесват външните врагове, върху които могат да прехвърлят цялата си неспособност и безхаберие.

Когато човек мисли по един и същ начин, той действа по един и същ начин, има едни и същи проблеми и получава едни и същи резултати.

Ако искаш друг, по-добър живот – мисли, избирай и гласувай, но по друг начин!

Поздрави.

Прочети цялата публикация