Над половината българи: Медиите и институциите всяват паника за Covid-19

Според 76.5% от българите здравната система е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това показва бърз телефонен сондаж за коронавируса на "Галъп Интернешънъл", проведен между 12 и 15 ноември сред 810 души. 76.2% споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда – няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3%. В същото време 76.9% намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62.5% и днес виждат вината за паниката основно у институциите. "В крайна сметка, оказва се, че тревогата и укорът към властите у нас са сериозни и те явно се дължат на усещането за хаотичност. В същото време обаче българите ясно виждат и опасността от преекспониране на проблемите", посочват от "Галъп". Оценките за справяне В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходния сондаж – общо 44.4% са напълно съгласни (15.5%) или по-скоро съгласни (26.9%), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. Общо 54% са по-скоро несъгласни (29.5%) или напълно несъгласни (24.5%). "Оценката, разбира се, е чувствително по-ниска от началото на мерките през март – когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхове. И сега обаче явно обществото е склонно донякъде да отделя темите "политика" и "коронавирус" и оценките за правителството по темата с коронавируса са балансирани, за разлика от негативните политически оценки. Разбира се, политическо влияние има и в оценката за коронавирусните мерки, но поне засега по този критерий крайности не личат, макар и обществото да остава поделено на две сходни части в мнението си", уточняват от "Галъп". 53.8% се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни. На обратното мнение са 37.5%. В началото на пандемията това убеждение достигаше почти до единодушие, но фактът, че дори и сега се споделя в мнозинство е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат. Това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки. По шестобална скала, оценките за различните институции в коронакризата са около "добър", като закономерно те са по-високи при медицинските власти и по-ниски – при администрацията. Както често става, персоналните оценки са по-добри от оценките на институциите, затова и малко повече са онези, които смятат, че Борисов ще се справи с кризата – близо половината запитани смятат така. Близо 40% обаче са на другото мнение. Тук вероятно роля играе и обществената надежда самият ни народ да се справи добре – която няма къде другаде да се проектира, освен върху текущия управленски връх. Страховете за здравето 23.8% от анкетираните избират опцията "Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали". 53.2% избират по-спокойното твърдение: "Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип". 21.1% приемат най-спокойното или дори пренебрежително: "Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника". По традиция надделява умерено тревожната реакция. Преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си. Сега личи малък ръст на тревогата: пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте. Дали ще има задълбочаване на тревогата, евентуално ще покажат следващи вълни на сондаж. Страховете за доходите "Вече загубих работата си вследствие на кризата" казват 6.9%, а други 4.3% намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18.6%, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15.6% очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа. При 45.1% пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Има и 7.4%, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле, на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта, например.  

Прочети цялата публикация