Питането до КС за главния прокурор като опит да се излъже Брюксел

Може ли Брюксел да има доверие на българското правителство, което през годините си е спечелило заслужената слава на рецидивист, извършил множество покушения срещу утвърждаването на върховенството на закона? Очевидно не. Властите в София става все по-софистицирани в усилията си да замажат очите на международните си партньори и да предпазят прокуратурата в настоящия й вид. Последната институция, която бе въвлечена в сложната схема, бе Конституционният съд. Проучването на Mediapool имаше за цел да намери отговор на въпроса дали наистина всеки компетентен прокурор е достатъчно независим, за да разследва своя най-голям началник – главния прокурор. Очакваният отговор е: Не. През юли Конституционният съд очаквано обяви, че всеки компетентен прокурор може да разследва своя най-голям началник. Главният прокурор не може да се меси в разследванията срещу себе си, каза КС. Това е така, но той може да се меси във всичко друго, включително в кариерното развитие на прокурора, който го разследва. Въпросът до КС бе отправен от Министерския съвет, който попита дали главният прокурор може да бъде съдия сам на себе си. В края на септември Европейската комисия показа на България, че решението на КС не се приема за решение на проблема с недосегаемият и безотчетен главен прокурор. Не само това, ами това вече се приема в Брюксел като централен проблем за съдебната реформа в страната. Месец по-късно правителството одобри поредния си план за действие след доклад на комисията. В него присъства ангажимент да се реши въпроса, който за първи път бе поставен пред страната през 2009 година с присъдата по делото „Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека.  Няма доверие Не може да има съмнения, че Европейската комисия няма доверие в това българско правителство. То нито има време, нито има подкрепа, нито има желание да свърши работа. През 14-те години на европейско членство единственият голям проблем, решен от българските власти заради критиките в доклада на ЕК, бе затварянето на безмитните магазини от правителството на тройната коалиция.   Питането до КС и полученият отговор не решават проблема с делото "Колеви срещу България", защото самият въпрос не бе зададен правилно. Правителството в случая попита съда, за да получи очакван отговор и да отхвърли отговорността от себе си. Главният прокурор наистина не може да бъде съдия сам на себе си. Въпросът е как това се гарантира наистина. Правителството предлага шефът на инспектората към Върховната касационна прокуратура да бъде този смелчага, на когото ще бъде възложено да разследва Главния. Проблемът е, че никой в прокуратурата не може едновременно да се държи като прокурор и магистрат, който е поставен системата. Дори единствената му работа е да обвини главния прокурор. Извън конкретната задача да съди големия началник,  този независим прокурор остава в рамките на правомощията на главния прокурор. Той ще носи дисциплинарна отговорност, може да бъде командирован, да бъде понижаван при необходимост, а част от актовете му да бъдат отменяни. Решението на КС не решава проблема Делото пред Конституционния съд не решава въпроса с главния прокурор, коментират пред Mediapool конституционалисти. То единствено казва азбучна истина от римско време, че никой не може да бъде съдия на себе си. По принцип всеки прокурор би трябвало да бъде независим при извършването на своята работа. Ако се почувства зависим или заинтересован, той трябва да се отведе. Това важи и за съдиите. По конкретното дело срещу главния прокурор, тази формулировка работи. Но ако излезем извън това дело, ще видим този прокурор не може да остане независим и капсулиран, нито разследващите органи, които ще работят под неговото ръководство. Кой да разследва главния прокурор Успех може да има само орган, който е поставен извън прокуратурата. Вариантите са множество. Най-популярен е румънският модел, но има и други възможности, включително да бъде замесен Конституционния съд, както е при процедурата с отстраняването на президента. Но доколкото става дума за разследване на магистрат, който има единствено функционален имунитет, той най-елегантно изглежда решението с избор на разследващия състав от трима наказателни съдии, които да повдигат и поддържат обвинение срещу главния прокурор. При всички положения създаването на независим орган за разследва не може да мине без промяна в конституцията, защото в момента прокуратурата има монопол върху наказателната репресия. Каквото и да се измисли, най-важното е разследващите магистрати да успеят да убеди обществото, че са наистина независими, което би било невъзможно, ако са прокурори. Дори да се изберат най-чистите морално и най-подготвените професионално хора. В момента българското правителство не предлага реформа, а защита на статуквото. Поради това няма как да се очаква положително позиция от Венецианската комисия и сваляне на мониторинга от Съвета на Европа и Европейската комисия. Правителството на Борисов имаше възможност да използва Конституционния съд, за да придвижи реформата напред. Въпросът към КС трябваше да бъде дали ще противоречи на конституцията, ако орган извън прокуратурата получи компетентност да разследва главния прокурор. Вместо това правителството избра да ритне в празното пространство, колкото да се отчете, че нещо се прави. Така вече не може да излъже нито Брюксел, нито Страсбург.

Прочети цялата публикация