За Македония и доброто възпитание

Коментар на Георги Даскалов Преди време трябваше да плащам нещо – не помня ток ли, телефони ли – и вървя към един такъв офис. Стигнах до вратата и след мен се задава жена. Нито много млада, нито много хубава. Жена. Защото така се прави, отворих вратата и ѝ дадох път, да влезе. Доброто възпитание.

Жената влезе, без да каже благодаря и – директно на гишето. Не стига това, ами нещо не ѝ беше съвсем наред, може би беше имала кавга в къщи, може би имаше други ядове, но спретна и един скандал на касиерката – не ти е работа.

Изяде ми половин час. Заради едното добро възпитание. Така и с братята македонци.

Признахме им първи в света държавата. Взеха български паспорти, с които работят в цяла Европа като по Титово време. Дадохме им танкове, помогнахме навремето на Борче Трайковски и Любчо Георгиевски в опита им поне малко да откъснат Македония от белградската люлка и да намерят мир с албанците (Арбен Джафери редовно идваше в България, светла му памет и беше искрен приятел).

В по-ново време безусловно ги подкрепихме за НАТО (не че там нещо зависеше от нас, но все пак) и помагахме да се разберат с гърците за името. Отворихме им вратата.

А те се пререждат и вдигат скандали. А учените хора викат – ау, това, което прави България, е неконструктивно. Излагаме се пред чужденците.

Както писах и по-рано, за мен нещата са прости. Една трета от България, ако не и повече, има македонски корени. Стотици хиляди българи са положили кости, за да бъде тази страна свободна.

Поради това българската политика е такава каквато е. Имаме ограничени възможности да влияем върху глобалната политика.

Важното е да не забравяме какво сме. Да имаме характер. А доброто възпитание е за хора, които също се придържат към него.

Прочети цялата публикация