Иран прие закон за увеличаване на производството на обогатен уран. Спира и проверките на ООН

Иран прие нов закон, с който ще увеличи производството си на обогатен уран и спира да допуска проверки на ООН на ядрените си площадки, предаде Би Би Си. 

Според новите текстове Техеран ще произвежда обогатен уран до 20%, което е доста над 3,67%, договорени по Ядреното споразумение от 2015 г.  Това голямо количество ще може да се обогатява, ако международните санкции срещу страната не бъдат вдигнати до два месеца. 

Този нов закон идва дни след убийството на високопоставения ядрен учен Мохсен Фахризаде. В град Абсард, източно от столицата Техеран, е атакувана кола, в която се е намирал Фахризаде. Очевидци разказват, че са чули звук от експлозия, а после - автоматична стрелба. Фахризаде е тежко ранен, лекарите не са успели да го реанимират.

Формално Фахризаде заемаше поста началник на отдела за изследвания и иновации в иранското министерство на отбраната, но в чужбина е смятан за водеща фигура в ядрената програма на Иран.

Ядрено споразумение и санкции

След повече от десетилетия спор през 2015 г. Иран и страните от групата 5+1 - САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия постигнаха във Виена историческо споразумение по ядрената програма на Техеран. 

Със споразумението търговските и финансовите санкции, наложени на Иран от САЩ, ЕС и ООН бяха вдигнати, а в замяна Техеран се съгласи за дългосрочни ограничения върху ядрената си програма, която Западът подозираше, че е насочена към създаването на атомна бомба.

Повече от две трети от съществуващия капацитет за обогатяване на уран трябва да бъдат изведени от експлоатация. Броят на инсталираните центрофуги да спадне от 19 000 до около 6000. Уранът може да бъде обогатен само до 3,67%, като една атомна бомба изисква до 90% обогатен уран.

Със споразумението Иран даде достъп на ООН до всички подозрителни ядрени обекти в страната. САЩ, ЕС и ООН си запазиха правото за бързото връщане на санкциите при необходимост.

Уранът се обогатяваше в съществуващите заводи Натанс и Фордо. 

Споразумението бе важна политическа победа за президентите на САЩ и Иран Барак Обама и Хасан Рохани. И двамата лидери обаче са изправени в страните си пред скептицизъм от страна на влиятелни поддръжници на по-твърдата политика. 

Очаквано Израел реагира остро на новината и премиерът Бенямин Нетаняху каза, че споразумението е "историческа грешка" и се зарече да направи всичко, което може, за да възпре ядрените амбиции на Иран.

Година след Ядреното споразумение изданието "Уолстрийт джърнъл" писа, че администрацията на Барак Обама тайно е организирала изпращането в Иран на 400 млн. долара в брой, което съвпаднало с освобождаването през януари на 4-ма американци, задържани в Техеран. Изданието се позовава на американски и европейски официални представители, както и на служители на Конгреса на САЩ, които впоследствие били информирани за трансфера.

Предполага се, че парите са транспортирани в дървени сандъци и били в евро, швейцарски франкове и друга валута, изтеглени от централните банки на Холандия и Швейцария. Сумата била първи транш от общо 1.7 млрд. долара, които американската администрация се ангажира да изплати на Техеран, за да разреши дългогодишния спор за провалена оръжейна сделка, сключена непосредствено преди свалянето на шаха Мохамед Реза Пахлави през 1979 г. Спорът бе в съда в Хага и приключи със споразумението, постигнато успоредно с прилагането на историческата ядрена сделка между Иран и Запада.

На 16 януари 2016 г. САЩ обявиха за постигната договорка с Иран за размяна на затворници с двойно гражданство. Иранските власти освободиха журналиста Джейсън Резаян, военнослужещия Амир Хекмати, проповедника Саид Абедини и Носратула Хосрауи-Родсари и още един студент от САЩ, задържан преди няколко месеца, който не беше част от сделката. От своя страна Вашингтон пусна на свобода седем иранци, шестима от които са с двойно гражданство.

"Сключихме ядрена сделка, затворниците са освободени, време е да решим и този спор", заяви Барак Обама в Белия дом на 17 януари, когато обяви за споразумението за оръжейната сделка. Той обаче не спомена нищо за изплащането на транша от 400 млн. долара, припомня "Уолстрийт джърнъл".

Високопоставени американски представители отрекоха да има връзка между транша и освобождаването на затворниците. Те обясниха, че става дума за чисто съвпадение. Сенатор Том Котън, републиканец от Арканзас и яростен противник на ядреното споразумение с Иран, обвини президента Барак Обама, че е платил "1.7 млрд. долара откуп на аятоласите за американски заложници".

При освобождаването на американците държавният секретар Джон Кери похвали дипломатическия пробив и подчерта значението на "отношенията и дипломатическите канали, отключени по време на ядрените преговори".

Две години, след като Обама слезе от власт и Доналд Тръмп пое управлението на САЩ нещата със Ядреното споразумение се промениха. През 2018 г. Тръмп обяви, че страната му се отказа от сделката и я определи като "най-лошата, сключвана някога". Американският президент обясни, че има категорични доказателства, че обещанията на Иран за намаляване на производството на обогатен уран са пълна лъжа. 

След оттеглянето на САЩ от сделката, Тръмп наложи нови строги санкции срещу Иран. 

В средата на 2019 г. Техеран заяви, че ще спре да се придържа към повечето неща от споразумението, подписано 2015 г. Страната обяви, че започва обогатяване на уран над нормата. Иран обвини Германия, Великобритания и Франция, че са почнали процедура по сделката само, за да избегнат санкции от САЩ. 

През септември 2020 г., дни преди изборите в САЩ, американските власти обявиха нови санкции срещу Иран. Тогава те заявиха, че редица ограничения, свързани с обогатяването на уран, отново са в сила. Джо Байдън обаче изрази готовност да поднови преговорите по споразумението.

Прочети цялата публикация