На чаша вино с Милко Божков....

„На чаша вино с Милко Божков" се нарича документалният филм за художника с режисьор Атанас Киряков. Филмът е заснет в ателието на Милко Божков, а размислите на художника за изкуството и живота започват със спомени от детството, родната къща и професионалния път. Оператор е Димитър Митов, а музиката е на Веселин Веселинов /Еко/. С Милко Божков ни среща Светлана Вълкова, а филмът може да бъде видян безплатно в youtube.

Кога и къде снимахте филма?

Снимахме филма в началото на юни месец в село Стамболово. Тази идея на Атанас Киряков е от една моя изложба преди 7-8 години.

Започвате от къщата на село, където си се изолирал от много време. Какъв е духът на тази къща, в която живееш?

Това е духът на хората, които са живели преди мен, които са я направили. Това са прадядо ми и дядо ми по майчина линия. И може би някакво духче се е привнесло и от мен през последните 20 години.

Намерил си доста стари снимки видяхме във филма.

Стари снимки намерих много в къщата. Рамкирах ги и направих една стена с историята на фамилията по майчина линия.

Разкажи ни за първия си творчески акт. Той в тази къща ли беше?

Това беше в село Ресен на 8 ноември /по стар стил - Димитровден/. Аз гледам и сега моите внуци като малки какво правят. Дай им нещо и веднага започват да драскат по стената. Но изглежда шамарите, които ядох не са били стресиращи за мен, защото към 4-5 клас много обичах да рисувам. И за мое щастие, за което съм благодарен до живот на баща ми и майка ми, че ме заведоха в Търново при професионален художник - Бай Борис Попов. Започнах да взимам уроци, после гимназия, академия и т.н...

А помниш ли какво рисува на тази стена тогава?

Помня, че драсках и ми беше любопитно. Имаше едни чешки моливи, които от едната страна бяха сини, а от другата червени и като ги топнеш във вода се разтваряха. Бях като един завършен абстракционист. Спомням си стената много добре, под прозореца, защото явно не съм бил много голям на ръст. Какво съм рисувал точно не помня и го няма документирано в историята.

Във филма разсъждаваш за стила на рисуване, за това че не обичаш да рисуваш по един и същи начин.

Стилът е в самия човек, в това как живееш, как общуваш с близките си. Рисуването е част от това нещо. Аз не си поставям някаква граница. Например до края на тази година ще рисувам така, а после по друг начин. То трябва да дойде отвътре и да бъде естествено.

А как се познава некадърното рисуване?

Това е все едно да разпознаваш марковата дреха от фалшивата. То е имитативно. В нашето време почвата е много благодатна за такъв тип шмекери. Аз правя разлика между тези, които не можеш да кажеш, че са жестоки художници. Но има други, които са художници-паразити и за съжаление много от галериите участват в тази пошлост. То затова разцъфтява, защото много хора не знаят. Знанието е голяма работа във всяка област. Неграмотността във всяко нещо е жестока работа. Нямаш чувство да се съизмериш.

Като говорим за времена и епохи. Би ли искал да си живял в Ренесанса?

О, да. Даже съжалявах защо не съм живял по онова време. Но човек е силен, когато живее в своето време и намери мястото си в него. Може би и по време на Ренесанса са си казвали „защо не съм живял по времето на Римската империя”. Ние днес не можем да видим реалния живот тогава, а само останки.

Имаше един филм на Уди Алън, където този въпрос се коментираше

„Полунощ в Париж”, да, той много добре го е усетил. Това е един от любимите ми негови филми.

Защо е важен за теб периодът "Варна" и „Вулкан” най-вече?

Защото се запознах с големи художници, които ми станаха и големи приятели. Тази атмосфера, на това място ни направи художници. Това е периодът, който ни направи, но не можеше да продължава вечно. Имаше нещо полунощно парижко в него.

Страхуваш ли се, че ще дойде време, в което не можеш да рисуваш?

Не ми е минавало през ум това. Но това може да стане само ако имам физическа немощ, но гледам да не го мисля това.

Аз имах предвид музата за рисуване ако изчезне

Музата е в работата.

Как протича един твой ден?

През лятото ставам, правя си чай, отскубя някоя тревичка, отивам в ателието. През зимата пак пия чай, паля печката в ателието, хапвам нещо, пия една чаша червен вино. След това е време за лека отмора като римски патриции. И след обяд живописвам, но докато е светло. Вечер съм на една салатка, по някоя ракийка, книжка и това ... Музика се чува непрекъснато. Това ми е ежедневието ....

Работиш ли нещо конкретно за изложба в момента?

Не съм довършил книгата с Борис Христов. Книгата е готова на две трети. Това е серия картини в различни формати. Изложбата ще бъде догодина по това време. Има какво да се прави. Аз много харесвам, дори обожавам творчеството на Борис Христов и миналата година той ми изпрати текстове. Аз ги прочетох и без да мисля какво ще рисувам. Опитвах се само да попия текстовете. Това беше голям подарък. Той е събирал камъни в района на село Лещен, направил е и снимки и аз работя по тях т.е използвам камъка под формата на фотография и ги допълвам с текстовете му като се опитвам да ги превърна в живопис.

Имаш ли любимо стихотворение на Борис Христов?

Аз помня първото, по което през 1983-84 година във Варна направих една работа – рисунка с платове, хартия. Това беше за Мария. Ние се запознахме горе-долу по онова време. Анри Кулев ни запозна.

Да приключим все пак с виното. Заглавието на филма беше избрано така. Знам, че си ценител. Червено или бяло?

Червено, разбира се. Ако ме питаш младо или старо, бих казал старо, но до снощи. Снощи си говорихме с Борето, защото един приятел ми донесе негово домашно вино. А той е голям любител и познавач на червеното вино. Той ми разказа за някакъв собственик на шато във Франция, който разказва, че в младото вино е истината. И това, което каза Борето е, че старото вино е като старица. Докато имаш младо вино, трябва да се пие младо вино. Но аз обичам хубавите стари вина. Е, как да не харесваш София Лорен дори и на тези години. Има класа.

Прочети цялата публикация