Новият Закон за хазарта вече е факт: каква е равносметката?

Независимо от бурните обсъждания, в които се сблъскаха крайни мнения, новите разпоредби в Закона за хазарта са вече част от действащото българско законодателство. Обнародването на промените в Държавен вестник бе извършено на 4 август тази година.

До предложението за изменение на Закона за хазарта се стигна след поредица от скандали, които дискредитираха Комисията по хазарта и демонстрираха неработещите механизми в сферата. Новите норми са насочени към преодоляване на досегашните проблеми и най-вече изграждане на бързи и прозрачни процедури при прилагане законовите разпоредби. Наред с това, с промените нормотворецът имаше за цел да синхронизира Закона с европейските стандарти за социална отговорност в този сектор. И това донякъде се увенча с успех според браншовите организации, чиито искания частично бяха зачетени при окончателното гласуване на промените.

Закон за хазарта, чл. 13а гласи: „Хазартни игри, организирани от държавата”

Какво следва да ни каже това? Една от основните промени, която предизвика широка дискусия в бранша, бе налагането на монопол при лотарийните игри от държавно предприятие “Български спортен тотализатор”. Издадените до момента на приемане на новите разпоредби лицензи за лотарийни игри се прекратиха и съответните удостоверения за издаден лиценз бяха обезсилени. Изключение от обхвата на наложеното ограничение правят томболата, бингото, кеното и другите разновидности на тези хазартни игри. За останалите популярни казино игри като ротативки, покер, блекджек, рулетка и т.н. не важат тези рестрикции и те продължават да могат да бъдат предоставяне от частни дружества и организации, които притежават валиден лиценз. Към настоящия момент в България частните фирми с валиден лиценз за организиране на хазартни игри и спортни залози са точно 6, а именно: Efbet, Winbet, Palms Bet, Bet365, Bwin и PokerStars. И разбира се държания „Български спортен тотализатор“, който остава единствената опция за лотария и моментни скреч игри познати още като „талончета за търкане“.

В тази връзка Висшият адвокатски съвет отправи искане за разглеждане на промените в закона като противоконституционни, което беше отхвърлено от Конституционния съд единодушно с 11 гласа. Основен аргумент за образуване на делото беше накърняването на свободната стопанска инициатива при лотарийните игри и поставянето на организаторите на тези игри в неравностойно положение, в сравнение с другите търговци, чиято дейност е хазартна. КС прие, че “уредбата се отнася до обхвата на лицензионния режим за извършване на специфична търговска дейност, контролирана от държавата, а не до правата и свободите на гражданите.”

Държавната комисия по хазарта е вече в историята

Между двете четения се появи още едно сериозно изменение, а именно промяна на контролния орган в сферата на хазарта. Стана ясно, че Държавна комисия по хазарта вече няма да има. За тази цел още през лятото с постановление на МС се създаде ликвидационна комисия, която трябва да разреши въпросите, свързани със счетоводството, имуществото, архива на ДКХ и т.н. В нея функциите на председател изпълнява главният секретар на Министерството на финансите. Той ще утвърждава документите, на база на които чрез бюджета на НАП, за сметка на средствата по утвърдения бюджет на ДКХ за 2020 г., ще бъдат покрити разходите по текущата ликвидация. Закриването на Държавната комисия по хазарта доведе до значително увеличаване щатните бройки в Министерство на финансите (МФ) и Националната агенция за приходите (НАП). Така финансовото ведомство ще се сдобие с нови 18 служителя, а в приходната агенция на работа ще постъпят цели 34 човека. От изпълнителния директор на НАП ще зависи издаването, отказите, прекратяването и отнемането на лицензи за организиране на хазартни игри. За направените инвестиции и средствата ще следят данъчните.

Мнозина заети в бранша лица смятат, че закриването на ДКХ ще доведе до затруднения в администрирането на бизнеса. В подкрепа на това твърдение Българската гейминг асоциация отчете различията в отрасловата насоченост на НАП и досегашната ДКХ.

Какво още беше прието и какво не?

Съгласно новата ал. 2 на чл. 4 от Закона за хазарта, достъпът на ЕТ (едноличен търговец по смисъла на ТЗ) до лицензи за казина и игрални зали е ограничен, такъв имат само дружества с ограничена отговорност (ООД) и акционерни дружества (АД) с поименни акции. Според променения чл. 14 от нормативния акт, част от приходите, които се получават от дейността на БСТ след облагането им с данъци, според записаното от депутатите ще бъдат пренасочени за подпомагане на културната дейност в страната. Средства ще бъдат отделени и за спортната сфера.

Към организаторите на хазартни игри се постави изискване да предприемат мерки за “отговорно залагане”, като сложат предупредителни табели за евентуална зависимост към този тип развлечение и нужда от последваща терапия. Предвижда се създаване на регистър на уязвими лица като включените в него лица следва да не бъдат допускани до участие в хазартни игри.

След остра реакция от страна на потърпевшите, отпаднаха предложенията за завишени изисквания за капитал, инвестиции и еднократни такси за издаване и поддържане на лиценз за игрално казино и игрална зала. По мнение на специалисти, те биха създали сериозна опасност от свиване на дейността и тежки икономически последици като затваряне на обекти и закриване на работни позиции (особено в региони с висока безработица) за малките и средни играчи в бранша. Парламентарна подкрепа не получиха още и предложенията на Валери Симеонов за ограничаване локациите, на които да бъде достъпен хазартът.

Браншовите организации се надяват новият Закон за хазарта да постави началото на по-засилен диалог между тях и държавата и съвместна работа в името на създаване благоприятни условия за всички страни.

Прочети цялата публикация