БНР | 29.12.2020 16:24:21 | 232

Ваксини, история, страхове - как светът се е справял със заразните болести


„Ваксината срещу едра шарка – доброто, лошото и грозното”. Това е заглавието на една от множеството научни разработки за ефекта от ваксинацията при масови епидемии, каквато имаме и днес – пандемията от Covid-19. Различни учени и документалисти правят паралел между настоящата ситуация и опита от предишни години, когато масови кампании за ваксиниране са срещали сериозен обществен отпор. Мнозина гледат с нарастваща тревога към антиваксърското движение, заради което в Европа и Съединените щати спада процентът на имунизираните срещу различен вид болести, а това поставя под въпрос и т.нар. групов или стаден имунитет. Други – не без политически привкус, коментират, че нарастващият брой на мигрантите от държави в Африка и Близкия изток, където имунизационният календар не винаги се спазва стриктно, също допринасят за бъдещи или може би вече настоящи опасности. И все пак – кои са най-емблематичните примери за смъртоносни болести и били ли са овладени те чрез ваксина? 

Откритието на ваксината срещу едра шарка, известна и като вариола, датира от края на 18-ти век. То е направено от британския учен Едуард Дженър, считан за бащата на имунологията. Още тогава откритието на Дженър се сблъсква със скептицизъм.  

В Древен Китай се правят първите опити за формиране на имунитет. Там се събирали корички от обривите на болните, стривали се на прах и се втривали в носа или вдишвали. Подобна техника през вековете е използвана в Древна Индия, както и в други части на Азия, но опитът показва, че макар и при някои хора да сработва, починалите все още били много.

Едуард Дженър открива ваксината, след като пристига в графство Глостършир, където работи като селски лекар. Той забелязва, че преболедувалите шарка по кравите не се разболяват от едра шарка, а първият имунизиран срещу вариола е 8-годишният Джеймс Фипс. Лекарят надрасква леко ръката му и втрива секрет от гнойните мехурчета на доячката Сара Нелм.  

Днес имаме много ваксини, но тогава е имало само една. Думата „ваксина” идва от латинското „вака”, което означава – крава, разказва Ланс Джиджър от телевизионния канал „History” в своя разработка за ваксинацията, концентрирана основно върху Съединените щати. Там едрата шарка пристига с два кораба, на които е имало заразени и изведнъж целият Бостън пламва.  

„Един африкански роб, наречен Онисим – също като в Библията, е запитан от своя американски господар дали в Африка има вариола и Онисим отговаря „И да, и не“, продължава да разказва Джиджър. Оказва се, че в Африка също използват подобен метод, както в Древен Китай и Индия, за да се предпазят.  

В българските земи, тогава част от Османската империя, едрата шарка също е била разпространена. Данни за това намираме в писанията на Мери Монтагю – британска аристократка, която пътува със съпруга си в тази част на света.

Пренасяме отново във Великобритания, но в много по-далечни времена, когато  бубонната чума или „черната смърт“ също отнема милиони животи и принуждава мнозина да живеят в карантина, както прави и Уилям Шекспир. Прекрасната шекспирова трагедия „Крал Лир“ е написана в изолация, когато театрите били затворени с години.

Чумата също се предава от човек на човек, но основен източник на заразата са плъховете и по-скоро бълхите по тях. Сали Кингберг и Трейси Търнър избират именно този епизод от историята на медицината в своята книга „Комичното разсъбличане на историята на света”, за да онагледят заблудите и неизвестните. В комикса, посветен на чумата, е нарисувана огромна бълха, който със задоволство признава „Да, ние бяхме”! 

Чумата и едрата шарка вече се считат за част от миналото на света, макар учени, които работят в областта на биотероризма, да предупреждават, че в някоя лаборатория някъде по света може да се пазят „образци“ от тези болести, а имунизации срещу тях отдавна не се извършват. През ноември 1969 година американският президент Ричард Никсън обявява, че Съединените щати прекратяват разработките на биологични оръжия.

Това се случва в момент, когато Студената война е в разгара си. Дори в съвременни публикации на американски учени се срещат твърдения, че в руски лаборатории се пазят щамове от едрата шарка.

През ноември 1803 година от бреговете на Ла Коруня потегля корабът „Мария Пинта”. Това е първата хуманитарна мисия, а на борда му има 20 сирачета, които поддържат щама на ваксината жив в телата си, за да бъде извършена имунизация в Нова Испания. Оттам отправили призив за помощ към крал Карлос IV, а той го взел присърце, защото именно едрата шарка отнела живота на дъщеря му Мария-Тереза. Експедицията започва да действа от Канарските острови и обикаля много земи. Пуерто Рико се счита за първата държава, успяла да се справи с едрата шарка. 

Заблудите, неизвестността и страхът правят хората недоверчиви към новостите, включително и през 50-те години на миналия век. В САЩ малките деца са имунизирани бързо, но юношите и студентите не вярват в необходимостта да се ваксинират.

Телефонът звъни в дома на Елвис Пресли – Краля на рокендрола, а на отсрещната страна е Рут Тайбър – представител на медицинския департамент в Съединените щати. „Наистина се обадих на Елвис“, уверява Рут, която сега е на 91 години. И не просто говори с него, но го имунизира малко преди участието му в телевизионно шоу.  

Снимките как Елвис се ваксинира обикалят всички вестници на следващия ден, пояснява Анджи Марчийс, докато вади оригиналните снимки от архива. Процентът на тийнеджърите, които се ваксинират, се покачва от 0,6 до над 80 процента само за шест месеца. Е, имало е и още един фактор – който не е ваксиниран, не може да отиде на танци. От друга страна „всеки може да влезе безплатно, ако покаже имунизационната си карта с поставена ваксина“, научаваме от друг документален филм за ваксинацията, заснет отново заради пандемията от Covid-19.

А какво мисли Рут Тайбър? „Всеки един певец – звезда, може да отправи апел към своите почитатели. Всъщност, няма значение какъв е, важното да е много известен“, убедена е 91-годишната Рут.

И тъй като още в началото на декември човек един от първите ваксинирани британци срещу Covid-19 бе възрастен гражданин на име Уилям Шекспир, можем да си поставим и въпроса - да бъда или да не бъда ваксиниран? 


Прочети цялата публикация