Скопие "малко ще си почине от България" и ще запази дистанция до изборите

Скопие потвърди, че смята да остави разрешаването на спорните въпроси със София за след парламентарните избори у нас, но се надява тази година да е по-успешна и да започнат преговори за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз".   "Мисля, че е време да си починем от този проблем и на практика от България. Мисля, че трябва да се заемем с подреждането на собствения си двор. Това не означава, че трябва да прекъсваме преговорите с България, няма от какво да бягаме, заявили сме ясни позиции и сме кристално ясни, но мисля, че фокусът трябва да бъде у дома", каза вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров в интервю за агенция МИА.    Според него някои български политически сили може да искат да използват този въпрос в предизборната си кампания и затова Скопие трябва да се дистанцира.   По-рано и премиерът Зоран Заев коментиран, че "трябва да минат изборите в България, за да има промяна".     ВМРО настоява твърдо за остър курс спрямо Скопие, като се очаква партията на Каракачанов да използва темата и в кампанията. Тя се експлоатира и от ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония, която настоява правителството на Заев да не прави никакви отстъпки към София и организира улични протести по време на преговорите с България.    "Политическата борба не може да бъде в ущърб на македонските интереси. Имаме опозиция, която едва чака да чуе лоши новини, а когато няма лоши новини, тя си ги измисля сама", отбеляза Димитров.   "ЕС не може да си позволи лукса да провали разширяването"   Той обаче остава оптимист, че може да им пробив в рамките на 2021 година.    "Португалия (ротационният председател на ЕС – бел. ред.) е заинтересована от разширяването, Берлин съобщава, че остава ангажиран с този въпрос. Европейският съюз не може да си позволи лукса и тази 2021 г. да премине, както 2020 г. - с провал в разширяването", коментира вицепремиерът.    Миналата година България блокира началото на преговорите на Скопие с ЕС, като не подкрепи преговорната рамка на Северна Македония. Скопие отказа да се съобрази с българските изисквания и да подпише нов документ към неработещия Договор за добросъседство от 2017 година. София не успя да убеди и всички страни членки в правотата на претенциите си към Скопие и така те не бяха заложени в рамковата позиция.    Очаква се през тази година преговорите между екипите на двете външни министерства да продължат, но засега няма изгледи за бързо решаване на проблемите. Още повече, че двустранната историческа комисия продължава да буксува.    Димитров каза, че политически чувствителните въпроси са по-трудни за решаване по време на подготовката за избори и предизборна кампания.   "Имахме трудна година, но дълбоко съм убеден, че ще имаме по-щастлива и много по-добра 2021 година", посочи Димитров и отчете голямата подкрепа, която Скопие е получило от предишния ротационен председател на ЕС Германия.    "Германия даде всичко, което може. За съжаление Европейският съюз функционира така, че ако няма консенсус, е достатъчно една държава, за да се предотврати вземането на решение", каза той.   "Как се решават подобни спорове в 21 век?"   Според вицепремиера е много важно македонската позиция да бъде разбрана, приета и подкрепена от всички други държави-членки.   "Нашите червени линии с България са езикът и идентичността, но София не се отклонява от възгледа си за нашите корени, както и от факта, че обща история означава българската история преди '44. Как се разрешават подобни спорове през 21 век - време, което всички относително помним, без да навлизаме в някаква негативна посока или огорчение?", посочи Никола Димитров, цитиран от БГНЕС.   Според него проблемите и разликите с България нямат правно основание и могат да бъдат решени чрез "уважение и зачитане на международните отношения“.   "С България имаме абсолютно необходим интерес към приятелството и преодоляването на различията. Въпросите, повдигнати от България, обаче нямат правно основание. След края на процеса в Обединените нации, нито България, нито която и да е друга държава в света не може да ни каже на какъв език да говорим. Това си е нашата работа. В контекста на историята комисия от историци обсъжда тези различия, а ние като политика и като правителства ще работим в бъдеще, ще си сътрудничим и ще имаме подкрепата на България. Това взаимно уважение абсолютно включва уважение към нашето суверенно право да бъдем това, което сме - македонци, които говорят македонски“, посочи Димитров.   "Ще успеем с ЕС, но не на всяка цена. Ще запазим македонската си идентичност и най-накрая ще успеем", добави той. 

Прочети цялата публикация