БНР | 23.01.2021 10:19:45 | 83

Ясмин Муянович: Европа няма външнополитически мускули, Западните Балкани плащат цената


Смяната на президентите във Вашингтон и фактът, че новият е именно Джо Байдън, събуди надежди на Западните Балкани, че Съединените щати ще се ангажират отново с региона, за да ускорят евроатлантическата интеграция на страните в него. В Босна някои се надяват 25 години след Дейтънското мирно споразумение най-после да бъдат предприети реформи, за да се промени статуквото - именно продължаващото етническо разделение и податливостта на външно влияние. 

„За това е необходима промяна в конституцията, която е всъщност един от анексите в Дейтън“, призовава политологът Ясмин Муянович, който в момента работи в Калифорния. 

„За Дейтън никога не е предвиждано да оцелее толкова дълго - 25 години. И според мен е ясно, че няма да доживее 50-и рожден ден. Въпросът е как ще се случи това - с конституционна реформа или заради това, което за съжаление наблюдаваме през последните около 15 години - ентропия. Мисля, че с избирането на Джо Байдън за президент на Съединените щати се появява възможност главният архитект на Дейтънското споразумение да влезе отново в ролята на посредник - този път за конституционна реформа. Те могат да помогнат за премахването на някои от съсиреците в политическата кръвна система на Босна, по-специално обструкционизма на сръбските и хърватските националисти, който е основната бариера пред преминаването от Дейтънската конституция към по-функционален и либерален европейски конституционен режим“.

Ако Джо Байдън намери време да се занимае с Балканите, какви са вариантите пред него? Не всички биха били доволни от американска намеса. 

В Солун през 2003 година се случи официалното и символично предаване от Съединените щати на Европейския съюз на ролята на основен международен играч не само в Босна, а на целите Западни Балкани. Принципно смятам, че регионът пострада от оттеглянето на Америка. При съвместната работа на Съединените щати и Обединеното кралство за демокрацията и сигурността в региона видяхме най-значителен напредък на Западните Балкани. Причината за това е много проста - тези две държави имат идеологическа ангажираност към либералната демокрация, но и достатъчно капацитет да прилагат твърда сила за осъществяване на волята им. Нямам предвид военна сила, а например налагането на санкции. 

На Европейския съюз ми липсват и двете неща. Това е съюз, ако трябва да се изразя дипломатично, основан на сговорчивост. Това е причината да сме свидетели на случващото се през последните години в страни като Полша и Унгария. Но и в отношенията на Европа с Русия и с Турция. И съюзът, и отделни негови членки са крайно резервирани към по-конфронтационен подход по отношение на антилиберални и авторитарни играчи, ксенофоби, шовинисти и иридентисти, каквито има в изобилие в Босна и в региона. Затова Европа е беззъба и позволява на дори дребни риби като Милорад Додик или Драган Чович фактически да налагат волята си на съюз от 500 милиона души, защото той няма институционален капацитет и политическа воля. 

Европейците приемат радушно Джо Байдън, но в същото време са резервирани към Съединените щати заради възможността да се върнат към тръмпизма и дават знак, че не за всичко биха се съгласили със стария си съюзник. Има ли вероятност интересите и целите на Байдън и на Евросъюза на Западните Балкани да не съвпаднат и да се стигне до сблъсък? 

Страхувам се, че ще има сблъсък. Разбирам напълно защо европейците са скептични и загрижени за бъдещето на американската политика. Защото ако на изборите през ноември само 40-50-60 хиляди гласа бяха отишли за другата страна в щата Пенсилвания, сега нямаше да говорим за президента Джо Байдън, а за втори мандат на Тръмп. Американската политика е доста далеч от преодоляването на периода на антилиберални и дори авторитарни тенденции. 

В същото време Евросъюзът в никакъв случай не е стожер на демокрацията на Западните Балкани. Той носи голяма част от вината за упадъка на демокрацията в региона. И затова наистина има нужда от Съединените щати. Практиката и историята го показват. Защото Европа няма външнополитически мускули. Цената за това плащат хората в Босна и въобще на Западните Балкани. Но и Европа губи авторитет. Тя не показва външнополитически капацитет дори в толкова малък регион. И всички отдадени европейци, за какъвто се смятам и аз, трябва да сме много загрижени за бъдещето на Европейския съюз от тази гледна точка.

Ако има промени в конституцията, какви трябва да са те? Каква трябва да стане Босна?

За мен е очевидно, че Босна има нужда от модерна европейска конституция, каквато имат лебарално-демократичните демокрации. Тя трябва да отразява етническите въпроси и в това няма нищо лошо. Защото такава е същността на модерния либерализъм - да брани правата на личността. Това сега липсва в Босна. Конституцията ни претендира да брани правата и интересите на отделните етническите групи, но всъщност тези права не са универсални навсякъде в Босна за представителите на тези групи. Ако например сте етнически сърбин, на територията на федерацията на мюсюлманите и хърватите нямате същите политически права като в Република Сръбска. Този модел, който според мен сполучливо е описван като сегрегационен и дори режим на апартейд, е несъвместим с евроатлантическите аспирации на Босна.

Настоящото статукво обслужва интересите на националистическите олигарси, както ги наричате. Как биха могли те да бъдат лишени от власт и влияние?

Важно е да се отбележи, че голямата власт на тези хора в момента е фикция, поддържана от настоящата конституционна система. Додик - отколешният сръбски националистически лидер, който често се представя за най-могъщия човек в Босна, е избран с едва около 350 000 гласа, които в друга държава са достатъчно някой да стане кмет на средно голям град. Ето защо е пълен абсурд Додик, но и Чович, и Изетбегович да се смятат за недосегаеми аватари на легитимност. Но едва около една трета, дори една четвърт от хората в Босна гласуват за политици, които не са националисти. Системата е такава, че е много трудно за такива играчи да постигнат някакъв значим резултат. Затова е необходима международна намеса. Защото националистите се представят за твърдолинейни защитници на настоящата система, защото им е от полза. Но в същото време я разграждат отвътре, защото са против Дейтън. В случая на Додик - той иска Република Сръбска да се отцепи от Босна. Затова трябва да заиграят санкциите срещу хора, които блокират естествения процес на демократични реформи. 

Ако той не се осъществи, каква е алтернативата?

Ще продължат политическата деградация, нестабилността и хаосът. Само преди няколко месеца Додик завърши процеса на създаване на полувоенен контингент към полицията в Република Сръбска. Той задълбочи не само преките си връзки с Кремъл, но и със свързаните с него въоръжени престъпни групи като "Нощните вълци". Заздравява дружбата си и с китайците. Направи доста големи стъпки към отцепване, а вече разполага с необходимия за това апарат. Идеята за разцепване на Босна няма как да бъде осъществена без насилие. Затова, освен ако международната общност не иска след 10 или дори само 5 години да й се наложи да се оправя с много сериозна криза със сигурността в Босна, би трябвало да направи необходимото за превръщането й във функционираща наистина демокрация. 

Прочети цялата публикация