БНР | 06.02.2021 09:51:28 | 157

Луиз Шайнър: Спасителният план на Байдън е твърде голям


Дори и без нито един републикански глас в подкрепа на спасителния план за американската икономика на стойност 1,9 трлн. долара, президентът Джо Байдън може да събере необходимите гласове за поредната доза стимули, които трябва да подкрепят растежа след рецесията, породена от пандемията. Въпреки това Байдън търси поне частична подкрепа от републиканците, за да изпълни обещанието си да бъде надпартиен президент. Десет сенатори от Републиканската партия поеха подадената ръка и представиха алтернативен план, който ще струва много по-малко на американския данъкоплатец. 

В интервю за „Събота 150” Луиз Шайнър, икономист от института „Брукингс“, фокусира вниманието си върху спасителния пакет на демократите, макар и сама да признава, че може да се окаже твърде голям. Тъй като от години специализира в изследване на неравенството и здравната система, Шайнър вярва в успеха на ваксинационния план на новата американска администрация, който е ключов за икономическия растеж. Има ли разумни аргументи, посочвани от републиканците, и наистина ли е толкова добър спасителният план на Джо Байдън, че да бъде приет почти безкритично от всички демократи? 

„Когато оценяваме спасителния план на Джо Байдън, първото нещо, което ми се струва, че трябва да се погледне, не е макроикономическият аспект, а какво решение се предлага за непосредствените нужди. В Съединените щати въведохме законодателство, благодарение на което повече хора имат достъп до обезщетения за безработни, нивото на безработица спадна, а условията за наемане на хора бяха подобрени. Тази нормативна рамка изтича през март. Спасителният план удължава този срок до септември, когато се надяваме повече хора да бъдат ваксинирани. Ефектът върху безработицата ще е видим и това е чудесно.

В плана са включени други действия, като например подпомагане на семейства с деца. Като цяло в документа са заложени помощи за много групи хора, което също оценявам много високо. Въпросът е, ако не гледаме на тези пари само като на помощи, а като на икономически стимули - те достатъчни ли са или са твърде много? Как да го оценим? Говорим за 1,9 трлн. долара, които идват на фона на стимулите от септември, които също бяха за около 1 трлн. долара. Това е огромна сума пари. Направихме изчисления, че той ще е достатъчен, за да стимулира икономиката така, че тя да се върне на нивата отпреди пандемията още в средата на третото тримесечие на 2021 година“. 

Звучи чудесно, но когато има много сериозен икономически растеж, какъвто е необходим за достигане на нива сякаш нямаше пандемия, това би довело до доста висока инфлация?

Това наистина са много пари и възстановяването трябва да е много силно, подемът ще е голям. Всъщност, това е напълно разбираемо. По време на пандемията хората не харчеха толкова много пари, най-малкото заради социалната дистанция. Когато достигнем задоволително ниво на ваксинация сред населението, ще се възстановят пътуванията и дори хората ще харчат повече пари, отколкото обикновено биха дали, за да изпитат всичко онова, което са пропуснали. Това е целта на плана. Единственият въпрос е дали планът не е наистина твърде голям. Не е ли твърде опасно да се стимулира икономиката толкова силно, защото освен необходимата активност, може да се напомпа прекомерно инфлацията. Това ще се отрази на кредитирането, към което хората ще прибягнат отново по-силно, защото си мислят, че хубавите времена ще продължат завинаги. Само че срокът на плана ще изтече и тогава ще изпаднем в ситуация, при която ще си кажем „по дяволите, икономиката се свива”. Никой не иска такъв сценарий. 

Одобрявате ли идеята за удвояване на минималната работна заплата до 15 долара на час?

Подкрепям я. В Съединените щати имаме сериозно неравенство. Разбира се, има много инструменти, с които можем да се борим срещу този проблем, например данъчната политика. Минималната работна заплата е друг подход към справянето с този проблем. Ако погледнете към този показател, той не е осъвременяван дори с нивата на инфлацията. Просто минималната работна заплата не е достатъчна, за да се живее с нея. Това е добър инструмент за справяне с бедността, а анализите от последните пет до десет години показват, че няма основание в страховете, че това ще доведе до загуба на работна ръка. 


Аргументът на противниците на удвояването е, че това ще удари младите, нискоквалифицираните и определени по-чувствителни обществени групи?

Мисля, че повечето хора биха искали минималната работна заплата да расте постепенно, а не за една нощ да скочи от 7 долара и половина на 15 долара. Освен това има много места, където минималната заплата е по-висока, така че скокът няма да е толкова голям. Зависи от региона. Може би ще има случаи, в които това повишение на минималната работна заплата ще удари някои бизнеси. Няма перфектна политика. Ако погледнете към общата картина и се запитате дали подобна политика е по-скоро добра, или по-скоро лоша, ще видите, че ситуацията значително ще се подобри. Проблемът с неравенството е много голям и аз мисля, че ако се работи за неговото преодоляване, това е правилна политика, независимо че малки части от обществото ще трябва да 

Не е ли твърде висока цената за следващите поколения, тъй като държавният дълг ще продължи да расте?

Нашият вече надхвърля 100 % от брутния вътрешен продукт. Преди десет години мнозина биха си казали: „Господи, ако дългът расте толкова бързо, сигурни лихвите ще пробият покрива”. Само че се случи точно обратното. Лихвите са на рекордно ниско ниво. Когато лихвите са ниски, обслужването на дълговите плащания е много евтино. Не мисля, че дългът трябва да е сериозна тревога точно в този момент. Ако погледнем към бюджетната прогноза за следващите 25 - 30 години, ще видим проблем със задлъжняването и той ще бъде провокиран от застаряващото население. Във времето трябва да бъдат предприети действия. Само че ние тук говорим за еднократно увеличение на дълга, а не за подобни ръстове на задлъжнялостта на държавата години наред. Не говорим за перманентно трупане на дефицити, а за еднократно харчене, с което да отговорим на една рецесия, която не сме виждали никога досега. 

Всички въпроси, които ви зададох досега, могат да бъдат открити в посланията на републиканците, които не подкрепят спасителния план на Джо Байдън. Той обаче търси съгласието поне на част от тях. Това прилича на сценарий, който сме виждали през 2009 година при Барак Обама и който години по-късно демократите оценяват като грешка. Възможно ли е Джо Байдън да я повтори?

Това е много интересен въпрос, но все още е рано за отговора му. Всички знаем, че Байдън иска да бъде надпартиен президент. Това е възможно да се случи, ако в отсрещната страна се вижда готовност за компромис. Ако „надпартиен” означава да не прокара спасителния план за икономиката, това не е правилният подход. И той, и цялата му администрация го знаят. Въпросът е какъв е изборът - да вземе решение, че ако законодателството не може да бъде прието с надпартийно гласуване, то просто няма да бъде прието, или просто да каже: „Опитах се и не успях”, след което да прокара спасителния пакет без нито един републикански глас. Просто да го направи сам, без републиканска подкрепа. Това е политически въпрос. Аз мисля, че е по-важно да изпълни приоритета си, отколкото да се похвали с това, че е надпартиен президент. 

Усещам, че избягвате политическия нюанс в отговорите си, но ще си позволя още един - колкото политически, толкова и експертен. Добър ли бе изборът на Джанет Йелън за финансов министър?

О, да. Познавам Джанет сравнително добре. Тя бе председател на Федералния резерв, а след края на мандата си се присъедини към центъра „Хътчисън” в „Брукингс”. Фантастична е. Много е умна, опитна и работи усърдно. Много е загрижена за хората, за неравенството и за проблемите, с които се сблъскват Съединените щати. Със сигурност ще дава много добри съвети. Наистина е фантастична. 


Прочети цялата публикация