Fakti.bg | 26.02.2021 14:25:47 | 150

Отстранената от "Има такъв народ", която пристана на ГЕРБ: Не умея да се нагаждам, имам бунтарски дух


Онзи ден премиерът Бойко Борисов лично съобщи, че Росица Кирова ще бъде водач от гражданската квота в листата на ГЕРБ във Видин. Кирова отдавна е известна като един от двигателите за активна промяна в живота на хората от Северозапада. Преди време тя бе шумно отстранена от партията на Слави Трифонов “Има такъв народ”, защото се качи в джипа при Борисов по време на една от инспекциите на премиера в региона. Пред BIG5 Росица Кирова разкрива как приема номинацията от ГЕРБ и какви задачи си поставя в случай, че стане част от бъдещия парламент.

– Г-жо Кирова, в сряда премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви готовност да Ви направи водач на листата на ГЕРБ във Видин. Как Вашите съграждани и съмишленици във Видин приеха тази новина?

– С надежда, надявам се. Много мои съграждани ме подкрепят безрезервно. За което им благодаря. Имаше учудени, приятно изненадани, натъжени, объркани. И такива, които изобщо не се вълнуват от това кой коя листа води. За близките ми това не е изненада. След онзи 1ви септември, когато предпочетох да довърша започнатото, без да помисля какво в личен план това може да ми донесе или отнеме, за моите съмишленици и приятели подобно предложение едва ли е изненада. Тези, които са част от процесите, свързани с новия път до Видин и усилията ни това да се случи в реално време не търсят в подобно предложение сензация. За тях това е възможност за Видин. За всички онези, които искат да живеят нормално в нашия позабравен от управници и народни представители в последните 30 години регион.

Когато се радваш е хубаво да си даваш сметка, че всичко в този живот се плаща по някакъв начин. Най-скъпо плащаме с времето, което Господ ни е дал на тази земя. Затова най-много боли от загубата на време, което сме вложили без условия в начинанията си. Когато това се случи, нормално е да преосмислим. Да си задаваме въпроси, да търсим отговори… Аз го направих. Може би за някои това е свързано и с разочарованието от онова, което в гнева си и съвсем първосигнално направиха колегите ми от новата партия на 1-ви септември. Но повечето отговори, които получаваме днес, дават на моите съграждани и симпатизанти основание да приемат с надежда предложението на Борисов.

– Не Ви ли притеснява, че този преход от партията на Слави Трифонов към ГЕРБ ще се отрази негативно на имиджа Ви и като граждански активист, и като бъдещ политик?

Не правя преход. И не. Не ме притеснява. Пък и какво означава имидж в случая? Аз не съм телевизионна звезда, изпълнителка или професионален политик.

За първи път през живота си през 2020 станах член на партия. Водело ме е винаги желанието за промяна, за по-добър живот, за достойнство и почтеност в онези, които ни управляват.

Идеализмът ми често граничеше с абсурда и бе съпътстван с много разочарования и тревоги. Не правя преход, откъдето и да е към ГЕРБ. И това няма как да ме притеснява. Участвам в обществено-политическия живот на региона през последните 20 години, защото ме е грижа. При това съвсем осъзнато и без притеснения, че някому това не се харесва. Не го правя, за да се харесам, а за да има конкретни резултати.

В случая аз се завръщам към свободата на гражданското начало. Краткото ми, няколкомесечно участие в партиен живот (аз никога до онзи момент не съм била партиен член), ми напомни защо ценя толкова свободата на духа и волята си. И защо въпреки огорчението и обидата изпитах облекчение. Не съм научена да се подчинявам, без да разсъждавам. Не умея да премълчавам и да се нагаждам според очакванията. Повечето събития в обществения ми живот са породени от непокорния ми и бунтарски дух в едно с онова чувство за справедливост, което заживява у нас в ранно детство. И остава завинаги.

Може би това имате предвид като говорите за „граждански активист“. Аз не се чувствам активист. Дейността и действията ми винаги са били породени от простички подбуди. Аз смятам, че колкото и много да имаш, не направиш ли околните щастливи, нямаш нищо.

Разбирайте го и в буквален и преносен смисъл. И вярвам, че талантите, които Бог ни е дал трябва да се ползват и множат.

Онова, което ни прави хора е състраданието, грижата за по-слабите и онези, които нямат нашите възможности в духовния и материален свят. Винаги съм била отговорен човек. Както за живота си, така и за околните. Това ме прави активна, но не съм активист. Не в онзи смисъл на подхранените от фондации и НПО-та площадни и студийни активисти. С тях имаме дълбоки различия. Талантите и вътрешните ни убеждения са различни. Но да се върнем на темата…

Гражданската кандидатура и водач на листа, партийна листа всъщност за мен е признание. Не само за мен и усилията ми, но и за всички свободни граждани във Видин. Успяхме да покажем, че може. Че гражданите са сила. Истинска сила, а не теория с тъжен партиен завършек. Вие можете ли да ми посочите един друг граждански протест с толкова ясни, конкретни и правилно формулирани искания? И разбира се с видим резултат. За огромна група хора, за цял един регион. Ние във Видин го направихме. И не е тайна какво ми костваше това последователно, осъзнато и целенасочено действие в личен план. Но не се отказах. Борисов видя и чу онова, което трябваше да му покажат местните ни представители, но направихме ние, гражданите. Аз съм част от това ние, като гражданин, като критик на всяка загубила пътя си власт, като човек, на когото му пука. Дали някому това изглежда някак няма никакво значение за крайния резултат.

Борисов поема риск с това си предложение. Нито един друг партиен лидер не го направи. Помислете за това.

В политиката, уви, участието е възможно единствено чрез партии. На практика. Теорията ни казва и други неща, но практиката е безпощадна. Варианта да мога да работя за региона си и за това живота на всички нас да става по-добър от Парламента е рядък шанс за трънче като мен. Не се подвеждайте по усмивката ми. Зад нея има хиляди мисли и един неспокоен, търсещ и устремен човек. Със много недостатъци и човешки слабости, но определено не опитомен.

– Как си обяснявате реакцията и грубите нападки към Вас от страна на „Има такъв народ“ като Ваши бивши партньори? За принципни отношения ли става въпрос?

Липса на опит. Страх да не пострада имиджа, за който ме попитахте преди малко. Когато имиджът е пред същността. Желание да се харесат на разочарованите. В онзи момент имаше сериозни политически протести. Когато първо мислиш дали някой ще осъди подобно поведение, без да се опиташ да разбереш защо то е именно такова и какво носи в себе си, предполагам че е логично да се стигне до тук. Много е важно все пак кой взема решенията и какви са подбудите му.

Там има хора, които дълбоко и искрено уважавам. И такива, които са ме карали да се чудя как изобщо си мислим, че промяната е възможна .. Партньори?! Не мисля. Аз възприемах „Има такъв народ“ като отбор. Така подхождам към начинанията в живота си. Не бяхме партньори. Мисля, че това е невъзможно, когато някой овластен в политиката или в собствената си партия не желае да чуе останалите участници. И взема сам решенията и ги спуска. Ах, колко ме дразни тази фраза… „спуснато отгоре“!

Винаги съм вярвала, че колкото повече читави, осъзнати, можещи, доказали се с дела в живота си хора влизат и ни представляват в Парламента, толкова по-добре за нас като общество. Това ме накара да стана част от този нов проект. Може би и известна доза наивност. На онзи етап това ми се струваше единствената алтернатива. Ентусиазмът понякога става причина да не видим цялата картинка. Парчетата на пъзела.

За мен лично тази тема приключи. Но нека ви кажа нещо, заради децата си, които Слави Трифонов има честта да познава.

Животът ми не се дели на преди и след „Няма такава държава“ или „Има такъв народ“. Онова, което направих, за тази партия беше, поради убеждението ми, че така мога да бъда полезна на обществото и мога да променя нещата, които не одобрявам в политическия ни живот. Затова и станах член на партията, въпреки че през годините съм отказвала подобни участия на много места. Осъзнавам, че работното магаре го ползват за работа, за това и го канят.

Аз не мога да пея. И да пиша сценарии не мога. И въпреки, че се включих в проекта на Слави и компания, ние явно споделяме различни ценности. Режисурата също не ми е силна страна.

Нямам обаче нуждата да доказвам и да се доказвам. Не се нуждая от одобрението на всеки и всички. Има много по-интересни, важни и обществено значими дела и изяви от ученическата скамейка до днес, които ме определят като човек.

В реакцията на Слави, видях уплашеното лице на Тошко. Принципно ли е? Зависи от принципите. Пък и смятам, че когато с някого си градил дом като хвърляш кал по него, калта полепва и по теб самия. А аз не съм била просто участник. Поставяхме заедно основите. Явно обаче сме мислили различно за предназначението на сградата, която започнахме да градим. Затова раздялата ни може би е била неизбежна.

– Реализацията на проекта за нов магистрален път Видин-Ботевград ли Ви накара да приемете партньорството с ГЕРБ? Все пак от години Вие и обединение „Единни за промяна” сте лицето на протестите на видинчани за нормален път в Северозапада. От друга страна самият Борисов Ви каза, че Ви предлага в листата, за да контролирате завършването на проекта.

През последните три години активно си партнирахме с държавните институции ако това е въпросът. Упражняването на граждански контрол по процедурите за пътя се оказа нелека задача. Изисква се повече от време, нужна е експертиза, добра комуникация, желание от всяка страна, постоянство и достъп на всички нива. Ако иде реч за подобно партньорство, да без да се замисля направих онова, което е нужно за да се реализира новия път. Проектът за нов магистрален път … такъв термин точно няма, но той е обобщение на искането на хората от северозапада за адекватна на 21 век инфраструктура в региона. Този проект ме накара да осъзная, че от лозунга и крясъка до реализацията пътя е дълъг. От позьорство и красиви фрази няма нужда. Има ги достатъчно в политиката и публичното пространство. И може би, затова сме тук днес като общество. Разделени, объркани, гневни …

Аз вярвам, че отговорността се носи персонално и съм привърженик на идеята на мажоритарен избор. Да може да избираме личности, а не квадратчета спуснати отгоре. В момента това е възможно единствено чрез гражданските квоти в листите.

Мисля и че чрез поканата си Борисов даде този шанс на видинчани. Дали той поема риск с поканата си? Възможно е. Защото гражданската енергия на Видин и региона вече е будна и аз няма да се поколебая ако се отклоним или изостанем значително да поведа отново хората на протест. Всъщност това очаквахме през 2017 и 2018та от местната власт и Народните ни представители. Но се оказа, че гледаме в различни посоки. Затова и виждаме различни неща. Те не ни чуха. Това направи Борисов. Факт, при това безспорен. Няма как да се отрече и признанието на този факт не ни прави по-малко граждани. Другото е недостойно и особено вредно. И независимо в името на какво се прави, нечестната игра е занимание за някой друг, не за мен.

– Само добър път ли е нужен, за да се съживи Видин и Северозападна България?

Разбира се, че не само.

На Видин и Северозапада на първо място са нужни загрижени, почтени и знаещи хора, които да работят за региона си. Но това е нужно и на всеки един регион в България. Нужна ни е конкретна регионална политика, която да даде възможност за преодоляване на неравенството и пълноценно развитие на територията. Нужно е отношение и диалог с управляващите.

Има достатъчно местни ресурси, които могат да съживят региона. Нужно ни е отношение и ръката на добър стопанин. Всичко това са само думи ако няма кой, ако няма личности с ясен ангажимент, които да работят за това.

През последните 30 години Северозападът бе изоставен от свои и чужди. Причините са много. Аз обаче мисля, че основната причина за това сме ние самите. Съгласявахме се, дълго мълчахме. Сега ще трябва дълго да поправяме щетите от апатията и гледането отстрани. С гледане и коментари няма да стане. Трябва да се участва и да се носи отговорност. Това ни трябва. Отговорност. Другото е резултат.

– Каква е Вашата прогноза за изборните резултати във Видин? Първите големи – ГЕРБ и БСП ще запазят ли привържениците си или и новите политически формации успяват да печелят симпатизанти?

Изборите не са тото. Все още не знаем кандидатите, ангажиментите им в конкретика, програмите на всички партийни формации.

Ако видинчани изберат да покажат, че са различни и че ги е грижа за региона, те ще изберат личности, на които вярват. Не мога да коментирам за партийните ядра. Отрицателният вот ще отиде при нови формации. Винаги е било така. Това не са симпатизанти. По-голямата част от тях ще гласуват срещу, а не за. Ако започна да обяснявам, че това не води до нищо едва ли някой ще ме чуе. Затова ще го спестя. Всеки носи глава на раменете си. И когато правим избор трябва да сме готови да живеем с последиците от него.

Мисля, че Видин ще избере без колебание. Ще избере не името, а хората които иска да го представляват и на които вярва. Защото извън списъка или по-точно отвъд списъка с имена, има хора, които могат или такива, които не могат.

– Каква ще бъде Вашата мисия в следващия парламент?

Първото, което ми хрумна да отговоря е „Мисия невъзможна“. Но извън шегата бих дала много от себе си, за да мога да видя в парламента повече мислещи, отговорни, почтени и независими хора.

Аз лично ще направя нужното, за да може Северозападна България да навакса пропуснатото. И ще го правя като продължа онова, което започнахме заедно с видинчани. Постоянството, когато енергията е правилно насочена дава резултати. Ние върнахме проекта за тунел под Петрохан на масата за преговори. Сега е време да направим така, че той да бъде реализиран. Аз ще правя това и всичко онова, което ще донесе повече морал и честност в политиката. Ако видинчани ми се доверят отново извън гръмките слова и партийния шаблон, разбира се.

Прочети цялата публикация