Протестът на медицинските сестри навърши 2 години

Две години след първия си протест медицински сестри отново се събраха на 1 март пред Министерството на здравеопазването, за да напомнят за исканията си. Те настояват за по-добри възнаграждения и условия на труд и промяна на здравната система. За тези 2 години протестът на медицинските сестри постигна частичен успех, като основните възнаграждения на повечето места успяха да достигнат минимума от 950 лева, залегнал в колективния трудов договор. Заложени бяха и механизми за по-справедливо разпределение на парите за труд в лечебните заведения между лекари и сестри. Беше създадена законова възможност за сестрите и акушерките да имат самостоятелни практики и беше заделено скромно финансиране за тази дейност от НЗОК. По-фундаменталните искания за промяна в здравната система обаче остават неудовлетворени. Според организаторката на протеста Мая Илиева сестрите за пореден път са се оказали "изкупителната жертва" на прогнилата, "здравеОпасна" система. Според нея медицинските сестри остават ниско платени, въпреки че са дефицитни кадри и въпреки "извънредното положение" и риска, който поемат. "За тези две години стана ясно, че здравеопазването е най- доходният, законен бизнес в България! След двама министри на здравеопазването, милионите отпуснати левове и десетките обещания стигнахме до извода, че има " картел"! Нашето съсловие умишлено е държано на ниски заплати и това с цел да работим на повече от едно място, защото за прекалено големия брой болници ( почти 400) НЯМА достатъчно медицински специалисти! Защото, ако ние взимаме нормални заплати няма да се налага да правим това, но...по този начин голяма част от тези болници, ще фалират и бизнеса, ще " замре...", коментира Илиева във Фейсбук По думите й "подаянията", които получават за работа на " първа линия", не могат да върнат майките и бащите на семействата останали без тях. Тя посочва, че на първо място трябва да бъдат поставени медицинските специалисти, а не лъскавите сгради и апаратурата и пандемията го доказа с пълна сила. "Затова, държавата не трябва да абдикира от своите задължения, а да направи така, че да запази специалистите в системата, да направи професията привлекателна за да може младите хора да искат да останат и да работят в България! Защото, в момента единственото предложение от МЗ е увеличаване на бройката в училищата, което ще ни направи " донор" на кадри за чужбина, ако не бъдат променени условията на труд и възнагражденията на медицинските специалисти в България", смята тя. Същевременно официалната съсловна организация на медицинските сестри – Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) излезе с апел към бъдещите депутати. Документът е изпратен до всички партии, регистрирани в ЦИК за предстоящите парламентарни избори. "Пандемията от Covid-19 много ясно открои слабите места на българската здравеопазна система и на първо място сред тях е крещящият недостиг на медицински специалисти. Повече от 15 години Българската асоциация на специалистите по здравни грижи алармира, че съсловието застарява (средната възраст е 55 години); че работещите в системата специалисти по здравни грижи са два пъти по-малко от необходимия кадрови ресурс (нужни са поне още 35 000 професионалисти по здравни грижи); че половината от тях са в пенсионна и предпенсионна възраст; че заради ниското заплащане на техния труд професионалистите по здравни грижи работят на две и три места; че са преуморени и обезверени; че много малко са младите хора, които са мотивирани да изучават благородните, трудни и отговорни професии на медицинската сестра, акушерката, медицинския фелдшер/лекарския асистент, рехабилитатора, медицинския лаборант и рентгеновия лаборант.”, се казва в документа. От организацията припомнят, че с решение на Министерския съвет от ноември 2020 професиите в направление "Здравни грижи“ вече са включени в списъка с професиите, които са национален приоритет. Това е първата крачка, но тя съвсем не е достатъчна, отбелязват оттам. От БАПЗГ заявяват, че е нужна воля за промяна в здравеопазването и са необходими решителни действия, подкрепени от всички политически сили. Организацията посочва, че за да запазим наличните специалисти по здравни грижи и да привлечем млади кадри са нужни работещи решения на експертно, законодателно и институционално ниво по следните въпроси: 1. Осигуряване на начална работна заплата за специалистите по здравни грижи в размер на три минимални работни заплати. 2. Диференцирано заплащане на труда, съобразно придобитата квалификация. 3. Приемане на стандарти за необходимия брой медицински специалисти спрямо броя на пациентите в съответната лечебна структура, както и спрямо броя на децата и учениците в детските ясли, детските градини и училищата. 4. Осигуряване на условия за участие в задължителните форми за продължаващо обучение с гарантиран отпуск и финансова подкрепа от държавата и работодателите. 5. Създаване на възможности за развитие в професията и в медицинската наука. 6. Повишаване на обществения престиж на професиите в направление "Здравни грижи“. 7. Приемане на Национална стратегия за развитието на здравните грижи в България с конкретни срокове, финансово обезпечаване и отговорни институции.”    

Прочети цялата публикация