Очаквано: Бронирани машини за 1.5 млрд. лева без конкурс? Проучва се схемата "ТЕРЕМ"

Очаквано военният министър Красимир Каракачанов прекрати  процедурата за придобиване на бойни бронирани машини за Сухопътните войски, като за това вече са уведомени двете фирми, достигнали до последния й етап -  "Патриа" и "Дженерал Дайнамикс".    Офертите и на двете фирми надвишават тавана на проекта от близо 1.5 млрд. лева, като се знае от месеци и бе очаквано предвид високите изисквания на българската страна.    От военното министерство съобщиха, че от разговорите с фирмите е станало ясно, че намаляването на цената е невъзможно без "съществена промяна на изискванията на тактико-техническите задания по проекта, които биха позволили на фирмите да предложат алтернативни технически решения при запазване на изискваните бойни способности на машините".   В същото време евентуална промяна в изискванията би довела до дискриминиране на отстранените вече участници в процедурата.   Военният министър вече възложи на ведомствения холдинг "ТЕРЕМ" да проучи възможностите за организиране на съвместно производство на бойни машини на територията на България с максимално участие на българската отбранителна индустрия.   Схемата "ТЕРЕМ" се оформя като най-лесният начин да се избегнат конкурсите при скъпите военни сделки.    Тя бе използвана за поръчката за ремонт на танковете Т-72 , а другата сделка за бронирани машини за специалните сили, която е по-малка от тази за сухопътните, бе дадена без конкурс на българска компания.   В края на миналата година премиерът Бойко Борисов не скри гордостта си, че освен магистрали, вече строи и танкове "патриотично", без конкурс.   Правителството ползва подобна схема от няколко години насам за изграждането на магистрали. Мегапоръчките се дават без конкурс на държавното дружество "Автомагистрали", което впоследствие ги разпределя на тъмно на частни компании – подизпълнители.   Бъдещето на проекта обаче вероятно ще бъде решено от следващото правителство.    МО иска да закупи 150 машини – 90 бойни и 60 спомагателни, за 1.46 млрд. лева с ДДС, като проектът закъсня сериозно заради дългите разправии около техническите изисквания.  

Прочети цялата публикация