Сашо Филев: Картината е пратеник, за който няма граница

На 22 март Велико Търново чества своя празник. Датата е свързана с победата на цар Иван Асен Втори при Клокотница през 1230-а година и построяването на църквата „Св. 40 мъченици“. Градът е първият в страната, който след Освобождението определя дата за свой официален празник. „Велико Търново има своя магия, която завладява всеки, който се докосне до този град“, казва художникът Сашо Филев, който повече от 60 години не спира да рисува сюжети от старата ни столица. Картини с търновските пейзажи на Сашо Филев са притежание на много колекционери и на редица световни галерии. 

Сашо Филев е превърнал ателието си в картинна галерия, което се намира до Самоводската чаршия във Велико Търново.

„Това е един невероятен град специално за художниците и не случайно младите хора, които идват да рисуват, да следват в Търново, много често, почти винаги остават в Търново. Търново е една магия и не само за художниците, въобще за хората на изкуството - писатели, поети. Има нещо свише, някаква аура може би, някакво излъчване има, някакво притегляне, което кара хората да го обичат“, споделя художникът.

Сашо Филев е роден в Добрич, от където е майка му. Баща му е кореняк търновец и той увлякъл сина си към изкуството. Още от 13-годишен Сашо Филев започва да рисува Търново и то в компанията не на кого да е, а на бележития търновски художник Иван Христов. „Имах огромното удоволствие да рисувам с този голям творец и да попивам всичко от неговото майсторство“, връща се назад в спомените си Сашо Филев. 

Той не е пленерен художник, застанал на определено място и рисуващ пейзажа пред очите си, Сашо Филев рисува Търново чрез съзнанието си:

„Аз Търново го виждам от всички посоки. Зная коя къща къде с намира, защото градът е в съзнанието ми. Много често, дори в последно време, когато седна да рисувам Търново, само си представям от коя посока ще го погледна. Веднага в съзнанието ми изскача най-вече ситуацията и най-вече този амфитеатър, който има Търново и който е най-характерен за нашия град. Търновската архитектура е един ансамбъл, който не може да се сравни с никой друг град“.

Улица „Гурко“ е любимото място на Сашо Филев, както и архитектурните шедьоври на майстор Колю Фичето. Платната на историческа тематика са другата страст на известния художник. За всяка една такава картина се готви дълго и старателно, защото държи всичко да бъде изпипано - особено в облеклата и атрибутите на историческите личности. Калоян, цар Симеон, братята Асен и Петър, хан Крум, цар Борис III, Фердинанд са само част от личностите, които е рисувал. Сега е вдъхновен да пресъздаде величавия образ на Ивайло. 

Казват за Сашо Филев, че е художникът-посланик на Велико Търново по света.

„Картината е пратеник, за който няма граница. Радостно е, че действително много мои картини намират място не само в България. Последното сериозно участие, което съм правил, е в Амстердам на световно изложение, в което участваха галерии от 85 държави. Много хора не знаеха дори къде е България, но все пак видяха нашия прочит на търновската архитектура. Действително Търново е интересен град“, разказва художникът. 

Сашо Филев не спира да експериментира с цветовете, с техниките, с въображението си, дори е превърнал статива, на който рисува, в художествена творба, върху която е изписан и стих от една от неговите стихосбирки. 

Галерията, в която е превърнато ателието на художника, ще затвори до края на март, но той ще продължи да рисува, застанал неизменно до витрината. Сашо Филев споделя, че приема въвеждането на по-строгите мерки:

„Няма работа, няма движение, имам чувството, че икономиката спира, но в края на краищата най-важното е здравето. Така нареченият локдаун за мен е правилно решение, защото действително едно разпускане, виждате какво става, пък на всеки му се иска да излезе, да се разходи. Дано всичко да мине по-бързо. Мисленето на човека се променя. А колкото до творците, не само за мен, художникът много често остава сам със себе си, той се изолира. За да правиш нещо, трябва да останеш сам със себе си и за това ателието е моят втори дом. Всеки някъде работи, защото това, което на нас Господ ни е дал, ние можем да го правим навсякъде, дори да седнем на улицата да рисуваме, стига да има възможност“.

Картините на Сашо Филев излъчват мека и успокояваща светлина, зареждаща с красота и вдъхновение. Говорим за предаването „Закуска на тревата", а алюзиите за търновския художник са две - емблематичната картина на Мане с голата жена на пикник с двама мъже, и необятната поляна пред селската му вила:

„Това е история за тази картина на Мане, така наречените импресионисти, които след като са били отхвърлени, станали още по-известни, но по повод „Закуска на тревата“ - предаването, действително би било добре едно интервю да се направи на открито, защото тревата е природата, пролетта, това е раждането на живота. „Закуска на тревата“ - веднага се сетих за една панорамна картина, която стои пред нас, и веднага в съзнанието ми изскочи необятна поляна, която много често ме зарежда емоционално като я погледна, този простор, тази зеленина, която създава голямо настроение в човека. Мен специално много ме зарежда. Действително е много хубаво и една закуска на тревата би ми подействала много добре“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

Прочети цялата публикация