Fakti.bg | 02.04.2021 11:30:14 | 713

Ето кога бе началото на саботажа срещу референдума на Слави Трифонов


29 октомври 2016 г. Слави Трифонов и ИК провеждат митинг-концерт на площад “Орлов мост”. В студената вечер на площада и на бул. “Цариградско шосе” присъстват около 100 000 души, подкрепящи референдума. Дни наред медиите коментират предимно темата с ограничения достъп на автомобили в района на „Орлов мост“. Това припомня в профила си във „Фейсбук“ Слави Трифонов.

03 ноември 2016 г. След цяла година мълчание за референдума и почти никаква кампания на политическите партии по въпросите от допитването, над 30 български политолози излизат с отворено писмо колко е вредна мажоритарната избирателна система в два тура.

6 ноември 2016 г. - Провежда се националният референдум – първият в историята на България, иницииран от граждани. След 19 ч. излизат първите резултати на социологическите агенции и на ЦИК – и трите въпроса получават категорична подкрепа от българските граждани. Около 2,5 млн. български граждани (!) (над 70% от гласувалите) са „за“ мажоритарна система в два тура и за партийна субсидия от 1 лев на глас, а 2,1 млн. са „за“ задължително гласуване (над 60% от гласувалите). Референдумът бележи огромна избирателна активност, като след първите резултати става ясно, че неговите решения са на път да станат задължителни. За да има допитването по трите въпроса задължително действие, първото условие е да са гласували не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание (3 500 585 души). Второто условие за задължителност на резултата е с "да" са отговорили повече от 50% от гласувалите (без съмнение – изпълнено).

Със сигурност обаче е минат законовият праг, при който въпросите задължително трябва да бъдат разглеждани и гласувани в Народното събрание.

В деня на допитването Вежди Рашидов казва, че няма да гласува за референдума, защото политиката не била шоу. Красимир Каракачанов казва, че мажоритарният вот е вреден за България. „Не мога да разбера защо е този овчи възторг от мажоритарния вот – мога да ви кажа поименно от Видин до Кърджали кой ще купи изборите. Следващият парламент ще е пълен с лъскави коли и костюми. Затова не гласувах за този референдум“, казва Каракачанов.

Корнелия Нинова заявява, че БСП е призовала за активност на референдума. По думите ѝ резултатите показват, че народът е проявил волята си и е казал мнението си. Според нея самият акт на гласуване и високата избирателна активност показвали, че политиците трябва да се вслушват все повече и все по-сериозно в хората.

8 ноември 2016 г. ЦИК съобщава, че при 100% обработени протоколи не достигат около 13 000 гласа, за да станат резултатите от допитването задължителни. Слави Трифонов обявява, че ЦИК е извършила „чудовищна манипулация с гласуването за референдум“. „Общият брой на гласувалите за референдума е 3 501 220. За да е задължително решението на референдума, са необходими 3 500 585 гласа. Тоест референдумът е успешен и решенията му са задължителни. ЦИК иска да извади 13 792 гласа, за да обяви референдума за незадължителен. Това е нарушение на закона.

ЦИК искат да извадят тези бюлетини, защото са били пуснати в урните без плик. Но законът не изисква само действителни бюлетини при отчитане на избирателната активност. А отчита всички гласове. А всичките гласове са 3 501 220. И те са над необходимият брой. Такъв е законът“, казва Трифонов. Той обвинява ЦИК, че е прекратила изборния ден и преди да успеят да гласуват всички желаещи.

11 ноември 2016 г. 5 дни след референдума, ЦИК излиза с решение, че допитването няма задължителен характер, защото не достигали 12 027 гласа.

13 ноември 2016 г. Провежда се втори тур на президентските избори. След като гласува, министър-председателят Бойко Борисов заявява: „В ГЕРБ много ясно разчитаме сигналите. Разчетохме сигналите и на референдума, ще продължа и по-нататък - 0 лева партийна субсидия! Защото и с този един лев негодниците и олигарсите, които влизат в политиката сега, ще си изпират парите и ще казват: „Тези са от партийната субсидия. Нека да играем на чисто. Никакви субсидии." Той коментира и другите два въпроса от референдума: "Щом се отдаваме на популизма - добре. След като 3.5 млн. го искат, аз по-умен ли съм от 3.5 млн.? Щом хората го искат, ще стане".

14 ноември 2016 г. Бойко Борисов подава оставката на правителството, което означава и скорошно разпускане на 43-то НС и свикване на нови избори. Така съдбата на решенията от референдума става напълно неясна.

В същия ден Слави Трифонов подава първа жалба от името на Инициативния комитет във Върховния административен съд. „Смисълът на жалбата е, че не приемаме ЦИК да поправя избирателни протоколи, така както си иска, при положение че това въобще не им влиза в правата. А това директно влияе на крайния резултат, защото така изтриха гласа на близо 14 хиляди българи“, казва Трифонов.

21 ноември 2016 г. Омбудсманът Мая Манолова и членове на Инициативния комитет за референдума внасят в Народното събрание общ законопроект за избор на народните представители с мажоритарна избирателна система в два тура. Законопроектът обаче трябва да бъде внесен и от действащ депутат, за да може да бъде обсъждан и гласуван.

24 ноември 2016 г. Членове на ИК провеждат публична среща с лидери на парламентарно представените партии. Основна тема на срещата е как партиите смятат да се отнесат към категоричната воля на народа.

"Поздравявам екипа на Слави за презентирането на това, което обществото очаква", казва зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той заявява, че ГЕРБ е представила своята принципна позиция в подкрепа на референдума, но и добавя, че въпроси като изборното законодателство не бива да се пипат преди предсрочните избори.

Жельо Бойчев от БСП заявява, че партията ще се съобрази с резултатите от допитването, но и че прилагането на мажоритарна система технически няма как да се случи бързо, защото трябва да се преначертае цялата изборна карта на страната.

Румен Петков от АБВ казва, че партията е подкрепила въпросите на референдума, но с някои уговорки - партийната субсидия да се намали на 3 лв. за глас, а мажоритарността в избора да се увеличи, без да се променя фундаментално избирателната система. В отговор членът на ИК Иво Сиромахов контрира Петков, че явно подкрепата на АБВ за референдума е била "предизборен трик" (АБВ бе единствената парламентарна сила, която се регистрира за участие в референдума и агитира със „за“ и по трите въпроса).

Радан Кънев заявява, че имаме референдум, който е успешен, но не е задължителен. Той казва, че не е гласувал на референдума, с цел той да не бъде задължителен и по него да има дебат. „В рамките на този парламент ние няма да подкрепим 240 избирателни района“, казва Радан Кънев. Той напуска срещата, като се обосновава така: „Дойдох на дебат, тук виждам шоу. Аз смятам да го напусна и да остана отворен за всякакъв дебат в професионална среда и с грамотни хора от тук нататък.“

29 ноември 2016 г. Тошко Йорданов и Филип Станев от ИК на референдума участват в дискусия в правната комисия на НС. Тема на дискусията са резултатите от референдума. На обсъждането няколко социолози и политолози заявяват, че хората не са знаели за какво гласуват.

1 декември 2016 г. При гласуването на Бюджет 2017, по закон депутатите трябва да гласуват и размера на партийните субсидии за следващата година. Без обсъждане и без да бъдат взети предвид резултатите от референдума, народните представители гласуват да се запази партийната субсидия от 11 лева на получен глас. За запазване на размера на субсидията гласуват 71 депутати, 10 гласуват „против“, 21 гласуват „въздържал се“, а 138 народни представители просто отсъстват.

След това гласуване председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ заявява, че намаляване на държавната субсидия ще има с последваща актуализация на бюджета. До такава актуализация обаче така и не се стига. Менда Стоянова от ГЕРБ пък заявява, че темата за субсидиите ще бъде обсъждана и занапред, когато в Парламента ще се дискутират и 3-те въпроса от референдума. До ден днешен в НС въпросите от референдума не са обсъждани в тяхната цялост.

Очаквайте част 3.

Прочети цялата публикация