Фундаменталният дефект на българския политически модел

Нещата отново са в изходна позиция. Поредните протести, вероятна оставка и отново избори. Както през последните 30 години, така и днес можем да избираме измежду кандидатите на няколко партии, или дори да си направим собствена партия, с която да пробиваме изборната бариера. Това са двете възможности, които ни се предоставят. Категорично не може друго – да избираме не листи от предварително одобрени партийни послушници, а личности, които в нашия избирателен район да се борят с други личности – партийни или независими.

Абсурдно е най-често повтаряното клише срещу мажоритарната избирателна система – че така мафията (олигархията) щяла да си купи всичките кандидати. Че мафията – тя е възможна именно благодарение на сегашното политическо (партийно) статукво. Върхът на мафията са партийните върхушки на управляващите партии, мафията не е нищо различно от БСП, ДПС, ГЕРБ, "Атака", техните „обръчи“ и техните „порции“. Те са политическото крило на мафията, без което и нейното икономическо поделение не може да съществува. Те са скачени съдове, двете страни на една и съща монета – как тогава едното ще е бариера срещу другото, бариера на самото себе си?

Пропорционална избирателна система не означава задължително мафия и власт на олигархията. Вярно е обаче, че навсякъде пропорционалната система (при различните ѝ разновидности) означава повече власт за партийните елити и по-малко власт за гражданите. Т.е. – пропорционалните избори са отдавна легитимиран начин за отнемане на народен суверенитет за сметка на политическите корпорации на елита. Разбира се – това е прикрито зад напоителни обяснения как партиите са гарант за политическото, за сблъсъка на политически тези и идеи, за ясното поемане на политическа отговорност и т.н.

Всъщност е точно обратното – пропорционалната избирателна система води до монополизиране и парцелиране на политическото пространство между субекти, които имат своите чисто корпоративни цели и интереси. Моделът на обезвластяването на народа за сметка на все по-овластените елити в България е потискащо очевиден. Имаме Народно събрание, за което реален шанс имат предварително одобрени от партиите кандидати. Изпълнителната власт е функция на така избраното Народно събрание. Гражданите нямат изобщо думата при овластяването на съдиите и прокурорите. Имаме Конституционен съд, който също не се избира от нас – и реалната му функция е да бъде патерица на властта (гражданите дори не могат да го сезират). Има и Комисия за защита от дискриминацията, Комисия за защита на конкуренцията, национален омбудсман, Комисия за защита на потребителите, Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, и т.н. Много органи, много власт, много защита... Но нито един от тях не се избира от народа и не се контролира от него, нито може да се отзовава.

Цялата тази бутафория има ясни цели – да прикрие факта, че няма разделение на властите и независимо правосъдие и да обслужва властта. Ако имаме истинско, избирано от хората правосъдие – защо тогава са ни нужни всички тези измислени органи? Всички тези органи не могат да скрият простия факт, че властта и правосъдието в България съществуват все повече сами за себе си, а бюрокрацията и регулациите са в стихията си. Натоварени с изключителна власт органи и институции, които никой не избира, и съответно – никой не контролира.

Затова въпросът за избирателната система в никакъв случай не е експертен разговор за технологии или целесъобразност. Той е част от идеологическия дебат за начина, по който се упражнява властта. Не ни трябват внушенията на професори всезнайковци за тънкостите на една или друга избирателна система, а да проявим здрав разум и житейска логика в собствената си преценка- как всички власти да зависят в максимална степен от нас. Да си дадем сметка, че народният суверенитет се проявява в максимална степен при мажоритарния избор на парламент, при отделен избор на изпълнителната власт, при прекия избор на съдии – точно обратното на това, което е в България днес.

Без разбирането, че обезвластяването на народа (във всички власти) е фундаменталният дефект на българския политически модел, който трябва да бъде променен, статуквото ще продължи да се възпроизвежда, а ние ще гласуваме с отвращение.

Автор: Иван Груйкин

Иван Груйкин е автор на множество публикации в български печатни и електронни медии по въпроси на съдебната система и върховенството на закона. Учредител и председател на нестопанската организация „Гражданска инициатива „Справедливост“, от името на която води едни от най-успешните съдебни дела в България срещу незаконните такси, както и множество колективни искове на засегнати граждани. Чест гост на телевизионни и радиопрограми по правни и политически въпроси.

Прочети цялата публикация