Маргарита Младенова и Иван Добчев: Да бъдем артистична опозиция на комерса

Манифест обръщение в началото на новия театрален сезон публикуваха на страницата на театрална работилница "Сфумато" проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев - режисьори, преподаватели и създатели на "Сфумато".

Това е, което имаме да правим днес повече от вчера – да отстояваме заплашените каузи. Да работим срещу забравата – защото не ние събуждаме за живот големите текстове, теми и въпроси. Обратно – те нас ни зареждат с енергия и смисъл.

Да бъдем артистична опозиция срещу популисткото фетишизиране на масовия вкус като единствена мярка; на комерса като единствена цел; на „хляб и зрелища“ като единствена философия, пишат двамата режисьори.

Обръщението идва малко след дебата, развил се в публичното пространство след успеха на младата актриса Мария Бакалова с филма "Борат 2" и разговора за високото и комерсиалното изкуство.

Публикуваме текста без авторска намеса:

"Малък сезон 2021 -ОБРЪЩЕНИЕ
понеделник, 12 април 2021, 11:13
ОБРЪЩЕНИЕ

КЪМ ВСИЧКИ АКТЬОРИ, РЕЖИСЬОРИ, СЦЕНОГРАФИ, КОМПОЗИТОРИ, ТЕАТРОВЕДИ, СТУДЕНТИ, ПРИЯТЕЛИ И ЗРИТЕЛИ НА ТР „СФУМАТО“

НАШЕТО ТРЕВОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
В антиутопията на Р. Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ има гениален образ на група хора, които се укриват от „цивилизацията-варварин“ и наизустяват големите текстове, за да не изчезнат.

Това е, което имаме да правим днес повече от вчера – да отстояваме заплашените каузи. Да работим срещу забравата – защото не ние събуждаме за живот големите текстове, теми и въпроси. Обратно – те нас ни зареждат с енергия и смисъл.

Да бъдем артистична опозиция срещу популисткото фетишизиране на масовия вкус като единствена мярка; на комерса като единствена цел; на „хляб и зрелища“ като единствена философия.

Да работим за разграничаване на изкуството от културните индустрии; за реабилитиране на творбата над продукта, словото над думите и цифрите, смисъла над ползата, сакралното над профанното, възвишеното над низкото, човека като „свят в света“ – над човека като електорална единица.

НАШЕТО ТЕАТРАЛНО ВЕРУЮ

Артистизмът е духовна енергия. Тя е неиграта в играта.

Театърът не е имитация на житейското, не е констатация. Театърът е автономна над-реалност, в която „подривната“ сила на въображението пре-нарежда света, преоткрива Битието.

Предмет на театъра е целият човек с целия му потенциал – в целия живот.

Спектакълът е „диалог на живите с мъртвите“ (Х. Мюлер); щафета между „там – винаги“ и „тук – сега“, която поема – развива – предава ценности. Превръщане на пътя в място на срещата.

Репетицията е експедиция на общност от творци, които предприемат обмислени и „екипирани“ спускания в дълбочина – към базите на творческото, към изворите на артистичния импулс, към онтологията на живите изкуства.

Школата работи за културната памет, срещу амнезиите, припознава като учители големите театрални реформатори преди нас – великаните върху чиито рамене изглеждаме по-високи.

Методология - не да повтаряме, което вече знаем, а в правенето да узнаваме. Правя, за да узная. Мисълта като събитие (Арто).
Реалността „зад прозореца“ не е целият живот. Ние съществуваме в паралелни реалности. Изборът в коя от тях да живеем е единственият свободен личен избор.

Проф. Маргарита Младенова
Проф. Иван Добчев
Театрални режисьори и педагози,
Създатели и ръководители на ТР „Сфумато“

Прочети цялата публикация