Фридрих Шелинг – Първата систематична естетика на немския идеализъм

Фридрих Шелинг е представител на плеядата философи, писатели и личности на немската философска традиция, оставили отпечатък върху цялата европейска и световна култура. Наричат Шелинг "философския Протей".

Новото издание съдържа три произведения на младия Шелинг. Доц. д-р Огнян Касабов от СУ „Св. Климент Охридски“ разказва повече за изданието в "Артефир"

"Тази книга е впечатляваща с това, че Шелинг, най-сенчестият от представителите на немския идеализъм, за първи път от десетилетия има самостоятелно издание на български език. Основните негови неща у нас са от началото на 80-те години на ХХ век. Редно е да споменем името на преводача Генчо Дончев. Неговото дело е колосално. Той е вече на 90 години – на него дължим огромната част от преводите на Хегел, както и нещата на Шелинг, които имаме. 

Изданието включва основния текст на Шелинг, посветен на философията на изкуството, което се базира на серия от лекции от началото на XIX век. Също така той е предговорен от едно некратко съчинение за същността на университета. Зад заглавието "Лекции за метода на академичното изучаване" стои едно систематично и доста четивно изложение. Шелинг излага своя възглед за това какво изобщо представлява един университет – той не е просто съвкупност от факултети и специалности, а е едно "органично цяло". "

"Философия на изкуството"

Изкуството е изява на духа, която силно привлича вниманието на Шелинг още от ранните му години. Освен трактовката на отделни проблеми в различни произведения той дава систематична разработка на една съдържателна философия на изкуството, предшестваща Хегеловата, но само в лекции. 

"Шелинг е своеобразно дете-чудо – постъпва в университета на 15 години. Той стъпва на позициите на философията на абсолютния идеализъм, който чрез Хегел се появява едва 5 години по-късно. "Философия на изкуството" е първата систематична естетика на немския идеализъм. Може би се подценява степента, в която Хегел се повлиява от своя приятел."

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – ru.m.wikipedia.org, изд. Изток-Запад

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този тогава твърде важен духовен център. 
Няколко години по-късно, вече като член на Баварската академия на науките в Мюнхен, в една реч, оценявана от съвременниците като най-високото ораторско постижение в Германия, Шелинг още веднъж доказва способността си да покаже философско вглъбяване в изкуството, което той ще изучава и в по-сетните си години.

Прочети цялата публикация