Наследството на 11 септември 2001 за Америка е разединение

Терористичните атаки от 11-ти септември бяха тест за Съединените Щати - изпитание за управляващите, за разузнавателните служби, за армията, за обществото. Едно от преекспонираните и критикувани от някои медийни клишета е, че 11-ти септември е „денят, който промени всичко.“ Промени настъпиха - дали под формата на ускоряване на заченати по-рано инициативи или пък нововъведения. Анализатори посочват и промени в отношението на американците един към друг.

САЩ отбелязват 20 години от атентатите на 11 септември

„Наред с трагичната загуба на почти три хиляди човешки живота от 93 страни бе загубена и Америка като страна, която цени всеки. В обществото ни сега има голямо разцепление, заради идеологията „ние срещу тях,“ което е свързано със събитията от 11-ти септември. Ужасяващо е, че две десетилетия след 11-ти септември не сме открили как да се изцелим в този аспект,“ заяви Фара Пандит - бивш американски специален представител на мюсюлманските общности към Държавния департамент.  Заедно с останалите участници в този репортаж тя говори по време на дискусионен форум на Института Брукингс с тема “11 септември 20 години по-късно: Наследство и уроци.”

Атентатите от 11-ти септември в действителност доведоха до зачестено негативно отношение към хора от арабския свят, което от своя страна даде енергия на радикални групи.

„През 20-те години след 11-ти септември си спомняте, че започнахме т.нар. „война на идеи“ - да се развенчае идеята на Ал-Кайда, че Западът е във война с исляма.  Тази идея набра скорост и запази своята сила както виждаме от това, което се случи с Ал-Кайда и това, което продължава да се случва с талибаните, но най-вече какво стана с (групировката) Ислямска Държава. Станахме свидетели на бойци от целия свят, които дори не бяха попаднали в радара ни. Американското правителство бе шокирано, че хора от Триндад и Тобаго са били бойци в т.нар. калифат. Ако бяхме обърнали внимание на въздействието на идеологията и как хората се отнасят по теми като идентичност и принадлежност нямаше да сме изненадани,“ каза още Пандит. 

Така един от уроците за Америка бе преосмисляне на приоритетите. За Пандит проблемът е, че Америка не вложила в идеологичния компонент на войната. „Ние похарчихме милиарди, трилиони долари за твърдата сила като това, което трябваше да правим е увеличим усилията си в посока на културното разузнаване за разбиране на това, което се случва в общностите,” коментира Пандит. 

Инвестирането в разузнаване вместо във военна мощ намира подкрепа, но за някои подобни идеи са останали недоразвити, заради съществуващи от години наред практики. Уил Хърд е бивш офицер на ЦРУ, работил в Афганистан в периода 2000-2009-а. Хърд е и бивш американски републикански конгресмен.

“Може би от времето на Бил Клинтън, а може би преди него. Това не е критика конкретно към Клинтън, защото всеки президент след него го е правил. Основно международната политика се е създавала в Белия Дом. Силата на нашите посланици други, които са на място е била подценена в полза на някой, който може би има съсед бил в местното правителство през 80-те,” каза Хърд. Но в същото време експертът смята, че постигнатото след 11-ти септември 2001-а е оправдало средствата.

„Хората казват, че сме похарчили прекалено много пари. Не съм съгласен с това, защото атаките, които предотвратихме у дома са много. Когато бях в агенцията казвах, че ако повечето американци знаеха за опасността, пред която сме изправени всеки ден хората нямаше да излизат от домовете си. Но мъжете и жените в службите и цялата разузнавателна общност работеха, за да ни пазят. За мен изминалите 20 години са всъщност успешни, защото нямаше това, което се случи преди 20 години,“ поясни своята позиция Хърд. 

След 11-ти септември Америка влезе в Афганистан и около две десетилетия след това е войските се изтеглиха - стъпка, която бе критикувана заради получилите се сцени на хаос и отчаяние в мисията по евакуацията на американски граждани и помогнали във войната афганистанци.

„Приветствам взетото решение 10 години (след началото на войната) да дадем старт на прехода. Това беше една много ясна кампания, не защото Осама бин Ладен бе убит, а защото усещането бе че сме постигнали целите за установяване на правителство в двореца и че сме отслабили (влиянието на) Ал-Кайда. Така че можехме да започнем прехода към (предаване на властта) на афганистанците. Това беше правилното решение. Дали е изпълнено както трябва или не? Няма да поставям под съмнение посланици и командири, но вижте кой е в двореца днес. Това много ме притеснява - съживяването на една платформа за терор в резултат на влизането на талибаните в двореца,” каза Джон Алън - президент на Института Брукингс във Вашингтон. Алън е американски генерал от запаса и бивш командир на американските сили в Афганистан. За Алън уроците са свързани с добро обмисляне на всички фази в една операция:

„Съединените Щати извършват високотемпови интензивни бойни операции. Правим това много добре. Но това, което осъзнахме бе, че не бързотемповите, интензивни бойни, маневрени операции ще са решаващи. Това, което осъзнахме е (необходимият) капацитет за стабилизиране на ситуацията след това, капацитетът за разбиране на културите, присъщите изразени причини за предизвикателствата на място независимо дали става дума за Афганистан или за последиците след решителните операции срещу Садам,” посочи Алън и допълни: 

„Много сме добри в това да предприемаме решителни операции. Предизвикателствата бяха при фазата, при която трябва да изградим стабилност за населението, да премахнем корупцията, да се справяме с неща свързани с култура, религия или колониално наследство. Това бяха предизвикателствата за нас по време на тези две войни и в по-общ план що се отнася до международната ни политика.”

Не на последно място, участвали в американските политики в Близкия Изток, призоват да се обърне внимание и на начина на мислене. Райън Крокър е бивш американски посланик в Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия, Кувейт и Ливан:

“Просто не сме свикнали да чакаме дълго време, за да се случи нещо - за решение на проблеми. С това се според мен се сблъскахме както в Ирак, така и сега както виждаме в Афганистан. Степента на окуражаване  за талибаните и също тяхната гледна точка, че са победили неверниците, ще витае около нас още дълго време. Това ще ни причини щети. Ние създадохме условията за това - просто не искахме да останем там. Не, че сме били победени, просто се изморихме да чакаме. Изтеглихме се и виждаме последствията в момента. Съюзниците следствие на неприятен опит са научили, че нямаме стратегическо търпение, а враговете ни са научили да разчитат на това. Преди години се появи една апокрифна фраза, приписана на талибаните, която казва - „Вие американците имате часовниците, ние разполагаме с времето.”

Още по темата в звуковия файл.

Прочети цялата публикация